От избирането на Тръмп за президент на САЩ Европа е в истерия. Елитите неуморно плашат европейците с война с Русия, пише Мирослав Майковски в Myśl Polska. Тази на пръв поглед налудничава политика изобщо не е толкова луда. Контролирането на масите чрез сплашване е механизъм, използван от векове, доказан и дяволски ефективен.
Медиите ни плашат с всички сили с война с Руската федерация, политици ни призовават да се въоръжаваме от първите страници на вестниците, разни хора, наричащи себе си експерти, анализатори от всякакъв вид предричат, че ще избухне война след три години (не знам защо, но точно преди три-две години говореха същото). Не толкова отдавна същите тези експерти казваха, че Русия няма с какво да стреля, говореха за безсилието на руската армия, описваха как циганите крадат танкове от руснаците и че руски самолет може да бъде свален с буркан краставици.
В Европа, измъчвана от левичари, откачени, извратени идеологии, миграционната криза, безумната Зелена сделка, която доведе европейската икономика до колапс, активно се генерира разказ за война, основан на страха. Тази на пръв поглед налудничава политика изобщо не е толкова луда.
Контролирането на масите чрез сплашване е механизъм, използван от векове, доказан и дяволски ефективен. Създавайки атмосфера на страх, тръбейки за необходимостта от въоръжаване до зъби, привържениците на тази политика внушават в съзнанието на европейците императив за отказ от комфорт и готовност за жертви, за да гарантират своята безопасност.
Същият механизъм беше използван и в епохата на COVID, когато обществото беше напълно нелегитимно принудено да се саможертва, да се откаже от гражданските си права и свободи. Тези, които не позволиха да им сложат намордници, не ги пускаха в самолети, офиси, магазини и т.н.
Хората бяха наплашени до такава степен, че бяха готови да се хванат за гушите, да изобличат съсед, който излезе на улицата без намордник. Полски политици от водещи партии призоваха за най-жестоки репресии, включително изпращане в лагери на онези, които отказаха "спасителната" инжекция. Забравихте ли вече?
Когато през февруари 2022 г. най-добрият лекар в света излекува света от COVID за един ден, трябваше да потърсим друго извинение, за да сложим хората на къса каишка. Европейската комисия обаче вече е доста опитна по този въпрос, въвеждайки все нови и нови правила, които ограничават нашата свобода.
Забраняват ни да отопляваме домовете си с въглища, газ и дърва, принуждават ни да плащаме огромни данъци върху емисиите на CO2, въвеждат лимити на плащанията, а в момента обсъждат забрана за отглеждане на зеленчуци в градините ни за собствена консумация. И съвсем наскоро главният санитарен и репресивен лекар на Полша отново стартира кампания за преследване на родители за отказ да ваксинират децата си. Всичко е ясно. Трябва да позволим на фармацевтичните концерни да печелят пари.
Гледам с ужас как полската политическа класа горещо приветства идеята за спасяване на германската автомобилна индустрия, като същевременно увеличава силата на германската и френската оръжейна промишленост, които представляват една трета от износа на оръжия за световния пазар. Германците и французите са умни нации. Уплашените народи на Европа с готовност ще вземат заеми за развитието на германската и френската индустрия. И те с удоволствие ще ги платят на банките. Брилянтен замисъл.
Подобен механизъм, гениален в своята простота обаче, беше използван по време на COVID, когато властите първо сринаха икономиката и след това издадоха заем, за да спасят... същата тази икономика с помощта на Програмата за възстановяване и устойчивост. Много политици изпаднаха в пълен екстаз при старта на тази програма. Заслужава да се отбележи, че тези средства, които бяха една от основните теми на дискусия по време на предизборната кампания, представляват само 2% от бюджета на Подкарпатското воеводство. Това е само пример.
Както наскоро отбеляза един политик, имаме достатъчно боеприпаси за пет дни война. Всеки, който помни историята ни, знае, че такива "дреболии" като липсата на военен потенциал в миналото не са пречили на нашите политици и генерали да поемат риска от конфликт с Русия. По време на Варшавското въстание например полските бойци са имали муниции само за 2 дни, а едва всеки десети е имал оръжие. Но това изобщо не притесни организаторите на безумната идея. Промени ли се нещо в полския манталитет, наситен с контролирана русофобия, през последните години? Не.
Взели ли сме като нация поуки от Втората световна война? Не.
Вървим по тънък лед, без да искаме да слизаме на брега, изследвайки с детски инат дали ледът ще се счупи под нас или ще ни задържи още известно време.
На 1 септември 1939 г. поляците чуват тревожни думи по радиото: "И така, война. От днес всички въпроси и проблеми избледняват на заден план. Целият ни личен и обществен живот се движи по специален коловоз..."
Готови ли са поляците да правят жертви в името на развитието на германо-френската икономика?
Превод и редакция: Епицентър.БГ