Вход
23 Септември, 14:23 0 Да се спре вносът на яйца от Украйна в България. Това поиска министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на днешното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се провежда в Брюксел.
Една от основните теми на срещата е ситуацията на селскостопанските пазари вследствие на руската инвазия в Украйна. Вълната от птичи грип, която за кратко затвори някои ферми у нас и в Европа, както и износът на яйца и птиче месо, който не се афишира публично, създава дисбаланс на сектора като цяло.
Заявка от страна на България Европейската комисия да задейства защитен механизъм за българските производители на яйца заради наблюдаваните негативни пазарни тенденции в резултат на вноса от Украйна бе направена през август 2024 г. За да наложи такива мерки, е необходимо Комисията в срок до четири месеца да направи оценка на състоянието на пазара на съюза или на пазара на една или няколко държави членки на съответните продукти.
Миналата година с решение на Европейския парламент и Съвета на ЕС за периода 24 април-30 юни бе обявена временна забрана за внос на 20 вида украински храни, между които бяха яйцата и пилешкото месо. После се обяви безмитен квотен внос до 5 юни 2024 г., а след това, същият бе удължен до 5 юни 2025 г. Регламентът предвижда възможност да се ограничи вносът за особено чувствителни селскостопански продукти, а именно птиче месо, яйца и захар.
В момента търговската мрежа у нас е залята с украински яйца
По данни на НСИ само за периода януари-май 2024 г. сме внесли от Украйна 2387,8 тона яйца за консумация, което е 683,4% ръст спрямо същия период за миналата година. Същата стока в България влиза и от редовните вносители на яйца, каквито са Полша, Румъния, Гърция. Иначе от Полша и Румъния внасяме и оплодени яйца от кокошки за люпене, а общо 10 държави от ЕС пласират в България яйца от групата „без черупки и яйчни жълтъци, пресни, сушени, варени, замразени или консервирани“.
Яйцата и пилешкото не правят изключение и ударно се изнасят точно като всички други аграрни стоки, за които производителите търсят пазарна ниша в ЕС и трети страни. В същото време нашият потребител се заблуждава, че родното производство е малко, защото вносът го убива. И тук статистиката показва, че сме сред големите износители на яйца, и то в 17 държави, между които Ирак и Турция. Ударници сме и по износ на месо и карантии от петли и кокошки, които пласираме в 14 държави от ЕС и трети страни, като Северна Македония и Обединеното кралство. Цифрите на НСИ сочат още, че в същото време върви и масираният внос на цели и разфасовани пресни, охладени и замразени птичи продукти.
Според зам.-министъра на земеделието д-р Лозана Василева птицевъдството ни е в разцвет
Преди дни, в рамките на международна конференция по птицевъдство тя заяви, че „през последните три години секторът запазва своята устойчивост и продължава да се развива, независимо от съпътстващите го предизвикателства. И въпреки възникналите огнища на инфлуенца по птиците се отчита тенденция на увеличаващото се производство на бяло месо. Общият добив на птиче месо и субпродукти в страната през 2023 г. нараства с 1,7%, достигайки 122 081 тона на годишна база. Промишленото производство нараства с 1,4%, заемайки дял от 99% от общия добив. През 2023 г. производството на яйцата за консумация също се увеличава - с 0,8% на годишна база, до 1,2 млн. броя. Наблюдава се и окрупняване на стопанствата, отглеждащи птици от кокошия вид, в които са внедрени нови технологии за производство“.
В сектора се наливат солидни средства - от една страна - по схемата за държавна помощ за хуманно отношение към птиците, която се прилага от 12 години. За периода от 2024-2029 г. бюджетът на помощта е в размер на 242 млн. лв., което е със 70 млн. лв. повече в сравнение с предходния период на прилагане. Тази година помощта е на стойност 42 млн. лв. Отделно в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони са предвидени финансови инструменти, с които браншът има възможност да подобрява производствените условия.
