Войната в Украйна не е Трета световна, но е конфликт с глобални измерения

Украйна не е началото на световна война, но залозите са глобални

Руско-украинската война изглежда се разпространява. Наред с 10 000-12 000 севернокорейци, за които се съобщава, че са готови да се включат в бойните действия с украинците, сега се твърди, че Москва е набрала стотици йеменци с обещание за щедри заплати и гражданство. Междувременно Южна Корея обмисля да изпрати офицери от разузнаването или специални сили, които да наблюдават хората на Пхенян и може би да помогнат за разпита на евентуални пленници или дезертьори, пише Dir.bg.

Това струпване на международни войски на замръзналата украинска земя накара някои - като генерал Валерий Залужни, бивш главнокомандващ на Украйна, а сега неин посланик във Великобритания - да предположат, че конфликтът е на прага да се превърне в световна война.

Това обаче не е така. Вместо това тя е пример за това как в епохата на глобализацията войните неизбежно се глобализират. "Руснаците отлично разбират това", казва британски офицер, участващ в подкрепата на Киев, "но ние все още твърде много се разделяме". Колкото по-скоро Западът вземе под внимание този процес на глобализация, толкова по-добре, смята той. 

Руският президент Владимир Путин явно отчаяно се опитва да избегне нова вълна от масова мобилизация, като се има предвид колко непопулярна и деструктивна се оказа първата през есента на 2022 г. Понастоящем обаче усилията за придвижване на фронтовата линия колкото е възможно по-напред преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп през януари - в случай че той възнамерява да осъществи плановете си да наложи прекратяване на войната - водят до повече жертви от всякога: около 50 000 убити и ранени на месец, докато набирането на нови военнослужещи е не повече от 20 000-25 000.

Оттук и подновеният стремеж за привличане на чуждестранни бойци. Москва отдавна набира бойци в страни като Индия и Непал, но наред с йеменците и севернокорейците в руските редици се отчита и все по-голям брой войници от Африка и Латинска Америка.

Кампанията на Москва за шпионаж и саботаж на Запад също се е превърнала в многонационално начинание, в което участват различни пълномощници - от престъпници до идеологически съмишленици. Например двама мъже, които миналата седмица се признаха за виновни в шпионаж в полза на Русия в Олд Бейли, са българи, за които се твърди, че са работили по нареждане на австриец. Мъжете, които подпалиха украински складове в Лейтън през март, пък бяха местни дребни престъпници, работещи просто за пари.

В същото време в Международния легион на Украйна има около 20 000 чуждестранни бойци, включително 22-годишният британски доброволец Джеймс Скот Рис Андерсън, който наскоро беше заловен от Русия. Нещо повече, британски, американски и други западни служители на специалните сили са на място, основно като съветници, инструктори и наблюдатели.

Не става въпрос обаче само за войници. Иран продава на руснаците дронове и ракети, Северна Корея осигурява боеприпаси, а Китай предоставя технологии с двойно предназначение, като например високопроходими автомобили (ATV) и радиостанции. Други държави като Турция, Обединените арабски емирства, Казахстан и Армения явно си затварят очите за контрабандата в Русия на стоки, подлежащи на санкции - от резервни части до микрочипове.

В същото време Украйна и нейните западни съюзници също зависят от глобалните вериги за доставки. През 2023 г. например Южна Корея изпрати на САЩ 300 000 артилерийски снаряда, за да могат американците да изпратят своите снаряди на Украйна. Тази година чехите оглавиха инициатива за претърсване на света, за да купят 800 000 снаряда от всеки, който е готов да ги продаде.

Дори Аржентина преговаря с Париж да върне петте си ударни изтребителя Dassault Super Étendard, които след това могат да бъдат дарени на Украйна, в замяна на френски дронове или хеликоптери.

Нищо чудно, че и двете страни водят политическа и икономическа борба по целия свят. Западът се опитва да разшири режима си на санкции, за да изолира Москва финансово и да спре нарушаващия санкциите износ и внос на нейния петрол. Често това е водело до ответна реакция. Един западноафрикански дипломат гневно заклейми "западния финансов империализъм", който принуждава бедните страни да избират между евтиния руски петрол и опасността да бъдат санкционирани.

Русия не само прави всичко възможно, за да заобиколи тези санкции и да разпали пламъците на антизападните настроения в глобалния юг, но и започна по-широка кампания, за да се опита да се намеси в западните вериги за доставки. Те започнаха с кибератаки срещу европейските железници, а тази година преминаха към палежи (като това в Лейтън, което може да е било продиктувано от убеждението, че в складовете се съхранява частно събрана помощ за фронта) и запалителни устройства на товарни самолети.

Причината за фаталната катастрофа на товарен самолет на DHL миналата седмица във Вилнюс, Литва, все още не е ясна, но германският началник на отбраната Карстен Бройер предположи, че тя "се вписва в този модел" на руски саботажи.

Така или иначе, експерт по логистика от Пентагона признава, че се притеснява, че повишената необходимост от сканиране на пратките за евентуални експлозиви и въздействието на разрушителни кибернетични и физически атаки може да направи целия процес по-бавен и по-скъп. Той цитира по-ранна операция във Врбетице в Чешката република, когато през 2014 г. подразделение 29155, печално известната сила за саботажи и убийства на руското военно разузнаване, взривява пратка с боеприпаси, предназначена за Украйна, като нанася огромни щети на склада. "Няколко случая като във Врбетице биха могли да парализират веригите за доставки", казва той.

Въпреки неотдавнашното твърдение на Залужни, че "Третата световна война е започнала", това обаче не е световна война, както я разбираме ние. Войните често са многонационални, като в тях се включват както доброволци, така и други държави. В Корейската война например участваха около 18 държави, а в настоящия конфликт в Газа и Ливан подкрепяният от САЩ Израел се изправя срещу Хамас и Хизбула и техните поддръжници от Иран, Русия, Сирия и Йемен.

Това по-скоро е първата голяма война на глобализираната епоха, когато всичко е свързано с всичко друго и всички участници (с изключение на севернокорейците) действат в единни финансови и информационни пространства.

Въпреки опитите на Запада да блокира руски канали като RT, както и руските забрани за Би Би Си и други подобни медии, благодарение на VPN (мрежи, които позволяват на потребителите да заобикалят контрола) и огледалните сайтове, които избягват блокирането, новините и пропагандата продължават да текат в двете посоки. Всъщност аудиторията на руската служба на Би Би Си се е увеличила след началото на войната.

По същия начин, въпреки огромния брой западни санкции, финансовите системи на Русия не са напълно изолирани. Чрез податливи банки от трети страни, чрез стокови суапове или просто чрез използване на криминални перачници на пари, Москва все още може да оперира в глобалната финансова система, макар и на определена цена.

Руснаците са наследили от Съветския съюз много по-цялостен поглед върху войната. Един руски изследовател на отбраната с ястребови възгледи описа техния подход като "изцяло ориентиран към резултатите, а не към средствата... Руският начин на водене на война е да мислиш какво искаш да постигнеш и да използваш всичко, което изисква това", независимо дали това означава "въоръжена сила, подривна дейност или невоенен натиск".

Руската кампания за саботаж и подривна дейност в Европа например е признание, че би било военно самоубийство да се отправя пряко предизвикателство към НАТО. Вместо това тя се надява да изостри разделението и да намали волята за продължаване на подкрепата за Киев. Това включва всичко - от кибератаки и палежи до тревожна реторика за риска от ядрена ескалация до използването на експериментална балистична ракета със среден обсег "Орешник" срещу украинския град Днепър на 21 ноември. Преките операции, дезинформацията, подривната дейност и заплахите се съчетават по координиран начин.

Освен това те действат по-целенасочено на различни географски театри, както и в различни области на конфликта. Подкрепата на един авторитарен режим в Африка например е победа за Путин в информационната война, която му позволява да увери скептичния си народ, че има приятели по целия свят. Това е и икономическа победа, която отваря пазарите за нарушаване на санкциите, а може би позволява и набирането на войници, които да се бият в Украйна.

Западът изостава

До известна степен на руснаците им се налага да действат по този начин именно защото са по-слаби в много отношения от колективния Запад. Така или иначе обаче, не може да се отрече, че въпреки многото приказки за "интеграция на много области" и други подобни гръмки думи, Западът все още не е успял да се справи с това на практика.

В речта си пред конференцията на НАТО за киберзащита в Ланкастър Хаус в Лондон миналата седмица канцлерът на херцогство Ланкастър Пат Макфадън заяви, че съперничеството на Запада с Русия "се развива в две сфери: физическата и кибернетичната". Но да бяха само две сфери. Както признава един британски военен планировчик: "Винаги ще бъдем само в ролята на догонващи, докато не оценим широтата на съревнованието, множеството области и взаимовръзките между тях. Това не е само киберпространство, това е... какъв е този филм?"

Оказа се, че той има предвид сюрреалистичната комедия от 2022 г. "Всичко навсякъде наведнъж" за битка, която се води в паралелни вселени. Това е същността на една такава голяма съвременна война: тя се води по много различни начини. Президентът на Украйна Зеленски, който призовава за "силна реакция от страна на света", иска Западът да признае колко широка е руската заплаха.

Последното му предложение, че би могъл да приеме временно руския контрол върху окупираните от него територии - стига останалата част от Украйна да бъде бързо приета в НАТО - подсказва, че той не е по-уверен, че Западът може да отговори на това глобално предизвикателство, отколкото че собствените му сили могат да изтласкат нашествениците обратно през границата.