Срещата при Макрон: Протяжни разговори, заучени фрази и нулев резултат СНИМКИ

  18 Февруари, 16:58     0  

Русия сега заплашва цяла Европа, предупреди датската премиерка Мете Фредериксен заради промяната на САЩ към войната в Украйна

 

След 3,5 часа разговори, срещата на европейските лидери, посветена на бъдещето на Украйна и общата сигурност на континента, на практика завърши без резултат. Тя бе свикана от френския президент Еманюел Макрон, след като европейските лидери останаха разтревожени от новината, че САЩ ще започнат преговори с Русия за прекратяване на войната, но без да поканят никакви представители от Европа или Украйна, пише actualno.com.

Искаме мир чрез сила!

Всички солидарно споделят мнението, че Европа и Украйна не трябва да отсъстват от преговорите за мир с Русия. „Днес в Париж ние потвърдихме, че Украйна заслужава мир чрез сила“, публикува председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в мрежата X. „Европа носи своя пълен дял от военната помощ за Украйна. В същото време имаме нужда от скок в отбраната в Европа“, написа още тя.  

Споделеният риск

„Не трябва да допускаме диктат на Русия върху Украйна“, заяви на излизане от Елисейския дворец германският канцлер Олаф Шолц. „Ясно е, че трябва да подкрепяме Украйна. И тя трябва и може да разчита на нас. Но за мен има и втори аспект - не трябва да има разделение на отговорността между Европа и Съединените щати. С други думи – основите на НАТО са да действаме заедно и да споделяме риска, като така гарантираме нашата обща сигурност“, каза още Шолц.

Русия заплашва цяла Европа

Русия „сега заплашва цяла Европа“, предупреди датската премиерка Мете Фредериксен в понеделник след извънредни разговори в Париж относно промяната на САЩ към войната в Украйна. Войната в Украйна е свързана с „имперските мечти на Русия, за изграждането на по-силна и по-голяма Русия и не мисля, че те ще спрат в Украйна“, каза тя пред репортери. Мете Фредериксен предупреди САЩ срещу опити да се съгласят на „бързо“ прекратяване на огъня, което би дало на Русия шанса „да се мобилизира отново, да атакува Украйна или друга страна в Европа“.

Какво заявиха Стармър и Туск 

„Осъзнаваме, че подобни срещи не завършват с решения“, каза след срещата полският премиер Доналд Туск. Той заяви, че връзките на Европа със САЩ са навлезли в „нова фаза“. „Всеки на тази среща е наясно, че трансатлантическите отношения, съюзът НАТО и нашето приятелство със Съединените щати навлязоха в нова фаза. Всички виждаме това“, каза Туск пред репортери в Париж.

Британският премиер Киър Стармър в понеделник предупреди, че „американската подкрепа“ ще бъде и „единственият начин“ да се попречи на Русия да атакува отново Украйна в случай на мир. „Готов съм да обмисля изпращането на британски сили на място заедно с други, ако има трайно мирно споразумение, но трябва да има подкрепа от САЩ, тъй като гаранцията за сигурност от страна на САЩ е единственият начин за ефективно възпиране на Русия от повторно нападение над Украйна“, каза Стармър след срещата. Той добави, че ще се отправи към Вашингтон следващата седмица, за да обсъди лично въпроса с президента Доналд Тръмп.

Без резултат за европейски войници в Украйна

Основният спор беше дали да бъдат изпратени европейски войници в Украйна, ако има споразумение за прекратяване на войната. Президентът на САЩ Доналд Тръмп изключи както изпращането на американски сили, така и разрешаването на Украйна да се присъедини към НАТО, което означава, че всички усилия да се попречи на Русия да атакува отново Украйна ще трябва да се поемат от европейците.

Френският президент Еманюел Макрон първи предложи идеята, а Киър Стармър от Обединеното кралство я подкрепи, макар че предупреди, че това може да се случи само ако Съединените щати също участват в мироопазващи сили.

Полша против

Но Полша, държава на първа линия и близък съюзник на Украйна, която разполага с една от най-големите армии в Европа, възрази. „Не очакваме да изпратим полски войници в Украйна“, каза Туск във Варшава, преди да отлети за Париж. „Полша просто няма допълнителен капацитет да изпрати войски в Украйна“, каза високопоставен полски служител, пожелал анонимност, отбелязвайки, че страната има дълги граници с руския ексклав Калининград и съюзническия на Русия Беларус, които трябва да бъдат подсилени с полски сили. „Французите са далеч, така че могат да изпратят войници в Украйна; ние сме близо, така че не можем”, категоричен бе той.

Германският канцлер Олаф Шолц каза след срещата, че всеки дебат за изпращане на мироопазващи сили в Украйна е "напълно преждевременен" и "крайно неуместен", докато войната продължава.

Мете Фредериксен от Дания заяви, че "много, много" неща трябва да бъдат изяснени, преди да бъдат изпратени войски в Украйна. Подобна бе и позицията на Испания.

Консенсус за повече разходи за отбрана

Европейските лидери все пак намериха някаква обща позиция относно необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана. Стармър призна, че „европейците ще трябва да увеличат средствата както по отношение на разходите, така и на възможностите, които предоставяме на Украйна“.

„Европа разбра посланието на САЩ, че трябва сама да направи повече“, каза холандският премиер Дик Шуф, добавяйки: „Все още е твърде рано да се правят конкретни споразумения.“

 

Шолц потвърди подкрепата си за предложението на ЕС за задействане на извънредна клауза за масово увеличаване на разходите за отбрана, което фон дер Лайен подкрепи на Мюнхенската конференция по сигурността миналата седмица. Съгласно предложението страните ще могат да освободят разходите за отбрана от лимитите за дълг и дефицит на ЕС.

Безпокойството, граничещо с паника

Но въпреки безпокойството, граничещо с паника, което цареше на срещата на върха по сигурността в Мюнхен миналия уикенд след ожесточената атака на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс срещу европейската демокрация, повечето лидери не бяха склонни публично да скъсат със САЩ, които осигуряват гръбнака на сигурността на континента от 1945 г. насам. „Не трябва да има разделение на сигурността и отговорността между Европа и Съединените щати“, каза Шолц.

 

Снимки от EPA/TERESA SUAREZ/BGNES