Музей в Марково събра шедьоври на колела от цял свят СНИМКИ

  25 Януари, 10:17     0  

От първия патентован бензинов автомобил до легендарни уникати от времето на Хитлер и Сталин. Това могат да видят посетителите на новия автомузей "Марково", който е на един хвърлей от Пловдив по пътя към селото, прекръстено на Бевърли Хилс. Колекцията от 50 ретро коли показва класиката, но и еволюцията на инженеринга и дизайна в автомобилната индустрия. Автомузеят е петият поред, след тези в Хасково, Варна, Пещера и санданското село Капатово, но със сигурност е №1 като атракция. 

Експозицията с впечатляващи возила е подредена в специално проектирана за целта сграда (2300 кв.м). Вдигат я в имот от 5000 кв.м, а зад архитектурата и дизайна стои почеркът на арх. Димитър Балджиев от „Тектоника-Б" и студиото за интериорен дизайн Fine Design. 

„Винаги съм харесвал старите автомобили, особено дизайна им. В годините отделях повече време за бизнеса си, но не забравях и хобито си. Днес, обръщайки поглед назад, ще кажа, че то изисква време и страст.  Започнах с български автомобили, но през годините бавно събрах цяла колекция“ ​- казва собственикът на автомузея в Марково, който държи да не разкрива самоличността си пред широката публика. Във времето назад пловдивчанинът събира усърдно редки возила ​- от българското „Рено Алпин" до De Dion-Buton ​-най-старата кола (1908 г.) на Балканския полуостров, или Citroen DS 19, който спасява от смърт президента на Франция генерал Дьо Гол при атентата на 22 август 1962 г. Тук може да се види и

вартбургът, участвал в превърналия се в хит филм „Гунди",

както и соцлимузината "ГАЗ 13 Чайка", която е реставрирана близо 8 години. Върху специално проектирана писта е „кацнала“ невероятна колекция с класическите „Балкан", но те са само част от изненадите тук. Някои от колите са участвали в холивудски продукции, а други са били любимите модели на знаменити исторически личности. Откривани са най-често по обяви в сайтове. „Обикалях събота и неделя в цялата страна ​- навъртал съм хиляди километри, но не всяко пътуване ти гарантира, че ще попаднеш на това, което търсиш“, обяснява притежателят на уникалната колекция.

Първата му кола е "Булгаррено 10". „Исках визията да е добра, ремонтирах колата повече от година, имаше много интервенции по нея. Отне ми доста време, но ми остана като обица на ухото. По-добре да дадеш 20-30% отгоре, но да вземеш запазена кола“, казва собственикът на музея. В началото започва с най-доброто от българското автомобилостроене, слабост са му мотоциклетите, както и  велосипед "Балкан". „Спомням си, когато за първи път ходих при приятел в Кричим да ме учи как се полират части за никелиране. Мислех си, че една част ще ми отнеме 30-40 минути и сме готови, но не стана така. Реновирането на колите иска търпение. Моето чувство за естетика е големият плюс в случая. Прецизен съм във възстановяването, затова не мога да кажа кой е моят фаворит в музея“, предпазлив е бизнесменът.  

Тук всеки автомобил си има своята история

В родното производство разпознаваеми са българските модели „Булгаррено“, а преди това и "Фиат Пирин". „Възстановявал съм и от двата модела“, казва собственикът на ретро музея. „Булгаррено" е знаков модел, който навремето сбъдна мечтата за българска кола. През 1967 г. в Пловдив, в цех на Асеновградско шосе, се произвеждат три модела по лиценз на френския автомобилен гигант "Рено" - „Булгаррено" 8 и 10, "Рено Гордини" и „Булгаррено Алпин". Последната е голяма гордост за музея - знаете ли, че при състезателните версии на Alpine е премахнато парното отопление за максимално олекотяване на купето. И още нещо -  модел от лимитираната серия “Булгаралпин” е състезателният 1300-кубиков автомобил на Илия Чубриков, с който той участва в рали "Монте Карло" през 1969 и 1971 г.

„Сега възстановяваме модел "София" ​- една не особено позната кола. За известно време я произвеждали по време на соца, по линия на комсомола, но в единични бройки“, бърза да уточни експертът.

Цветните минибижута BMW Z, Fulda и Heinkel

(на името на немския конструктор и производител на самолети) пък идват от Германия и напомнят за кабината на самолети от времето на Втората световна война. След войната не е разрешено на германци и италианци да правят своя авиация. 

Точно тогава фабриката за самолети създава тези миниатюрни коли - дизайнът им е като кабина на самолет. През 80-те години на миналия век италианците създават този модел за ученици, навършили 14 години. Колата развива 40 км/час и е 50 кубика.  

В ретро музея научаваме още любопитни подробности, докато обикаляме експонатите. Италианците например измислили и необичайното влизане в прочутата си Lancia  - вратите се отварят едновременно в две противоположни посоки. Освен това те най-дълго задържат десния волан, и неслучайно - за италианеца най-важно е, като слиза от колата, да не си изцапа обувките, т.е. да е по-близо до тротоара! 

„В бъдеще имам още идеи, например да изложим италиански военен мотор ​- с картечници и ремарке отзад. Подобен модел е използван по време на Втората световна война. Ще го поставя в музея за радост на малчуганите - да се снимат с него и да усетят тръпката. Иска ни се да възстановим и един пожарен мотор“, споделя за финал на разговора ни гордият собственик на ретро музея.

De Dion-Bоuton на маркиз Албер скандализира Париж 

В ретро музея в Марково може да се види един изумителен модел - De Dion-Bоuton. Червеният „звяр“ прилича на каляска и блести отдалеч. Той идва тук от Париж и попълва колекцията през 2014 г. Бил е в доста добре запазен оригинален вид и частично е реставриран.

Историята на този модел е повече от впечатляваща. Зад бляскавата кола стои името на маркиз Албер дьо Дион - благородника изобретател, известен като един от пионерите на автомобилната индустрия във Франция.

С този  четириколесен паромобил скандалният граф печели първото автомобилно състезание в света - от Париж до Версай, като показва средна скорост от около 17 км/ч.

Дьо Дион е потомък на едно от водещите френски благородни семейства, но имал страст към механиката и бързата езда. Увлечението му го вкарва в света на автомобилите, които започват да се появяват в Европа. През 1882 г. той се сближава с инженер Жорж Бутон и създава компанията De Dion-Bouton&Trepardoux. Двамата мъже - маркиз Албер дьо Дион и Бетон, са много различни и по характер, и по начин на живот, и по социално положение, но формират една почти неразделна двойка, останала и в автомобилната история под името на марката De Dion-Bоuton. Провокативен, смел, аристократичен и галеник на съдбата граф Дьо Дион е с характер, обърнат към бъдещето, вярва в автомобила и мечтае да твори автомобили. Бутон е по-обстоятелен и резервиран, умен и умел инженер, идеален партньор за задоволяване на графските амбиции. Сътвореното от младите изобретатели обаче предизвиква скандал в парижкото висше общество, когато те се осмеляват да покарат по улиците на столицата миниатюрния четириколесен екипаж - с изригващ дим и искри возилото сериозно уплашило разхождащите се господа. Но скандалът възниква не заради нарушения обществен ред - „парният дявол” се управлява от самия граф Дьо Дион седнал до огняря. Тогава семейният съд забранява на своенравния благородник да се занимава с работа, компрометираща неговото достойнство. Албер обаче така и не се подчинил на „съда на честта”.

 

Жената винаги знае пътя на успеха

В далечната 1866 г. германският инженер Карл Бенц патентова първия автомобил с бензинов двигател. Малко преди това моделът изглежда като триколка, но Бенц нямал нужните средства за производството ѝ. Тогава клетият Карл се пропил, но съпругата му доказала старото правило - жената знае пътя!

Колаж от Елена Йорданова

Берта Бенц смело се качила на странното возило и навъртяла с него близо 100 километра на юг, за да посети родителите си в Пфорцхайм. Пътуването ѝ отнема почти цял ден, Берта трябвало да спира в аптеките няколко пъти, за да зареди бензин, който се продавал там. Посетила двама майстори, за да поправят спирачките, и ковач, който да ремонтира веригата на зъбните колела. Привлякла много любопитни по пътя - хората започнали да разбират, че колата е практично и бързо средство за придвижване. След този воаяж обаче започва разцветът за  съпруга ѝ Карл - всички искали копие на возилото му.

 

Хитлер поръчал дизайна на Volkswagen Beetle

През септември 1933 г. лидерът на Националсоциалистическата демократична работническа партия (НСДАП) Адолф Хитлер поръчва да се създаде автомобил на стойност само 990 марки ($396). От Mercedes се включват в надпреварата, като канят австрийския дизайнер Фердинанд Порше в Берлин. Порше разработва вариант на „евтин семеен автомобил за народа“, но той излиза 1600 марки - т.е. не може да влезе в ценовия клас, зададен от фюрера.

В същото време свой вариант разработват и Volkswagen, но Хитлер този път е недоволен от дизайна. Независимо от това на 15 февруари 1936 г. на пазара се появява Volkswagen Beetle, „народната кола“, която влиза в историята като „бръмбара“. Според легендата самият Хитлер е скицирал лекия автомобил, правейки паралел с бръмбар: „Достатъчно е само да наблюдаваме природата, за да разберем как трябва да изглеждат обтекаемите линии“, вживял се Адолф. Фюрерът също така обявява необходимите характеристики на автомобила: да може да развива скорост до 100 км/ч, разходът на гориво да е до 7 литра, да побира 5 души и да има въздушно охлаждане.

 

"ГАЗ 13 Чайка" е S-класата на СССР

Собственикът на автомузея в Марково признава сантимента си към съветската легенда "ГАЗ 13 Чайка". „Отне ми 8 години да я реставрираме, довършихме последните щрихи и ето я - истинска красавица“, казва той и ни показва автомобила, изящен откъдето и да го погледнеш.

"ГАЗ 13 Чайка" се смята за абсолютния връх по отношение на лукса и престижа в епохата на СССР. Това е кола, достъпна единствено за висши държавни служители, а бароковият ѝ дизайн е заимстван почти едно към едно от Packard. Дизайнът ѝ е леко причудлива смесица от стилове на Cadillac 75 серия, но също и Dodge. Това вдъхновение не е изненадващо, защото в Съветския съюз винаги са възприемали американските автомобили като символ на престиж. 

Серийното производство на "чайката" започва през януари 1959 г. в чест на XXI конгрес на КПСС, а премиерата му в България е чак след година и половина - по време на ХIХ Пловдивски панаир, проведен през септември 1960 г. Съвкупността от изтънчени екстри, като независимо окачване, механично прибиращ се покрив и автоматични скорости, обаче са достъпни единствено за висшите функционери в Социалистическия блок. Неслучайно колекционерите я наричат S-класата на СССР.

 Експерти обясняват, че наследникът ѝ "ГАЗ 14 Чайка" излиза през 1977 г. и има ъгловат, далеч по-семпъл дизайн, но продължава да излъчва респект.

 

Кабриолет Mercedes вози Ева Браун

Една от големите атракции на музея е кабриолет Mercedes, появил се в далечната 1936 г. В подобен модел се е снимала самата Ева Браун - любимата на Хитлер. „Вижда се известна прилика в модела, но нашата история е доста по-различна и тя е за една изгоряла кола. Възстановена е. И да, отличава се от оригинала", смее се собственикът на музея.

Оказва се, че лъскавото возило идва в музея от Варна, било е собственост на Николай Колев - Бижуто. Варненецът има страхотно виждане за възстановяването на ретро коли. Открива я в Германия и я реновира при известен майстор в хасковското село Узунджово.

 

Снимки от Наташа Манева