Няма нито една кандидатура за нов главен прокурор, срокът изтича днес

Днес изтича последният срок, в който е възможно на заседание на пленума на ВСС да бъдат предложени кандидати за бъдещия избор на нов главен прокурор на страната, предаде БГНЕС.

До момента в първите три от общо четири поредни заседания няма нито един номиниран кандидат. Според чл. 173 от ЗСВ предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима от членовете на Прокурорската колегия на ВСС, както и министърът на правосъдието в четирите поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решението за откриване на процедурата.

След отстраняването на последния главен прокурор Иван Гешев, от година и четири месеца изпълняващ функциите е неговият заместник Борислав Сарафов.

През юни миналата година Висшият съдебен съвет (ВСС) гласува отстраняването на Иван Гешев като главен прокурор. Това се случи близо един месец след началото на процедурата по отстраняването му, която започна по предложение на четирима членове на Прокурорската колегия заради негово изказване на пресконференция, на която той използва израза „политически боклук“. Според членовете на съдебния съвет с тези думи главният прокурор уронва престижа на съдебната власт. Държавният глава – противно на тогавашните очаквания, подписа указа за освобождаването му.

При гласуването за отстраняването на Гешев 16 от членовете на ВСС подкрепиха отстраняването му, а „против" бяха 4 души. Гласуването тогава бе в отсъствието на Гешев, който си тръгна от заседанието, за да пътува за Страсбург. По време на заседанието защитата му пледира, че е бил в особено емоционално състояние, когато е изрекъл израза „политически боклук“ заради събитията от началото на май 2023 г. - взрива до автомобила му, описан от него като опит за атентат, и внесените искания за освобождаването му. На заседанието Гешев обвини бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и санкционирания по закона „Магнитски“ депутат от ДПС Делян Пеевски в организиране на отстраняването му. Според него предложението за освобождаване е политическа поръчка и няма юридически основания.

След като кортежът на Гешев стана мишена на взрив, заместникът му Борислав Сарафов публично се обърна срещу него, след това ГЕРБ и ДПС се обявиха за оставката му, шестима членове на ВСС внесоха предложение за уволнението му, а впоследствие - четирима други - второ искане за отстраняването му.

По-късно Иван Гешев направи своя политическа партия, като дебютира на изборите през юни 2024 г., но тогава получи едва 3003 гласа (0.14%). Към днешна дата бившият главен прокурор Гешев изобщо не се регистрира за участие в изборите на 27 октомври.

Позицията на главния прокурор е уредена за първи път в българското законодателство през 1899 г., в Княжество България със Закона за устройство на съдилищата, в Глава „Пета“ – „Прокурорски надзор“.

Институцията на главния прокурор е въведена с Димитровската конституция от 1947 г. по съветски образец. Дотогава прокурорите са служители на съответните съдилища. Главният прокурор се назначава от Народното събрание за 5-годишен срок и се отчита пред него за дейността си. Той получава изключително широки правомощия – да ръководи работата на всички прокурори и следователи, да ги назначава и уволнява, има и право на законодателна инициатива. По-късно главният прокурор получава право на съвещателен глас в Президиума на Народното събрание и в Министерския съвет. През 1979 г. следствието е отделено от прокуратурата.

С Конституцията от 1991 г. част от правомощията на главния прокурор са премахнати, като за сметка на това се увеличава неговата независимост. Мандатът му е увеличен на 7 години и той вече се назначава от Президента по предложение на Висшия съдебен съвет, като не носи отговорност за действията си, освен в случай, че извърши престъпление.

Главният прокурор ръководи прокуратурата, организира и разпределя работата на своите заместници, назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура и в администрацията на главния прокурор и издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата.

Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго. Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Административните ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните, апелативните и военно-апелативната прокуратури организират и ръководят дейността им, назначават и освобождават служителите в тях.) Главният прокурор ежегодно внася във Висшия съдебен съвет обобщен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи.

Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури извършват ревизии и контролират работата на прокурорите в непосредствено по-ниските по степен прокуратури.

Първият главен прокурор на страната е Димитър Запрянов, заемал е поста в периода от 18.12.1947 г. до 10.04.1954 г., като е назначен с решение на VI ВНС.

В историята на поста „главен прокурор“ няма нито една дама, която да е била на тази длъжност.

От демократичните промени насам България има седем главни прокурори.

Първи на поста е назначен Иван Татарчев, който е начело на българската Прокуратура в периода от 17 февруари 1992 до 21 февруари 1999 – софийски адвокат, реабилитиран като репресиран от комунистическата власт.

След него на поста е назначен Никола Филчев. Мандатът му е от 16 февруари 1999 до 22 февруари 2006 г. – български съдия, професор и юрист във ВКС. По време на мандата му публични личности го обвиняват в авторитарно управление, а Висшият съдебен съвет иска оставката му. След изтичането на мандата му като главен прокурор през 2006 г. Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.

След Филчев на поста е назначен Борис Велчев. Той ръководи Прокуратурата в периода от 23 февруари 2006 до 2 ноември 2012. Велчев е избран на поста като единствен кандидат и с одобрение 23 от 25 гласа на членовете на Висшия съдебен съвет. Велчев е сред първите юристи в България, които се обявяват категорично за падането на имунитета на магистрати и депутати.

След изтичането на мандата на Филчев, на поста „изпълняващ длъжността“ главен прокурор е назначен Бойко Найденов. Мандатът му е кратък – от 6 ноември 2012 до 10 януари 2013 г.

На 10 януари 2013 г. на поста е назначен Сотир Цацаров, като мандатът му продължава до 18 декември 2019 г. Цацаров е първата номинация след изтичането на мандата на Борис Велчев, издигната от седем членове на Висшия съдебен съвет и е подкрепена от премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Цацаров бива избран за главен прокурор с 18 гласа „за“, три „против“ и трима въздържали се. Ден по-късно тогавашният президент Росен Плевнелиев подписва указ за назначаването му, въпреки че процедурата по избора му е разкритикувана от мнозинството опозиционни парламентарно представени партии, неправителствени организации и др. След края на мандата му Цацаров е назначен за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а след това е прокурор във Върховната касационна прокуратура.

След като свършва мандатът на Цацаров, в стола на главния прокурор сяда неговият заместник – Иван Гешев, който ръководи прокуратурата от 18 декември 2019 до отстраняването му на 15 юни 2023. Гешев е предложен лично от Цацаров за нов главен прокурор, като други кандидатури няма. ВСС го избира на поста с 9 гласа „за“, и нито един против. Кандидатурата му е подкрепена от редица професионални организации, но срещу избирането му се организират протести в София. Една от причините за тях е изказването на Гешев, че „не споделя виждането ..., че законодателната, изпълнителната и съдебната власти трябва да са разделени“. На 7 ноември 2019 г. президентът Румен Радев с указ връща предложението за избор на Иван Гешев за Главен прокурор на България на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен, но след повторно гласуване на кандидатурата му на 14 ноември 2019 г. Гешев пак е избран, и кандидатурата му е внесена отново при президента за издаване на указ. След 12-дневно забавяне, на 26 ноември президентът Румен Радев издава указ за назначаването на Иван Гешев за Главен прокурор на България.

След отстраняването на Гешев като главен прокурор, на 16 юни 2023 г. в стола му сяда неговият заместник Борислав Сарафов, който като „временно изпълняващ длъжността“ управлява прокуратурата и до днес.