​Оказахме се първи братовчеди с хърватите

Прочетете внимателно теорията, която разкрива Петър Марчев.

Какъв е произходът на ранните българи? Една новоизлязла научна монография оборва спекулативната московска теория, че прабългарите са тюрки. Проф. Иван Танев и д-р Мариана Минкова, използвайки научния апарат на езиковата археология, стигат до извода, че ранните българи са от групата на източноиранските народи. 

В изследването си „Прародина и религия на ранните българи. Поглед от Изток“ двамата учени правят своето откритие, съсредоточавайки се върху факта, че доста български, старобългарски и прабългарски думи имат пълно копие в иранските езици, но с малка промяна: на звука „д” в иранските думи съответства звукът „л” в българските. Това е пример за известната на лингвистите Д > Л звукова промяна, настъпила в определен вид източноирански езици, така наречените сакски езици, няколко века преди новата ера.

Тази звукова промяна или закон е толкова характерна и специфична, че може да служи като „лична карта, паспорт” за народа, който е неин носител. Оттук учените правят извода, че древните българи - носителите на тази звукова промяна, са били саки, т.е. източни скити. Те установяват и имената на тези три близки народа - согди, уструшани и ферганци, както и на техните държави. Согдиана, Уструшана и Фергана са съществували от VI век пр.н.е. докъм VI век в района между средните течения на реките Сърдаря и Амударя.

Произходът на хърватите, подобно на този на българите, е обект на засилени научни спорове. Модерните хървати, по инерция от близкото минало, се броят за славянски народ, но археологически и други исторически доказателства будят различни предположения какъв е народът, основал тази държава на Балканите в началото на IX век.

Наложената в академичните среди теория през годините е, че древните хървати са славянски народ, мигрирал от прародината, която се е наричала Бяла Хърватия. Учените обаче все още не знаят къде точно се е намирала тя, като предположенията са, че местоположението <210> е било на територията на Западна Украйна, в Северните Карпати, или в земите на съвременна Словакия.

В последните години обаче все по-често от средите на младите хърватски историци се чуват теории, че древните хървати не са славяни. Съществуват и гъделичкащи българската гордост хипотези, че прахърватите всъщност са били българи! Първата пукнатина в славянската теория е самият произход на думата "хърватия". На езика на огромния в ранното Средновековие Аварски хаганат „хърват“ означава генерал. Честа практика в държавата на аварите е била на заслужилите генерали да им се отпускат територии, които да управляват. Днес е широко известен фактът, че много от благородниците в аварската държава са били българи (прабългари).

Друг съществен довод относно теорията за българския произход е легендата за първия владетел на Бяла Хърватия. Която е поразяващо сходна с нашата легенда. Той се е казвал Коробатос (Chorobatos). В повествованието се разказва, че на смъртния си одър той събрал петте си синове и им завещал да не се разделят, защото поотделно ще са слаби, а заедно - несломими. За целта той им дал да счупят по една пръчка. Всеки от тях успял, но когато им дал да счупят цял наръч с пръчки, никой не успял. Според историците това е същата легенда като тази за Кубрат и неговите синове.

В историческите хроники Кубрат е познат още и като Кобратос, Kоубратос и Кубер. Хърватските историци предполагат, че Коробатос е просто друго наименование за древния български хан. За основател на средновековната хърватска държава се смята един от синовете на Коробатос - Батбаян, който напуснал Бяла Хърватия и създал царство в съвременните земи на държавата. Според новата теория на хърватските академици, основателят на хърватската държава е синът на Кубрат - Баян, който се окичил със славянската титла бан.

Историците смятат, че след края на Велика България, намирала се на север от Черно и Каспийско море, българите се разпръснали. Последен в старите си земи останал Баян. След време и той се преместил с народа си и се заселил при аварите.

Поради родствените връзки между двата народа, на българския благородник му била дадена титла "генерал" (хърват), както и земи на територията на днешна Хърватия. След време наследниците му станали независими и така било дадено началото на новата държава.

Тези хипотези на хърватските историци се потвърждават и от мащабното геномно проследяване произхода на българите, в което участваха Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София, Институтът по микробиология, Институтът по антропология, Националният археологически институт с музей при БАН и Флорентинският университет, чиято лаборатория изследва генетичния материал.

За да съставят генетичната карта, според която сме наследници на траките и прабългарите, учените вземат материал от кости и зъби, намерени в тракийските некрополи от преди Христа. Генетичният материал от прабългарите е с датировка VIII-X век. След като учените сравняват пробите от миналото с тези на близо 900 съвременни българи (включително и българи мюсюлмани), крайният извод е такъв:

Съвременният български народ е европейска популация, най-близка до хървати, италианци и унгарци

Така това изследване доказва теориите на хърватските учени, че тяхната нация принадлежи към семейството на българските народи. За италианците връзката е повече от ясна - в днешна Южна Италия живеят над 5 млн. потомци на хората на Алцек, брата на хан Аспарух. А маджарите също са родствено племе на древните българи.

Но ако се обърнем назад към историята - първият досег на първите братовчеди българи и хървати е белязан със сблъсъците между княз Борис и княз Търпимир (855), с войната между цар Симеон и крал Томислав (926-927) и с набезите на цар Самуил в Далмация (998-999). Тези средновековни конфликти са забравени и на тяхно място идва подчертаната духовна близост, която има за основа общата Кирило-Методиева глаголическа традиция и връзката между българската и хърватската книжовност.

В един момент с появата на историческата сцена на сръбската държава с нейната традиционно шовинистична политика, българи и хървати създават трайни съюзнически отношения. Началото им е положено със сключения между България и Дубровник през 1253 г. съюзен договор, насочен срещу сръбския крал Урош I.

По-късно, през 1885 г., хърватски доброволци се бият на наша страна в Сръбско-българската война. А по време на Междусъюзническата война през лятото на 1913-а хърватският печат и общественото мнение се надигат в защита на “обсадената от всички страни, но несломена България”.

На 15 януари 1992 г. България първа сред балканските страни призна независимостта на Република Хърватска. България неизменно подкрепяше тежката борба, която хърватският народ трябваше да води за националната си независимост срещу Белград. Днес съюзът ни с хърватите е още по-нужен с цел сдържане мегаломанските намерения на Сърбия за нова война.