Майки и баби седнаха да учат буквите заедно с децата. Когато е било тяхното време, така и не са тръгнали на училище или пък рано са се оженили и родили челяд. Затуй са останали неграмотни. Сега обаче четмото и писмото идват направо вкъщи.
Откакто мерките срещу грипа затвориха училищата, в пловдивското ОбУ „Пенчо Славейков“ раздават всеки ден работни листове на децата от 1. и 2. клас., а останалите учат в електронна среда. Три чина са изнесени във фоайето на първия етаж. Там всяка заран учителите застават с материалите за деня, а родителите идват да ги вземат, като връщат попълнените от предния ден.
В осем часа мъглата още не се е вдигнала и приижда на талази откъм Марица. Махалата едва се пробужда и вдига кепенците на дюкяните. Майки обаче бързат да прекосят двора на школото, за вземат уроците за децата, че после да си гледат къщната работа.
Една от първите е Асия Атанасова. Дъщеря й Мария е във втори клас и старателно е попълнила задачите от петък – например, да свърже съществително с глагол. Така на картинката са се получили изречения: майката готви, бебето плаче… И у тях е горе долу така – майка й готви, Мария повтаря буквички, изписани с пунктир. Трябва да определи кое животно къде живее и кои дават мляко.
Малка е, пък от мене повече знае. Сега покрай нея и аз ще понауча,
казва майка й. Тя не е ходила никога на училище. Още на 15 години родила. Освен Мария има още две деца – в първи и четвърти клас. Работи като метачка, но сега е в болнични. С мъжа й са се зарекли да не правят своята грешка – да оставят децата неизучени. Той кара камион. Прибира се в 1 часа през нощта. А Асия в 5 сутринта тръгва за работа. Таткото води децата на училище, после ги поема майка им.
Откакто уроците са у дома, Асия също учи. А класната на 2. Б Екатерина Илчева се съобразява кой какво е усвоил и задачките на работните листове са различни за децата. „Има за събиране и изваждане, Мимито знае. После думичките да напише редчето. И тук да оцвети! Да не се притеснява, ще се справи!“, дава указания учителката. Госпожата от занималнята – Тонка Лозева, пък е подготвила текст, в който трябва да се допълнят думи. В другия трябва да се оцветят изписаните правилно. Мими много се старае, хвали и тя ученичката си.
В това време учителката по английски език Гергана Сиракова обяснява на друга Мария какво трябва да направи. И тя е второкласничка, а сама идва да си вземе работните листове. „From Jim to Megan“, сочи й учителката какво трябва да направи.
Огнян и баба му Надка взимат работните листове със заданията за деца от класната на 2. Г Капка Милчева
Класната на 2. Г Капка Милчева е подготвила упражнения с глагол, а по математика в момента уроците са за умножение и деление с 4. Трудно им е на децата едновременно с умножението и делението, затова задачите на работните листове са само с умножение. А като се върнат в клас, ще им обясня делението, защото иначе се объркват, казва началната учителка. В нейния клас 11 деца са изрядни – родителите идват всеки ден за работните листове. При останалите тя ходи следобед. Повечето са от незаконните къщи на обръщалото на последна спирка, където 200 къщи са на адрес „Шумен“ 35. В класа на г-жа Милчева не са чак 200, но в една къща са 6 деца. Като отиде, започват да изскачат: Анка, Нурве… Има и ученици от село Шишманци, с тях сега е по-трудно. А когато са в училище, ги слага да седнат до нея и им отделя специално внимание.
„От първи клас съм ги научила да пишат домашни, защото не ходят на занималня. Затова сега се справят“, разказва учителката, докато подрежда поредния свитък с листове, на които четните и нечетните числа са цветя, които трябва да се сортират във вазички.
Бабата на първолака Мерт - Роза, също се учи да чете заедно с внука, откакто учителките Полина Георгиева и Любомира Арабаджиева всеки ден раздават уроци на хартия
Първолачетата пък са на буквата В. Трябва да я открият в балончета и да ги оцветят, после да четат срички. Бабата на Мерт - Роза, е на 47 години. „Той знае математиката, ама бабата не знае“, шегува се жената със себе си. И сега се е заела да учи с него. Като дете е ходила на училище до 4. клас, но нищо не помни. Наново учи с внука буквите, че е срамота все да иска помощ в магазина или като се наложи да попълва документи.
Родила е 3 дъщери и има 7 внучета. Всички щерки са в Германия, а Роза гледа Мерт. „Каква баба си, пусни ме вънка да играя!“, пробва да я омилостиви първолакът. Но Роза не отстъпва, докато не се попълни работния лист, пък после гледа какво е написало момчето, та и тя да се научи.
В английския обаче не може да го догони – много говори покрай клиповете с интернет. Само се чуди как да го накара да не стои толкова много на телефона.
От 22-мата първолаци в класа на Полина Георгиева почти всички идват за уроците на хартия. След събота и неделя е по-трудно. И в началото – като плъзне слух, че няма да се учи, трябва добре да се обясни, че не изобщо, а по друг начин. Сега пък не са разбрали, че от сряда е ваканция. И наново се обяснява кое как.
В момента първолаците преговарят, защото са свършили дял, имат и задачки за смятане с преминаване над 10. Когато са в училище, в заималнята при Любомира Арабаджиева децата много обичат да излязат на дъската да пишат с маркер. Не всички имат у дома моливи и флумастери. В клас рисуват на групи с общ комплект, у дома попълват листовете с кой каквото има.
А работни листове има дори по физическо възпитание - с рисунки на упражненията и по колко пъти да се направят.
В това време уроците за петокласниците са онлайн. Тази сутрин учителката по математика в 5. клас Роси Златева занесла 3 таблета по къщите.
„Много са ми отговорни учителите, дисциплинирани“, доволна е директората на ОбУ „Пенчо Славейков“, като влиза в училището и сварва всички улисани да раздават листове и да обясняват. Как са децата, пита една от бабите, и ги назовава по име. А жената е притеснена. Едното момче краде, вече си има проблеми с полицията. Лоша му е средата, полъгало се по чужд акъл.
В училища като нашето първо е социализирането, после ограмотяването, казва директорката.
Жена влиза в такси: - Добър ден. - По-силно... - Добър ден! - По-силно! - ДОБЪР ДЕЕЕЕЕН!!! - ВРАТАТА ...
още вицове