Обмислят матура по математика в 12. клас, може да отпаднат изпитите в 4. и 10.

Министерството на образованието обмисля въвеждане на матура по математика, като може да отпаднат националните изпити в 4. и 10. клас. Евентуалните промени ще бъдат подложени на обсъждане, увери министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред „Труд“. 

Основната реформа, с която се заема след връщането си начело на МОН, е свързана с учебните програми, които казват какво да учат децата. Още тази седмица се очаква да бъдат представени намеренията и да започне обсъждане на концепцията за промяна. Тя цели да се промени доминиращата култура на учене - от заучаване и възпроизвеждане към функционалност на знанията.

Как ще стане промяната

МОН си поставя срок за обсъждане  около половин година, като междувременно ще сформира екипите от експерти, за да започне работата по учебните програми. „Концепциите по отделните предмети трябва да бъдат и задание на работните групи, които правят програмите. Предишния път те нямаха задание, доминираше разговорът какво не може да отпадне и в крайна сметка учебните програми станаха още по-тежки като обем знания. Това се оказа контрапродуктивно – казва министър Вълчев. - Най-малко научава едно дете, когато натрупа дефицити и се демотивира. Това го виждаме особено болезнено в дисциплини като математика и физика. „Стръмните“ програми възпроизвеждат и културата на заучаване. Като нямат време за осмисляне, заучават. Програмите трябва първо да бъдат в по-голяма степен базирани на компетентности и да освободят време за формиране на умения. В новите ще има повече време за упражнения, отколкото за добиване на нови знания. Ще бъдат с много по-силен акцент върху възпитанието и формирането на ценности и нагласи. Сега те са доста „срамежливи“ по отношение на възпитанието, а то е една от основните задачи на образователната система. Програмите трябва да са и малко по-рамкови, да дават възможност за адаптиране на ниво училище, с по-голяма свобода на учителя, включително и при планирането на темите“.

Какво ще се промени по същество

По математика, например, може да се качат часове в 11. и 12. клас, съответно да се облекчи съдържанието в предходните класове. Също така да се акцентира повече върху умението да се трансформира практическа задача в математически израз за сметка на дълбочината на някои теми. Виждаме по PISA в 9. клас, че задачите съдържат сравнително прости алгоритми, които са знания от 6. клас, но нашите ученици се затрудняват в превръщането на условието на задачата в уравнение.

От друга страна, в нашата учебна програма в 9. клас се учат доста сложни алгоритми, които учениците често заучават, защото не разбират. Но по всеки предмет разговорът е различен.

По история е важна фактологията, важни са датите, но за някои от тях няма нищо фатално, ако ученикът не ги запомни. Много по-важно е да разберат смисъла, връзката между събитията. Как ще възпитава училището и ще има ли час по религия?

Възпитанието е във всеки час, затова трябва да акцентираме върху него във всяка учебна програма, по всеки предмет, кава Красимир Вълчев В серия дискусии е обсъждан час по добродетели и религии. Такъв час от задължителния учебен план има в повечето страни.

„Цел на нашата образователна система е да направим децата българи, добри хора, личности. По отношение на патриотичното образование нашата система има достатъчно изразен фокус, но това не е така по отношение на възпитанието в човешки добродетели, което можем значително да усилим. Още повече, ако обединим усилия с Българската православна църква, с вероизповеданията. Ако този час влезе в задължителните, ще има възможност за избор между различни програми. Тези, които не желаят да учат религия, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се учи етика, добродетели, ценности“, казва Вълчев.

Но за да се случи това, е необходима и оптимизация в учебния план. В момента след 4. клас учениците имат по 7 часа дневно. Беше разширено изучаването на чужди езици, на компютърно моделиране, на гражданско образование. Беше увеличена и профилираната подготовка, а сега трябва да направим оптимизация. В момента нямаме пространство да добавим допълнителни часове, така че това ще бъде част от общата реформа.

Как ще влезе тя в училище?

Както всички промени, реформата ще стане поетапно. „Например в начален етап и в момента има малка възможност за това. В гимназиален и прогимназиален трябва да освободим време на учениците и на учителите. Оптимизацията трябва да стане по три линии. Едната е да намалим амбицията на профилираното образование. Можем да жертваме част от профилираната подготовка, да освободим часове в 11. и 12. клас, за да качим нагоре часове по общообразователна подготовка. Другата линия е да отрежем дълбочина на теми и съдържание, защото аз самият, правейки преглед, виждам, че не е необходимо доста неща да се учат в тази дълбочина. Третото е фактологията - това са знанията, които не са свързани с формиране на умения – обяснява Вълчев. -  Всички образователни системи през миналия век са били като нашата, амбициозни в предоставянето на знания, но днес живеем в друга информационна среда и по-важното е да научим децата да разбират света, да анализират“.

За оценяването и националните изпити

“Ако изпитваме децата да възпроизвеждат знания и факти, те ще ги заучават. Ако ги изпитваме да мислят, те ще учат, така че да разбират. МОН направи крачки към мерене на умения, но те не са достатъчни и трябва да продължим със засилване на тези елементи.

По отношение на националните изпити системата в момента отделя много организационни, човешки и финансови ресурси за провеждането им. Те са по-добро  огледало на успеваемостта на учениците, отколкото вътрешното оценяване. От друга страна, МОН и системата не използват достатъчно данните от резултатите. „И въпросът е: заслужават ли си усилията, особено след 4. и 10. клас. Моето мнение е, че има много по-голям смисъл от матура по математика в 12. клас, отколкото външно оценяване по български и математика в 10. клас. Един от най-големите ни проблеми е с изучаването на математика. Едва 5% от избират матура по предмета. България не може да просперира без инженери и индустрии с висока добавена стойност, а те изискват изучаване на математика. Затова ще предложим списък от мерки за подобряване на резултатите и насърчаване на изучаването, като важна част от този процес е промяната на учебните програми. Друга мярка, която ще обсъдим, е да насърчим висшите училища да обявяват кандидатстване с математика, физика и химия, като се надяваме да стимулираме повече ученици да учат тези профили в гимназиите и да полагат изпит по тези дисциплини”, казва Вълчев.

Учебното време

Министър Въчев няма да предлага промени в учебното време. По отношение на графика няма възможности за маневреност. Най-често се предлага да се намали лятната ваканция за сметка на повече неучебни дни през останалото време. Но летните месеци стават все по-горещи, а училища нямат климатични инсталации. От друга страна, нашите ученици учат относително по-малко учебни дни, а учителите по всички предмети се оплакват, че часовете не достигат. „Ние сме държавата с най-много дни, в които се празнува, и с относително дълга лятна ваканция. Това, което можем да направим, е да губим по-малко учебни дни. Например много училища след избори не е необходимо да не учат, защото може още вечерта след изборния ден да се изчистят. Вече имаме опит с обучението в електронна среда при грипни епидемии. Ограничихме и ученическите екскурзии в учебни дни“, казва Вълчев.

Ще продължат директорските конкурси, все още има 400 директорски места, които са за обявяване, а 150 школски шефове навлизат в пенсионна възраст. Но не е подходящо конкурсите да се правят през учебно време, през лятото  пък може да се получи голямо струпване. 

Ще продължи и политиката за добри възнаграждения на учителите, за които има консенсус да са 125 % от средната заплата за страната. По същия начин ще искам да се актуализират възнагражденията на академичния състав във висшите училища и научни организации, както и на останалия непедагогически персонал, казва Вълчев.