Миг преди взрива: Смразяващо ВИДЕО от последните мигове на милиардерите в "Титан"

Зловещият шум е предполагаемата акустична сигнатура на имплозията на подвозницата на 18 юни 2023 г.

Смразяващи звуци се разнасят в Атлантическия океан, когато през 2023 г. обречената подводница  „Титан" се взривява, убивайки всичките петима души на борда.

Звукът е заснет от устройство на Националната океанска и атмосферна администрация на около 1450 км от мястото, където подводницата е изчезнала от радара южно от Нюфаундленд. Това съобщиха от бреговата охрана на САЩ, като споделиха близо 20-секунден клип, пише "Дейли мейл", цитиран от "24 часа".

Тя съобщи, че зловещият шум е „предполагаемата акустична сигнатура" на имплозията на плавателния съд на 18 юни 2023 г., при която загинаха 48-годишният Шахзада Дауд и 19-годишният му син Сюлейман, 58-годишният британски бизнесмен Хамиш Хардинг, 77-годишният бивш водолаз от френските военноморски сили Пол-Анри Наржоле и 61-годишният съосновател на компанията собственик на подводницата OceanGate Стоктън Раштън.

Зловещият запис е последното доказателство, което се появява след злополучната експедиция, предизвикала мащабно разследване за установяване на причината и процесите в компанията, както и прегледи на безопасността в цялата индустрия.

Групата е тръгнала на експедиция за разглеждане на останките от „Титаник", когато подводницата внезапно губи връзка с помощния си кораб „Полярен принц" след около час и 45 минути от двучасовото и половина спускане.

Едно от последните съобщения на екипажа до Polar Prince, преди подводницата да се взриви, гласи: „Тук всичко е наред", според визуална възстановка, представена на изслушване на бреговата охрана миналата година.

Загубата на контакт обаче предизвика международно издирване на изчезналия плавателен съд, който бе потънал на повече от 3 779 км - повече от два пъти по-дълбоко от Гранд Каньон - под Северния Атлантически океан.

Бреговата охрана обяви тогава, че на подводницата й остават между 70 и 96 часа, преди да изчерпи кислорода, тъй като смразяващият шум, който се предполагаше, че идва от плавателния съд, даде надежда на хората, че петимата души на борда може просто да са в капан под водата.

В крайна сметка обаче останките на кораба са открити на дъното на океана на около 330 метра от носа на „Титаник", а служителите на бреговата охрана съобщават, че никой на борда не е оцелял.

След трагедията се появиха въпроси относно безопасността на подводницата, която е извършвала пътувания до мястото на останките на „Титаник" още през 2021 г.

По-късно стана ясно, че плавателният съд е бил управляван от контролер за видеоигри, а лидери в областта на дълбоководните проучвания дори бяха предупредили главния изпълнителен директор на OceanGate Стоктън Ръш пет години по-рано, че „експерименталните" методи на компанията могат да завършат с катастрофа.

Други служители на компанията също изразиха загриженост, включително Дейвид Лохридж, който работеше като директор по морските операции на проекта „Титан".

Той е поискал по-строги проверки на безопасността на подводницата, включително „тестове за доказване на нейната цялост".

Лохридж е искал също така компанията да извърши сканиране на корпуса на „Титан", за да „открие потенциални дефекти", вместо да „разчита на акустичен мониторинг", който би открил проблем само „милисекунди преди имплозията".

Но в последствие той бе безцеремонно изгонен от компанията, тъй като Ръш непрекъснато отхвърляше опасенията.

Ръш стигна дотам, че заяви, че е „уморен от участниците в индустрията, които се опитват да използват аргумента за безопасност, за да спрат иновациите", тъй като изглеждаше възмутен от „неприлично безопасните" разпоредби, които смяташе за пречка пред развитието и иновациите.

До септември бреговата охрана проведе публични изслушвания, за да разпита ръководителите на компанията за това какво може да се е объркало.

По време на изслушването Карл Стенли, пилот на подводница и дизайнер на Института за дълбоководни изследвания в Роатан, заяви, че Ръш е бил по-загрижен да остави „своя отпечатък в историята", отколкото да осигури безопасността на пътниците си.

Но Амбър Бей, административен директор на компанията, която е собственик на обречения подводен апарат, настоява, че компанията няма би извършила рисковани гмуркания.

Все пак тя се съгласи, че компанията иска да достави тази услуга на тези, които са платили 250 000 долара и са били насърчени да участват като „специалисти по мисии".

Определено имаше спешна нужда да изпълним това, което предложихме, както и отдаденост и упоритост за постигане на тази цел - каза тя пред комисията по брегова охрана.

По-късно тя се разплака, когато обсъждаше трагедията, която определи като лична, защото е познавала жертвите.

Имах привилегията да познавам изследователите, които бяха загинаха - каза Бей през сълзи. „И не минава ден, в който да не мисля за тях, за семействата им и за загубата".

Базираната в щата Вашингтон компания OceanGate преустанови дейността си след инцидента. Дружеството заяви, че оказва пълно съдействие на бреговата охрана и Националния съвет по безопасност на транспорта от началото на разследването.