През 2023 г. възникналите кризисни събития (бедствия, аварии, инциденти и кризи) са 14 850, като нарастват с 1.0% спрямо предходната година. Най-висок относителен дял заемат пожарите с произтекли от тях материални щети - 50.4%, следвани от пътнотранспортните произшествия (инциденти) с пострадали лица - 47.2%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ).
През 2023 г. броят на загиналите лица вследствие на възникнали бедствия, аварии, инциденти и кризи е 667, или 10 лица на 100 000 души от населението на страната. Най-висок дял от тях заемат загиналите при транспортни инциденти - 546 лица, следвани от загиналите при пожари - 113 лица. Областите с най-много загинали са, София (столица) с 57 лица и Пловдив с 50 лица, а тези с най-малко - Перник и Смолян, съответно с по 4 лица.
Пострадалите (ранените) лица през годината са общо 9 415, или 146 лица на 100 000 души от населението на страната. Най-голям брой пострадали са отчетени при транспортни инциденти - 9 125 лица, и пожари - 289 лица. На регионално ниво пострадалите са най-много в областите Пловдив - 1 132 лица, София (столица) - 905 лица, и Варна - 871 лица.
Бедствия
През 2023 г. кризисните събития в страната, за които е обявено бедствено положение, са общо 104, като броят им е с 55 повече спрямо предходната година, а отбелязаното нарастване е с над 112%. От тях най-голям дял заемат бедствията, свързани с наводнения, бури, сурови зимни условия и горски пожари. В сравнение с 2022 г. обявените бедствени положения в резултат на наводнения са се увеличили с 62.5%, а тези, свързани с горски пожари - с 85.7%.
През 2023 г. бедствията засягат, частично или изцяло, територията на 88 общини в страната. Най-голям брой бедствия са отчетени в общините в областите Варна, София и Враца, същевременно в областите Кюстендил, Ловеч, София (столица) и Ямбол няма обявени бедствени положения.
В резултат на възникналите бедствия в страната са загинали петима души.
През 2023 г. броят на населението в засегнатите от бедствия територии е 1 321 253 души, или 20.5% от общото население на страната.
Публични разходи за кризисни събития
По оценка на НСИ през 2023 г. изразходваните средства за готовност, превенция, реагиране и възстановяване от кризисни събития в сектор „Държавно управление“ са 850 977 хил. лева, или 0.46% от БВП на страната.
Разходите за кризисни събития през 2023 г. намаляват значително спрямо 2021 и 2022 г., през които са отчетени и средствата, свързани с овладяването на пандемията от COVID-19, и кризата, резултат от военния конфликт в Украйна през 2022 година.
През 2023 г. от всички отчетени разходи през годината, най-много средства са изразходвани за готовност (78.6%) и превенция (12.7%), докато през 2021 и 2022 г. най-голям е делът на средствата за възстановяване и реагиране, в следствие на двете мащабни кризи - пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.
Оценките на НСИ показват, че през 2023 г. 695 077 хил. лева от общите средства за кризисни събития са изразходени от централната изпълнителна власт, докато местните власти са отчели 155 900 хил. лева от всички разходи. Високият относителен дял при министерствата и ведомствата се дължи на средствата, изразходвани по направление „готовност“ - 627 526 хил. лева, което включва дейности по противопожарна охрана, управление на държавния резерв и военновременните запаси и други.
За разлика от министерствата и ведомствата, при общините най-много средства са изразходвани по направленията „възстановяване“ - 65 420 хил. лева и „превенция“ - 48 654 хил. лева.
През 2023 г. 98.2% от изразходените средства за кризисни събития са осигурени от държавния бюджет, а останалите 1.8% от ЕС. По-голямата част от средствата, осигурени от ЕС, са изразходвани по направление „готовност“. За разлика от 2023 г., през 2022 г. повече от половината отпуснати средства от ЕС са изразходени по направление „реагиране“, а над две трети по направление „възстановяване“ - през 2021 година.
През 2023 г. за дейности, свързани със защита на населението при стихийни бедствия и аварии, са изразходени 163 591 хил. лева, или 19.2% от общите разходи за кризисни събития (850 977 хил. лева). Изразходваните средства за защита на населението при стихийни бедствия и аварии нарастват с 6.3% спрямо предходната година и с 10.8% спрямо 2021 година.
Попитали радио Ереван: - Защо шофьорите в България карат с висока скорост по малките квартални улици? Радиото отговорило: - Бързат, защото карат в забранената посока!
още вицове