Няма как да плащаш селски данъци, а да ползваш градски екстри

Александър Константинов,

бивш зам.-кмет на Пловдив

Вечният спор между интереси и морал отново се вижда от ежедневието. За да имат градски транспорт, селата около Пловдив имат много лесно решение. 

Например село Труд организира референдум, на който гласува да влезе като квартал в община Пловдив и става като Коматево и Прослав. Тогава администрацията ще бъде длъжна да осигури градски транспорт до своя квартал.

Това обаче е гарнирано и с градските данъци и такси, а това не се харесва на жителите на селото. Те искат да си плащат малките селски данъци и такси, но да ползват градския транспорт, градските училища, градските медицински услуги и т.н.  

Докато Андрешко е национален герой и етнотип, няма да има европейско развитие на територията. Всички общински услуги и дейности се финансират от местните данъци и такси. За да има по-добро улично осветление, градинки и модерни спирки и т.н., трябват и пари, за да се реализират и поддържат.

Това е урок и за всички "мислители", които тръбят ежедневно, че трябва да си заграбим и общините "Марица" и "Родопи". Елементарният икономически анализ показва, че разходите ще бъдат в пъти по-големи от приходите. И като резултат няма нивото на услугите на Пловдив да се разпростре на цялата територия от 1000 кв.км, а обратното - нивото на услугите ще падне на нивото на едно село. 

Ако се върнем към искането на селата около Пловдив до тях да стигат градските рейсове, пак трябва да напомним, че всяка дейност струва пари. Експлоатацията на един автобус излиза над 3 лв./км, като в София е над 5 лв./км. Така се плащат разходите за гориво, персонал, поддръжка, амортизации и т.н. Затова някой трябва да плати тези разходи. Няма закон, който може да реши този проблем. Затова, за да се решат проблемите на транспорта на близките до Пловдив села, има три варианта.

Първият е разходите за допълнителните километри да се поемат от Община Пловдив. Това означава, че ако досега от бюджета се осигуряват за субсидии по 10 млн. лв. годишно, тази сума трябва рязко да се увеличи. За тази сума може всяка година да се строят по две нови детски градини.

Вторият вариант е разходите за допълнителните километри да се поемат от общините "Марица" и "Родопи". Тук обаче възниква друг проблем - всяка от двете общини има по 30 населени места. Защо ще бъдат привилегировани десетина от тях за сметка на останалите. Бюджетите на двете общини са малки и това неминуемо ще намали разходите за останалите дейности.

Третият вариант е разходите да се поемат от държавния бюджет или ако досега държавните субсидии са били около 20 млн. лв. на година, трябва да станат поне 30 млн. лв. Това се решава от Закона за държавния бюджет, а не от Закона за автомобилните превози.

Проблемът е, че това не може да се реши само за Пловдив и околните села, а за всички градове. Тогава сумата нараства на стотици милиони, които също ще бъдат за сметка на други дейности. Веднага възниква въпросът защо не се финансират всички превози от републиканската транспортна схема, а само за определени села?!