Украинските въоръжени сили са изправени пред редица проблеми, пише Виталий Кононученко в украинското издание "Зеркало недели". Според автора това са преди всичко - липса на взаимодействие между частите, несвоевременно съобщаване на ситуацията на фронтовата линия на висшето командване и липса на личен състав поради масово дезертиране.
"Можем да разчитаме на подкрепление или поне на някакво подкрепление само ако медиите пишат за нашето направление или има пробив на врага далеч в тила, а за глобални промени няма какво да се говори", казва Роман, лейтенант в една от бригадите на териториалната отбрана, защитаващи фронта на направлението на юг от Покровск.
Успяваме да говорим около час в момент, в който военният закарва колата си на ремонт. Той е лаконичен, но подчертава: направлението може да се защити, ако тук се прехвърлят значителен брой резерви, въоръжени с бронирана техника и най-важното, осъществяване на качествена координация. Но сега ситуацията на юг от Покровск няма тенденция да се подобрява.
На 12 декември журналистът Юрий Бутусов каза, че край село Шевченко руските войски са окупирали цял укрепен район на украинските въоръжени сили (ВСУ), до който украинските военни не са успели да достигнат. Буквално два дни по-късно самите руснаци показаха снимки и видео от окупираните от тях отбранителни съоръжения. От наличните материали става ясно, че това е добре изграден бункер с оборудвани места за спане и запас от провизии.
Отделението на Роман поддържа отбраната недалеч от това място. Лейтенантът заявява - проблемът е многостранен и не се появява за първи път. Подобна ситуация имаше и преди в село Новогродовка, което руските войски превзеха през лятото, както и на други участъци на фронта близо до Покровск.
След разговор с Роман и двама други младши офицери, които държат защитата в тази посока, успяхме да идентифицираме три причини за такива грешни изчисления:
- липса на ясно установено взаимодействие между бригадите/батальоните, отговарящи за определен участък от фронта;
- несвоевременно докладване на обстановката на фронтовата линия поради страха на отделни командири да докладват за неуспехи на върха;
- липса на хора, включително поради масово дезертьорство (официално се води самоволно изоставяне на частта - СОЧ), което през последните няколко месеца придоби невиждани мащаби.
Военните са единодушни, че решаването на тези проблеми чрез инициативата на отделни местни командири е невъзможно. Но те са предпазливи оптимисти след назначаването на Михаил Драпатий за командир на Сухопътните войски. Те казват, че ако има достатъчно ресурс, той ще успее да коригира ситуацията. Но според военните има малък простор за вземане на решения.
За да се подобри взаимодействието между подразделенията на най-предните нива, може да се вземе само едно решение - преходът към дивизионна структура. Благодарение на уголемяването на самите структурни звена, такава архитектура ще може да разреши повечето проблеми, свързани с взаимодействието на предната линия. В същото време обаче трябва да се помни, че такъв преход е много дълга и сложна процедура, която не може да бъде осъществена в продължение на няколко месеца или дори половин година. Това налага и привличане на допълнителни ресурси за обучение на офицерите, дооборудване на подразделенията и систематизиране на работата.
"Ето условието: ние държим едно село, а до него друг батальон от друга бригада държи друго село, ние сме различни части и сме на различно подчинение Може да не разберем какви са били плановете на тази бригада, когато някои части просто се изтеглят от позиции, поради което и ние трябва да отстъпим, за да не бъдем обградени. А ако имаше дивизионна структура, щяхме да работим като единен механизъм, като оркестър - а сега всеки свири нещо различно", обобщава Роман.
Друг проблем, за който военните говорят неофициално, е липсата на разбиране от страна на командването на ясната ситуация на място. Причината за това е много голямото разстояние за предаване на информация от предната линия до командирите, които вземат окончателните решения. Много често командирите на бригади (да не говорим за командирите на батальони) се страхуват да вземат решения дори в тактически мащаб без одобрение "от Киев", страхувайки се от отговорност.
Ситуацията е наистина уникална. Не е тайна, че при отблъскването на руската офанзива през февруари-март 2022 г. Украйна дължи много на инициативата на по-нисшите чинове. Сержанти и лейтенанти, които водеха своите взводове и роти в битка, без да чакат заповеди отгоре, успяха да обърнат хода на битката.
Но времето минаваше и тенденциите се променяха. Сега руските "Искандери" поразяват цели 2-3 минути след разузнаването им, което означава пълно заличаване на цялата вертикална командна верига. Тоест операторите на дронове дават координати и направления за изстрелване на ОТРК, без да чакат никакви одобрения.
Във ВСУ провеждането на щурмове във всяко направление беше "поверено" на командирите на бригади, които вече лично отговарят за всички действия на фронтовата линия.
В същото време украинското командване се движи в обратна посока. Според източници на ZN.UA в правоохранителните органи заповедите за провеждане на оперативни, а понякога и тактически действия на линията на съприкосновение се одобряват директно от главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Олександър Сирски. За съжаление, неговите решения често са ненавременни, а забавянето коства човешки животи и квадратни километри загубени територии. В същото време командирите на бригади и офицерите от по-ниските структурни звена се страхуват да вземат решения сами, в страх от "отговорността", с която често са заплашени.
От горното следва една иронична теза, която ръководителят на фондация „Върни се жив” Тарас Чмут обича да повтаря: "Малка съветска армия никога няма да победи по-голямата съветска армия". И в това изречение има много повече истина, отколкото изглежда на пръв поглед.
Третият проблем, за който говорят командирите на части на Покровското направление, е самоволното изоставяне на воинските части (на практика - дезертьорство). Този проблем има най-малки шансоме да бъде овладян. Според източници на ZN.UA в Министерството на отбраната всеки месец Украйна губи от четири до пет хиляди военнослужещи, като се вземат предвид загиналите, тежко ранените и дезертиралите. В момента е много трудно да се възстановят такъв брой загуби.
При това проблемът не е само в прякото провеждане на мобилизацията, но и в качеството на средния мобилизиран военен. Това е тема за отделна статия, но ще отбележим само едно: съществуващите мобилизационни показатели са достатъчни само за справяне с тактическите заплахи в краткосрочен план и в момента изобщо не може да се говори за каквото и да било стратегическо планиране.
В близко бъдеще ще видим как споменатите три проблема ще се отразят на защитата на Покровск, град с невероятно военно и индустриално значение за Украйна. Нито един от тримата военни, интервюирани от ZN.UA, не отговори на въпроса дали би било възможно да се защити Покровск, ако тези проблеми не бъдат решени.
В същото време руските войски са на осем километра от магистралата Покровск-Днепропетровск и постепенно я овладяват с FPV дронове. И накрая, точно на същото разстояние от руските предни части е границата с Днепропетровска област...
Превод и редакция: Епицентър.БГ
- Извинете, господин полицай, не съм искал да превишавам скоростта, но така съм се напил, че повърнах върху скоростомера и не мога да следя скоростта...
още вицове