Профайлъри разкриват: Българският трафикант на хора е 30-годишен, меркантилен и манипулативен нарцисист

Класическият трафикант на хора у нас е мъж в средата на 30-те, меркантилна и манипулативна нарцистична личност, с незавършен „АЗ-образ“. Това са част от заключенията на доклад за изследване по проект „Трафик на хора: тенденции и превенция" публикуван на страницата на Министерството на правосъдието. Документът е част от работата на Съвета за криминологични изследвания.

Ръководител на екипа е доц. д-р Нина Белова, криминолог и дългогодишен преподавател в Академията на МВР и в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски". Основен автор на изследването е доц. д-р Ива Пушкарова, преподавател по наказателно право в СУ и в Академията на МВР.

Според анализа става дума за повърхностна, неискрена, безотговорна, авантюристично настроена личност с меркантилноегоцентрична и хедонистична ценностна система, ясно изразена насоченост към получаване на блага, предимства и компромиси с всякакви средства, включително агресия. Заключението посочва още, че трафикантите на хора са с изключителни умения да мамят и лъжат и да отричат собствената отговорност.

Най-ясно изразената черта е последователният стремеж за изграждане на заблуждаващо положителен образ, съобразен с чуждите очаквания и доверие, сочи още анализът.

Според авторите на доклада трафикантите се отличават с „корекционната резистентност“, което означава, че наказанието не ги поправя.

Проучването сочи, че като затворници те са адаптивни и ориентирани към безпроблемно изтърпяване на наказанието, вкл. намаляване на срока му чрез полагане на труд, но автентичен поправителен процес по правило не протича. 

Трафик с цел сексуална експлоатация, използване на принудителен труд, просия, отнемане на телесни органи, тъкани и клетки, за поставяне в принудително подчинение, за продажба на новородени деца, за купуване на съпруга и др. са сред световните проблеми, посочват експертите.

Изводите им са, че трафикът е социално, а не етническо явление.

Според анализа у нас устойчиво преобладава трафикът на пълнолетни жени за сексуална експлоатация, като нарастват дяловете на трудовия трафик и на трафика с цел просия и задържане в принудително подчинение и на жени, и на мъже.

Сред трафикантите в цял свят преобладават мъжете, които заемат лидерските нива в престъпните мрежи. Световна тенденция е и нарастването на дела на жените в трафика и експлоатацията на хора.  

Класическата жертва е малограмотна и слабокултурна, социално некомпетентна, наивна, доверчива, неопитна и манипулируема, без ефективно подкрепяща среда, с ниска самооценка и противоречиво отношение към експлоатацията като начин за справяне, посочват експертите.

Според тях жертвите на този тип престъпления са от маргинализирана или сегрегирана социална група. Често това са хора, откъснати от образователната система и трудовия пазар, жертви на дискриминационни практики и насилие.

Анализът се спира и на текстовете в Наказателния кодекс. Отправени са редица препоръки, сред които самостоятелна и изрична криминализация на трудовата експлоатация и на същинското робство, запълване на всички нормативни празнини в режима на трафика на хора според последните изменения в европейската директива и други.

Има и предложенията за изменения в Закона за борба с трафика на хора. Препоръчва се най-вече уреждане на „срока за възстановяване и размисъл“ на жертвите. Това е времето, през което те няма да подлежат на принудително завръщане, нито принуждавани да участват в наказателния процес.

Анализът посочва още, че са нужни и промени в ред други закони, които да подобрят ефективността насистемата за обезщетение на жертвите на трафика на хора, с по-активно участие на прокурор