Невероятна гледка: Стотици дядоколедовци на мотори пак ще обикалят Пловдив

„Искам анцунг, черен или сив“, „Моля за маратонки, 38 номер“, „А кукла може ли?“, „Аз пък искам гланц за устни“.

​Малчуганите от домовете за деца, лишени от родителска грижа, не са като другите. Наясно са, че няма как да напишат три страници с желани подаръци, затова внимателно прецизират най-съкровеното нещо, от което имат нужда - едно, максимум две. Тайно директорите на тези институции поемат щафетата - събират желанията, подреждат в таблици, коригират. После идва третата бръмка във веригата - мотообщността от "Пловдив Райдърс". Знаете ги, стотици усмихнати зад каските мотористи, преоблечени като Дядо Коледа! Шпорят винаги на 25 декември из булевардите на града и вместо с намръщени физиономии, шофьорите и пешеходците ги посрещат с аплодисменти.

Но как се стига дотук? Списъците на децата пристигат при тях, всеки си "заплюва" по нещо, което да осигури, координира го с останалите и хуква по магазините, за да изпълнява желания. После идва следващата трудност - логистиката, защото не е лесно да се съхранят, натоварят  и превозят стотиците подаръци. Идват още добри хора с големи сърца от офроуд сдружения и реализацията на плана е почти готова - шумната и весела колона от дядоколедовци на мотори тръгва из пловдивските улици, като се предвожда тържествено от джипове, натъпкани с цветни опаковки с желани за децата неща. О, и преди това мотористите правят още един рейд по магазините за подходящо облекло на добрия старец - червен костюм, шапка с помпон, дълга бяла брада. Защото на шествието има само дядоколедовци и Снежанки, "цивилни" - не.

Без въобще да са си поставяли грандиозна цел, шествието на „Пловдив райдърс“ се превърна в една от най-мащабните благотворителни коледни кампании в страната. Прави се поне от седем години и мотористите стават все повече и повече. "Вероятно сме около 500 души", уклончиво обяснява Павлина Генчева от сдружението. За нея бройката няма никакво значение. Най-важно е всичко да е изпипано до най-малкия детайл и да няма тъжно дете на светлия празник. "Целта е не само да им подарим подарък, много често жадуват просто за внимание", казва тя. След толкова години тя и другите от общността познават децата и са се научили да ги „усещат“ - кой има нужда от прегръдка, кой от разговор и кой е готов да се престраши да се качи на мотор за едно кръгче, допълва дамата. Тя е опитна, защото извън работата на Дядо Коледа, е учител в начално училище.  

Невероятно, но всяка година се включват нови и нови хора, които да помагат за голямото разнасяне на подаръци.  Един може едно, друг - друго. Един казал на друг, другият - на трети, а първият въобще не познава третия, но спойката става. „Чух, че правите нещо хубаво, с какво мога да помогна?“, директно питат различни хора на различна възраст с най-различни професии. "Наистина, мотористите са сплотена общност", категорична е Павлина. "Ако сте забелязали, с тях се общува много лесно и непринудено, могат да завържат разговор дори когато чакат да светне зеленото на светофара". Лично на нея моторът й бил стара мечта, но едва преди седем години се престрашила да си купи свой. Заразила с ентусиазма си и съпруга си, а после и децата.  

Хората от „Пловдив райдърс“ вече са на финалната права с организацията за Коледа 2024 - подаръците отдавна са купени, опаковани са, транспортът е осигурен, маршрутът е уточнен. Остава само да облекат коледната си премяна и да дарят емоция на децата от пловдивските домове. "Това наистина е най-хубавата част. Понякога е толкова вълнуващо и топло сред малчуганите, че се налага колеги да ни подбутват да продължаваме нататък, защото в противен случай няма да успеем да обиколим всички точки", разказва Павлина Генчева. Но не е толкова лесно, особено ако сред децата има фенове на моторите. „Често се чудим как да ги свалим от тях и да спрат да си правят снимки с големите машини“, смее се дамата.

Още интересни празнични четива вижте тук.