Анжел Вагенщайн, пловдивчанинът, който създаде някои от най-красивите филми в нашата кинематография, напусна този свят на библейската възраст от 100 години. Неговият „Звезди в косите, сълзи в очите” с Петър Слабаков и Катя Паскалева ще остане като една от най-поетичните ленти за тежката актьорска съдба.
В „Борис I” създаде образа на български монарх, който по дълбочината и трагичността на образа си достига героите на Шекспир. А филмът по негов сценарий „Звезди” на немския режисьор Кондар Волф получава специалната награда на фестивала в Кан.
Романът му „Сбогом, Шанхай” взе европейската награда за литература Жан Моне и е номиниран за Роман на годината на Haus der Kulturen в Берлин.
Анжел Вагенщайн си остана пловдивчанин, макар още от дете да напуска този град. Баща му, който е беден сефарадски евреин, се мести в Париж и там работи каквото му попадне.
В интервю за „Марица” преди 16 години Анжел Вагенщайн си спомняше детството във Франция като „тежко”. Но и помнеше всеки камък от еврейската махала Ортамезар.
Писателят помнеше улиците, помнеше и хората в тях – много от които бяха напуснали България през 1948 г. със създаването на държавата Израел. Питаше кои къщи още стоят и кои вече са отнесени от времето и строителните предприемачи.
Животът на младия Анжел Вагенщайн по време на войната е труден. Въдворен е в еврейски трудов лагер в Македония по Закона за защита на нацията.
Според този закон, за да се угоди на Хитлер, на еврейската общност е забранено на полага интелектуален труд, затова всички жители на Ортамезар стават копачи, дърводелци, улични продавачи. Пак според този закон, младите евреи са затваряне в трудови лагери и са карани да строят пътища.
След като бяга оттам, става комунистически партизанин. Заловен е от властта и е осъден на смърт. Една англо-американска бомбардировка разрушава затвора и само това го спасява от обесване.
Анжел Вагенщайн бе сложна личност – до последно си остана убеден комунист. Отказваше да говори за жертвите и репресиите на комунистическия режим.