Мъртвакът подрани по морето, бабаити са кошмар за спасителите

Тази година морето е по-различно и далеч по-опасно. Заради жегите или други климатични промени „мъртвакът“ се появи необичайно рано, предупреждават спасителите по родните курорти. Преди седмица не минаваше ден без съобщения за удавени. За съжаление, няколко от тях бяха хора, които са се хвърлили да спасяват давещи се и самите те станаха жертва на Посейдон. За рисковете, които крият иначе красивите неохраняеми плажове, реки и язовири, разказва Стефан Тропчев, който от 8 години обучава спасители в БЧК.

С настъпването на активния плувен сезон хора на различна възраст търсят прохлада във водата. Много от тях предпочитат дивите плажове, усамотението на реки, язовири и канали. По тази причина всяка година има случаи, които завършват фатално по различни причини, разказва Стефан Тропчев. Той посочва три основни причини за удавяне: непознаване на опасностите при къпане и плуване, незнание как да се окаже помощ при воден инцидент и неумението да се окаже първа долекарска помощ на пострадалия.

„На първо място е необходимо да се спазва наредбата, която задължава да се поставят табели къде е забранено къпането заради липса на спасители. Хората трябва да знаят елементарните правила, които да спазват, преди да влязат да плуват. Обилното хранене преди плуване е противопоказно. До час и половина след хапване не трябва да се влиза във водата, тъй като е възможно попадане на храна в дихателните пътища, което може да доведе до задушаване и удавяне. В същото време заради по-голямото кръвоснабдяване на стомаха, след хранене кръвта в мозъка намалява и това може да доведе до замайване. 

"Дъвченето на дъвка при плуване също може да попадне в дихателната тръба и да настъпи смърт от задушаване“, посочва Стефан Тропчев.

Друга опасност са приемът на алкохол и наркотични вещества

„Крампите, при които мускулите ни болезнено се съкращават, също са предпоставка за инциденти. Обикновено се получават при умора и продължително плуване - най-често в морето. Тогава човек трябва да се обърне по гръб и да повика за помощ, за да могат плажуващите наблизо да го видят и потърсят помощ. На неохраняеми водни басейни е добре да се плува в група, за да може при инцидент да се помогне“, съветва Стефан Тропчев.

Той предупреждава да не се скача във водата на места, където не се познава дъното, тъй като може да се попадне на скали или камъни.

Студената вода е друга опасност. „Преди влизането във водата първо трябва да се намокри тялото. Започва се от лицето, крайниците, сърдечната област, за да може постепенно тялото да привикне към температурата на водата. Хората трябва да знаят, че във водоемите, където водата не се движи, първите 50 см са затоплени, но после тя може рязко да застудее и да се предизвика схващане“, казва още специалистът.

Друга опасност представляват дънните ями и прагове 

Те представляват рязко попадане в дълбочина, за която не предполагаме, защото не познаваме дъното. 

Когато изпадне човек в критична ситуация, най-важното е да запази спокойствие, доколкото това е възможно, и да вика за помощ.

Този, който ще оказва помощ, пък трябва да е уверен в себе си. Принципът тук е на първо място личната безопасност, за да не се стигне до момент, в който вместо един, да се удавят двама или повече души. Ако не сме сигурни в себе си и има спасители наблизо, е добре да им се даде знак. На неохраняеми места е добре да се опитаме да помогнем от брега с подаване на предмети - дреха, клон, прът, туба или друг плаващ предмет, който да се хвърли, докато човек се успокои, и тогава да се оказва помощ. Захватът е добре да е китка за китка, а спасяващите да са лице срещу лице.

Може да се направи и верига от хора, които да се хванат един за друг, и да се стигне до давещия се или да му се подаде помощното средство“, съветва специалистът. 

При инцидент първото нещо, което трябва да направят тези, които извадят човек от водата, е да се обадят на 112, ако на плажа няма спасител. После да го проверят за пулс и дишане, като го поставят в странично положение, за да не се задави от собствените си сокове.

Ако няма дишане, трябва да се започне масаж.

На охраняемите водни басейни трябва да се слушат спасителите 

Това са хората, които знаят къде и кога има мъртво вълнение, ями и други опасности и поставят съответната сигнализация с флагове, която е като при светофарите. При жълт флаг не трябва да се влиза с надуваеми предмети, а при червен е абсолютно забранено влизането, припомня Тропчев. Това, че морето изглежда спокойно, не означава, че винаги е безопасно. Той съветва никой да не се прави на бабаит и да се кара със спасителите, ако не го пускат, защото дори най-добрите плувци могат да се удавят.