От Турция до Костинброд: Как Конституционният съд решава изборните спорове

Едно от вменените правомощия на Конституционния съд е да се произнася по спорове за законността на избора на народен представител. Именно поради тази причина жалбите срещу изборите и искания за касирането на вота са насочени именно към тази институция, избрана да бди над Конституцията на България.
Към момента в КС има две образувани дела заради предсрочния парламентарен вот на 27 октомври - един за частично касиране и още един, който е за пълно касиране на изборните резултати.

В историята на България не е имало случаи на пълно анулиране на парламентарни избори след провеждането им. Касирането означава обявяване на изборите за невалидни и насрочване на нови избори. Въпреки това, в различни периоди е имало отделни случаи на касиране на изборни резултати в определени избирателни секции или райони, но не и на национално ниво.
Важно е да се знае, че естеството на Конституционния съд е такова, че не всеки може да се обърне към тази най-висша съдебна инстанция. Това е прерогатив само на определен кръг лица и държавни институции.
♦  1/5 от депутатите или поне 48 народни представители;
♦    президентът;
♦    Министерският съвет;
♦    Върховният касационен съд;
♦    Върховният административен съд;
♦    Главният прокурор.
Кога Конституционния съд смята, че са налице достатъчно данни, за да се пристъпи към цялостно касиране на вота?

„Незаконността на изборите може да бъде обусловена само от нарушения с особено съществен характер, когато Конституционният съд констатира, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване – чл. 10 от Конституцията), които са в такава степен тежки и повсеместни, че опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите, поради което съдът може да обяви изцяло избора на народни представители за незаконен. …За да бъдат изцяло обявени за незаконни изборите за народни представители следва да са налице две предпоставки – съществени нарушения на изборния процес, относими към конституционните принципи, залегнали в чл. 10 от Конституцията и тежестта на нарушенията да е от такова естество, което да води до невъзможност да се установи действителната воля на избирателите“.
Примери за частично касиране
В практиката по-често се среща касиране на избори на местно ниво (общински съветници, кметове), когато са констатирани сериозни нарушения, които могат да променят крайния резултат. В случаи на сериозни нарушения като купуване на гласове, манипулиране на протоколи, груби грешки в преброяването и др., има съдебни процедури за разглеждане и касиране на изборни резултати в отделни секции.
Конституционният съд на България има правомощията да се произнася по законосъобразността на изборите, но досега не е касирал парламентарни избори като цяло. Слувчало се е обаяче да разглежда сигнали за нарушения и да касира резултатите в отделни секции или в конкретни райони.
Най-близките случаи и защо е толкова трудно да се докажат изборните нарушения
Един от най-популярните случаи през последните години бе на парламентарните избори през юли 2009 г. По това време гласуването в Турция на БГ избори беше изключително популярно сред преселниците. Тогава бяха установени случаи на гласуване с готови, попълнени бюлетини, които са раздавани на избирателите извън секциите, имаше сигнали за организирано транспортиране на избиратели до избирателните секции, но може би най-фрапиращот нарушение бе в броя на пуснатите бюлетини. На места бяха гласували над 1000 души, но експертизата, назначена от КС доказа, в рамките на изборния ден максималният брой гласоподаватели в една секция може да бъде най-много 936 души. Тогава обаче КС заяви, че няма как да се касират изборите в тези секции, тъй като дори и нереалният брой избиратели не означава, че останалите подадени бюлетини не са валидни и това би ощетило другите гласоподаватели.

Всъщност отмяната на резултаите се случи под друг мотив - оказа се, че списъците на допълнително вписаните в изборния ден гласоподаватели не са били подписани и това даде основание на КС да разпореди тези гласове да бъдат извадени от резултатите. Решението извади един от депутатите на ДПС от Народното събрание и намали парламентарната група на единното по онова време Движение за права и свободи, а мандатът получи ГЕРБ.
Конституционният съд не касира изборите и при още един нашумял случай - аферата "Костинброд" през 2013 година, когато бе нарушен Изборния кодекс в деня за размисъл. Тогава имаше опит да се припише на ГЕРБ подготвяна изборна измама, след като се разпространи информацията, че в печатницата "Мултипринт" в Костинброд са намерени 350 хил отпечатани бюлетини. От партията на Борисов се обърнаха към КС с оплакване, че това е ощетило ГЕРБ на изборите, защото са били очернени.
Другият популярен случай, в който реално жалба срещу изборните резултати е довела до промяна е прецедент от 2009 година. Тогава конституционните съдии приемат, че има объркан протокол от секция в Русе, което води до преразпределението на 4 мандата.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в  и , за да сте в крак с темите на деня