НИНКН поиска защитен статут за павираните улици и Царската жп гара в град Баня

Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата ще разгледа предложението на Националния институт за недвижимо културно наследство за даване на статут и определяне на граници и режими за опазване на ЖП гарата и павираната пътна мрежа в царската Баня, Карловско. Това ще се случи на заседанието на СЕСОНКЦ на 19 декември.

Паважната мрежа и гарата бяха регистрирани в рамките на мащабната териториална програма, която включваше 5 общини, сред тях и Пловдив. Целта бе да се проучи състоянието на недвижимото културно наследство и да се идентифицират нови обекти, които допринасят с качествата си за запазването на културната памет, градската среда и идентичността на града.

Както "Марица" писа, през 2021 г. над 700 жители на град Баня се включиха в петиция за запазване на паважната настилка на улиците с мотива, че тя е изградена преди 100 години и пази исторически спомени от онова време, както и че създава неповторим облик на селището като в същото време има и други предимства - здравина и вечност, екологичност и т.н.

СЕЦОНКЦ трябва да одобри декларирането и определянето на временни режими за опазване – териториален обхват (граници и охранителна зона) и предписания за опазване на обекта „Царска ЖП гара“. Недвижимата културна ценност е от периода на новото време и ще придобие категория „местно значение“.

Друго точка в дневния ред на експертния съвет е деклариране и определяне на временни режими за опазване – териториален обхват (граници и охранителна зона) и предписания за опазване на обект "Павирана улична мрежа". Тя обхваща улиците „Карловска“, „Калоферска“, „Байкал“, алея „Липите“, улицата между ЖП гарата и Централната баня, ул. „Александър Стамболийски“, участък от ул. „Земеделска“, площада пред железопътната гара, ул. „Роза“ и ул. „Възраждане“, паркинга пред минерален плаж. Във фиша павираната улична мрежа е с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от периода на Новото време с категория „местно значение“.

Паважите в Баня са поставени в първите години на XX в. благодарение на фабриканта Велизар Багаров, който показва Баня на цар Борис III и така в селото се появява дворецът „Къщата“ – един от седемте двореца в България. Паважите оформят градската среда и са част от атмосферата и облика на Баня.

Една от улиците – централната , „Карловска“, в момента се асфалтира с проектно финансиране. От други улици паважите отдавна са изчезнали.

"В град Баня към днешна дата има 10 защитени обекта от българското недвижимо културно наследство. Четири са в аварийно техническо състояние, сред тях са последните два оцелели хана – Барековият и Нановият, където са отсядали гостите на града в края на 19 и началото на 20 век. Много стари ханове вече са разрушени необратимо и не могат да бъдат възстановени. На мястото на някогашното царско казино е построен хотел", подчертаха експертите от НИНКН по време на представянето на проучването си. По време на териториалната програма, която се проведе миналата година бяха идентифицирани още 4 обекта, които имат качества и принос за историята и културата, облика и идентичността на града. Освен жп гарата и павираната улична мрежа, експертите са отбелязали Специализираната болница за рехабилитация и лесопарка Калето

Обектите са три сгради на Специализираната болница за рехабилитация, лесопаркът „Калето“, павираната улична мрежа и Царската жп гара с площада пред нея.