Областната управа за план-приема в гимназиите: Натискат за професионални паралелки, но кой ще учи в тях?

Рязък курс към доминираща професионална подготовка в гимназиите крие рискове и не може от раз да реши проблемите, които са се натрупали за 20 години, докато тази традиция е била прекъсната. Това предупреждава Областната управа в свое становище относно план-приема в гимназиите за догодина. Оттам изтъкват няколко аргумента, които налагат внимателен анализ на ситуацията в областта, вместо механични сметки за изпълняване на спуснатите от МОН индикативни стойности.

Както „Марица“ писа, тази година завишаването на дела на професионалните паралелки е по-голямо от очакваното. Те трябва да са 65.46 на сто, а STEM  (технологии, математика, природни науки) - 56.4%.

Тези целеви стойности трябва да се изпълнят при свита обща рамка

- броят на паралелките ще е със 7 по-малко - общо 215. Това прави изключително трудно постигането на баланс между интересите на учениците, нуждите на бизнеса, училищните и държавните политики.

В становището на Областната управа се отчита трайният курс от последните години за разширяване на обхвата на професионалното образование. Той е в изпълнение на Приоритет 7 - „Реализация в професиите на настоящето и бъдещето“, от Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в България (2021-2030). Целта е обучение в крак с напредъка на дигитализацията и технологиите, прехода към зелена икономика и устойчиво развитие.

Без да оспорва тази политика, становището поставя въпроса, докато се следва приоритет 7,

доколко той се изпълнява едновременно с останалите 8.

Сред тях например е развиване на компетентности и таланти, както и ефективно включване и трайна интеграция, образователни иновации, ранно детско развитие и учене през целия живот, мотивиране на креативни учители.

В позицията се изразява съмнение дали само с рязко завишаване на целевите стойности може да се постигне желаният ефект. Тя посочва няколко предизвикателства - например, като увеличаваме още и още професионалните паралелки, мотивирани ли са преди това родителите и учениците да ги изберат.

По-висок дял на професионалните паралелки при обща орязана рамка може да доведе до липса на избор за седмокласниците. Най-желаните професионални паралелки ще се напълнят без проблем. В други обаче ще попаднат ученици с по-ниски резултати, които няма къде другаде да отидат. Така има риск те да бъдат принудени да учат нещо, което е встрани от интересите им, и в крайна сметка, да не станат подготвените кадри, на които бизнесът се надява.

В становището се поставя и въпросът може ли образователната система

да осигури квалифицирани преподаватели

за новите професии и подходи - обучение чрез работа и проектно ориентирано учене, което дава възможност да се работи за умения чрез прилагане в реален житейски и трудов контекст.

Във връзка с това в позицията се подчертава, че повишаването на броя на професионалните паралелки трябва да е съпроводено с 3 взаимосвързани ключови подхода: ранно и системно кариерно ориентиране, оптимално съобразено с индивидуалните възможности и потребности и обществените нужди на пазара на труда; набиране и обучение на бъдеща работна сила в средния етап на образователната система; осигуряване на квалифицирани специалисти. Изтъква се още, че по тях трябва да се работи компетентностно и междуинституционално, а балансът е важен за реален напредък и адекватни резултати от обучение, съобразно реалната работна среда, потребностите и възможностите за избор на специалности и професии.

Майка и син подреждат желаните паралелкиза участие в първо класиране

В последните седмици Регионалното управление на образованието води разговори с директори на училища, които трябва да прекроят план-приема си в унисон с изискванията. Вече имаше едно съвещание, на което бяха дадени насоки за план-приема. Той обаче се одобрява от Педагогическите съвети. Дори и да иска да изпълни указанията, директорът се изправя срещу цялата педагогическа общност, която често не е склонна да прави завой, за да си запази досегашната заетост. Така често се стига до предложения от училищата, които противоречат на общите политики и не залагат на промяна, а пазят статуквото. Регионалното управление на образованието пък няма нормативно основание да заставя да бъде заложена една паралелка вместо друга. Неизбежно това нагнетява напрежение.  

Едното огнище тази година ще е приемът в езиковите паралелки. МОН не дава повече от 27, а толкова са в езиковите гимназии и Хуманитарната. Вместо да се посегне на тях, по-вероятно е да отпаднат оцелялата до момента английска паралелка в Карлово и  испанската в пловдивското СУ „Св. Патриарх Евтимий“. Последния път, когато бяха рязани асеновградските и останалите карловски, имаше яростна съпротива от местните общности. И ако Асеновград е само на 20 км от Пловдив и може да се пътува всеки ден, спорно е  доколко разумно е лишаването от езикова паралелка на Карлово, чиито деца трябва да отидат в град на 60 км, ако искат да учат интензивно чужд език. 

За първи път тази година има изискване и относно другите профилирани паралелки. От общия им брой 41,56% трябва да са в "Математически науки", "Природни науки", "Софтуерни и хардуерни науки" и "Хуманитарни науки".

При всички случаи механичното преливане от хуманитарни и профилирани в професионални няма да даде търсения резултат. Той е постижим единствено с мотивиране на ученици от подходящи целеви групи да изучат професия. В тази посока миналата година бяха разкрити дуални паралелки в училища с ниски резултати и ученици от трудни общности. Едно от тях е СУ „Найден Геров“, където ще се въведе дуално парково строителство и обучението на заплата в последните 2 г. е допълнителен стимул да не се отпадне и да се усвои професия.