На училище: С алено сърце и плик с добри думи

В училище се учи – това обясняват напоследък всички на първокласничката  Дария. Но на нея не й се вярва да е само това. Сигурно ще има време за игри и за четене на книжки.

Днес  най-после видя сама какво е училището. Оказа се много по-голямо, отколкото си го е представяла. Цели четири етажа, удиви се първолачето. Може да преброи всичките му прозорци и дори вече да пресмята колко е сто плюс сто.  Иска да решава много сложни задачи - със събиране и изваждане, със скоби и с хикс. С игрек другите ги решават! Но наистина ще й хареса в клас, ако госпожите  и децата са добри.

Дария Халваджиева протегна ръка с цвете към първата си учителка. И на свой ред получи от нея червено книжно сърце на клечка. 700 такива имаше в първия ден за всички ученици от пловдивското ОУ „Яне Сандански“ – знак за съпричастност към Денис Еминов от 4. А клас, когото първият учебен ден свари в турска болница в битката му с коварна болест.

Учители, ученици и родители от целия град също се включват в кампанията в негова подкрепа – класни ръководители се отказаха от букетите, а семействата дариха парите за лечението на момчето.

Освен червеното сърце за него, Алексей от 3. Г клас получи в първия учебен ден и плик с добри думи.  Миналата година деца от начален етап ги написали по повод Деня на добротата. Сега учителките ги раздадоха на учениците вместо на добър час. „Човек е жив, когато е щастлив. А е щастлив, когато вижда доброто и успява да го предаде напред“, прочете Алексей послание със старателен детски почерк на своето листче. С майка му Анастасия побегнали от войната в Украйна преди две години. Оттогава Алексей е ученик в ОУ „Яне Сандански“. „Искаме знания и душа. Тук намерихме и двете“, сподели майката.

Нациоалният химн огласи школския двор, докато класната на 1. А клас Даниела Байлова продължаваше да посреща своите първолачета. Пожела им  здраве, успех  и да внимават в час. „Най-важното е да създадем връзка и да си имаме доверие. Когато споделят една тайна и тя бъде опазена, тогава ни приемат наистина“, разбрала е учителката.

Развя се училищното знаме в двора на ОУ „Яне Сандански“. Екна китка от „Една българска роза“ и „Седнало е Джоре дос“.

Отец Атанас пожела благодатна година. На учителите рече, че работят с човешки души, затуй от тях се изисква търпение и смирение. „Училището е едно от най-прекрасните места – обърна се към учениците. – Тук се учите да откривате човека и съученика. Всеки е създаден по Божие подобие и заслужава уважение“.  

На родителите свещеникът каза, че думата възпитание може да звучи старомодно, но обучение без възпитание е безплодно. И завърши с думите на апостол Павел: “Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада“. Отец Атанас даде кураж на всички да не се обезсърчават от временните ни трудности като народ, защото всяко изпитание укрепва повече.

Момичета в народни носии се въплътиха в три сестри. Първата е това, в което хората са убедени – че щастието е зад ъгъла. Втората  дава крилете на очакването и мечтите, третата крепи сърцето с любовта. Всичките си дарби – вяра, надежда и любов, трите обединиха за Денис Еминов. И 700 детски ръце вдигнаха високо алените сърца, за да му покажат, че са с него в изпитанието.

Ще го чакам всеки ден да се върне в клас, каза класната му Гергана Гюлеметова. С позволението на родителите ще обясни на децата, че със сила и обич той ще се справи, но има болести, които изискват по-дълго лечение. Той е борбен и упорит, не изпитва страх, описа го класната.

Момчил и Атанас от 4. Г глас не го познават, но стискаха днес в шепа пари, които да пуснат в кутията за него. А като се върне, може да поиграят мач на двора.

Днес той бе огласен от песента „Приятелство“, а първокласникът Борис Иванов от 1. Г получи Ключа на познанието от директорката на ОУ „Яне Сандански“ Антония Цокова.

Тя пожела на първолачетата да бъдат уверени, защото техните учители ще ги подкрепят и ще им разкрият нови светове и възможности.

На всички останали ученици пожела поредна учебна година с нови предизвикателства. „Не се бойте от трудностите и не губете жаждата за знания. Бъдете упорити и целеустремени!“, заръча им тя. А за учителите нарече воля и търпение – за да са опора, вдъхновение и пример, да изграждат и умения по пътя на знанието. Родителите посъветва да поощряват децата и да предизвикват мечтите им – за да са добри, знаещи и мислещи хора.