Модрич е почти на 39 и играе, а аз като малък не вярвах на киборгите

Той е почти на 39. Какво изобщо прави Лука Модрич на Евро 2024?

Познавах един луд киборг, но той беше обсебен от биохакерството, както японците са обсебени от караокето. Това някак си не е прието сред обикновените мъже - особено когато големият ти син навлиза в тийнейджърските си години, малкият ходи на училище, а семейните дела са се натрупали. 

Той е едва към 39. Работата в клуба минава едва-едва, а сутрин краката го болят още от леглото. Сега има още една година, след която вероятно ще трябва да се премести другаде, не в Реал. Оставяйки фланелката с номер 10 на знаете кого - "Хей, Джуд". 

Място за обиди няма да има. Още тогава в Катар Лука Модрич каза, че остава още година заради Лигата на нациите.

Но те го убедиха. Дали чрез съжаление, или чрез страст, или чрез дълг. Въпреки че отдавна не е длъжен. Преценете сами:  финалът на Световната купа, бронзът на Световната купа, финалът на същата тази Лига на нациите, десетки вечери на гордост. 

Накратко, Модрич отново дойде на голям турнир. За девети път. 

Той е само на около 39. 

Съжалявам, ако ви разочаровам, но тази история не е за чудо. Не става въпрос и за някаква трансформация. Не става дума за завръщане на легенда. Наистина съжалявам, съвсем различна история.

Ключовото състояние на Модрич на този турнир бе умората. Той е лидер, той е емоционален, той се раздава на терена ​- но времето го изяжда. Всичко ще се изгуби и изчезне. Още малко - и дори дългата коса ще започне да се възприема като сивите опашки на рокерите от 2000-та. Тук няма какво да говорим: всички футболисти просто остаряват. Но това  също е част от легендата.

Модрич се изгуби в първия мач с Испания, получи ритник в крака към 60-ата минута и безславно отиде на пейката. В  историята ще запишем само сравненията с Ямал и въпросите за ибериеца, който е почти връстник на сина му.  

Модрич не създаде нищо запомнящо се във втория мач. През всичките тези седмици той всъщност разперваше ръце, гледаше замислено с очите си като маслини наоколо и се хващаше за главата от грешките на съотборниците си. Лицето му оставаше кисело, като когато си захапал нетърпеливо зелено цариградско грозде от храста на комшиите. 

Но изведнъж дузпа срещу Италия заради непохватната ръка на Фратези. Модрич идва и я пропуска с удара си. 

Каква мисъл е в главата на легендата в момент, когато всички очакват спасение, но получават катастрофа? Паника? Самобичуване? Раздразнение, че отново половината страна, която не ви обича заради процеса срещу президента на Динамо (Загреб), ще ви намрази? Рязко осъзнаване, че сега всичко ще свърши завинаги? Определено ли ще остарея точно в тази секунда?

По някаква причина изглежда, че в този момент не е имало мисъл в главата на Модрич. Имало само лавина от мисли, но всичко е било свързано с геометрията на топката. В този момент той играеше на самотек, следвайки потока на страстта. 

Всъщност Модрич прави точно това през цялата си кариера. Кой вижда линията за подаване на топката как минава в хаоса от тела? Кой подхранва завръщането на Реал Мадрид в безкрайните плейофи на Шампионската лига? Кой научи хърватите толкова пъти да вадят мачове при изпълнение на дузпи? Всичко е според класическата максима, че талантът поразява цели, които никой не поразява, а гениалността поразява цели, които никой не вижда. 

В този момент и точно след такава изфрашкана дузпа Модрич усети някакво вълнение на реалността около себе си. И той изтича точно в тази секунда, точно до тази точка - вибрисите (б.а. - сензорни мустаци при животните) на суперфутболиста просто уловиха ехото на топката точно там. 

Този сетивен орган не може да бъде трансплантиран. Това умение не може да се научи с помощта на наръчник. Това е умение, което не може да бъде подчертано от никаква диаграма. Дори Хърватия не може да създаде втори Модрич. Някой, който в цялата тази какофония от умора, раздразнение и възраст ще чуе темпото на играта, сякаш все още е тийнейджър.

Той бе заменен и веднага видяхме демоверсията на бъдеща колективна травма. Хърватия се разклати и рухна в организацията на играта. Не можаха да поддържат ритъма. На пейката, гледайки ги, Модрич нервно дъвчеше тениската си и изглежда, за първи път в кариерата си изглеждаше изгубен и безпомощен. Нищо вече не зависеше от него. 

Какво да прави? Подути червени очи се взират в дунапреновия микрофон, а в него звучи: „Ще дойде време, когато трябва да спра, но още не знам кога. Засега продължавам”.

Тук край Задар се е родил Лука Модрич

Защо? Отново - или съжаление, или вълнение, или дълг. А може би просто отново чу ритъма сам и усети: всъщност моментът още не беше настъпил. В продължение на десетилетия той се наслаждаваше на творчеството си, леещо се като лежерна мелодия. Всяка хвърлена искра е като първата: интересно е както след спечелването на шеста Шампионска лига, така и на деветия голям форум на национални отбори. Дори когато вече е трудно, всичко скърца и изведнъж ти се приспива. Но ти се вписваш и продължаваш, пренебрегвайки сълзите и сдъвканата тениска на резервната скамейка. 

И тук отново му се налага да търгува с времето. Най-малкото с безпощадните темпове - месец труд в замяна на минута чиста енергия на терена.

Табелки предупреждават за опасност от мини около къщата на Лука Модрич

Та това е Лука Модрич от Задар. Момчето, което пасеше кози с дядо си, което израсна в бежански лагер. Футболистът, сбъднал не само своите мечти, но и тези на близо четири милиона хървати.

Запомнете, никой не може да сгази Лука. Даже и Скуадрата. 

Той е почти на 39. Но няма да се отказва. Има си още сметки за уреждане на терена.