Пътуването във времето е възможно и хората вече са го правили

Учените твърдят, че пътуването във времето е възможно - и хората вече са го правили, съобщава "Дейли мейл".

От „Машината на времето“ на Х. Г. Уелс до „ Интерстелар“ на Кристофър Нолан - възможността да се пътува във времето е вълнувала хората от векове.

Но въпреки, че звучи като чиста научна фантастика, физиците вече смятат, че пътуването във времето наистина е възможно. Всъщност учените твърдят, че хората вече са го направили.

Но преди да започнете да планирате пътуването си до древен Рим, експертите предупреждават, че истинското пътуване във времето няма нищо общо с това, което виждаме по филмите.

Може да изглежда очевидно, но тук, на Земята, всички ние се движим във времето със скорост една секунда в секунда.

Благодарение на общата теория на относителността на Айнщайн обаче е възможно да пътуваме във времето по-бързо от тази скорост.

Колкото по-бързо се движи човек, толкова по-бързо може да пътува напред във времето - прескачайки векове само за минути, когато се приближи до скоростта на светлината.

Въпреки че този ефект е незабележим при по-ниски скорости, той означава, че всички астронавти на Международната космическа станция (МКС) са „пътешественици във времето“, които прескачат напред в бъдещето.

Във филми като „Терминатор“ пътуването във времето обикновено включва влизане в машина и преместване в съвсем друго време и място в миналото или бъдещето.

Истинското пътуване във времето обаче не се състои в прескачане от една точка на времевата линия в друга.

Според НАСА „пътуване във времето“ е пътуване със скорост, по-голяма от една секунда в секунда.

И макар това да звучи невъзможно, космическата агенция твърди, че всъщност е възможно. 

Всъщност всеки се движи напред във времето с различна скорост в зависимост от това къде се намираме и колко бързо се движим. 

Това означава, че пътешествениците във времето са навсякъде около нас всеки ден и вие също може да сте такъв. 

През 1915 г. Алберт Айнщайн представя своята обща теория на относителността пред Пруската академия на науките в Берлин и доказва, че пътуването във времето е възможно. 

Колкото и странно да звучи тази ситуация, теориите на Айнщайн показват, че този вид пътуване във времето е не само възможно, но и изключително разпространено.

Д-р Аласдър Ричмънд, философ и експерт по пътуванията във времето от Единбургския университет, заяви пред MailOnline: „Айнщайн ни учи, че това колко бързо минава времето в заобикалящата ви среда, варира в зависимост от скоростта ви."

По същество това означава, че колкото по-бързо пътувате, толкова по-бавно усещате времето. 

Така че, ако сте в самолет или влак, ще усещате времето по-бавно от всеки, който стои неподвижно, и експериментите са показали, че това е вярно.

През 1971 г. двама учени на име Джоузеф Хафеле и Ричард Кийтинг решават да докажат теорията на Айнщайн, като предизвикат разширяване на времето тук, на Земята.

Учените взели два свръхпрецизни атомни часовника и ги натоварили на търговски самолети, способни да прелетят целия свят с един полет.

Единият часовник бил изпратен на изток, а другият - на запад, след което били сравнени с трети часовник, който бил оставен неподвижен на земята.

Часовникът, движещ се на изток с въртенето на Земята, се движел по-бързо от този на земята и по този начин изминавал по-малко време.

В същото време часовникът, който летял на запад срещу въртенето на Земята, се движел по-бавно от часовника на земята и така всъщност изминавал повече време.

И точно както предвижда общата теория на относителността, когато часовниците се приземили, Хафеле и Кийтинг установили, че часовникът, летящ на изток, е загубил 59 наносекунди, докато часовникът, летящ на запад, е спечелил 237 наносекунди.

Според тази теория всеки, който прекарва много време в движение с висока скорост, е пътешественик във времето. 

Астронавтите на борда на МКС се движат около Земята със скорост близо 17 500 мили в час (28 100 км/ч), достатъчно висока, за да изпитат леко пътуване във времето.

Например астронавтът на НАСА Скот Кели вече е прекарал 520 дни на станцията и в резултат на това е остарял малко по-бавно от своя еднояйчен близнак Марк Кели, който е останал на Земята.

Въпреки че тези ефекти са незабележими, те са достатъчно често срещани, за да предизвикат технически проблеми за прецизни системи като GPS сателитите.

Тъй като сателитите се движат в орбита със скорост около 8 700 мили в час (14 000 км/ч), те постоянно се придвижват напред във времето и техните бордови часовници трябва да отчитат тази разлика.

Ако GPS спътниците не се адаптират към времето, те няма да могат да определят собственото си положение в пространството и ще бъдат безполезни за точна навигация.

Докато пътуването напред във времето е естествено следствие от физиката, пътуването в миналото е друга история.

„Пътуването назад във времето е много, много по-сложно“, казва д-р Ричмънд.

Въпреки това, макар че на практика това вероятно е невъзможно, д-р Ричмънд посочва, че пътуването назад във времето е „теоретично възможно“.

Това е така, защото движението назад изисква огъване на времето и пространството. 

Професор Питър Уотсън, физик теоретик от Университета Карлтън, казва: „Можете да огънете пространство-времето с помощта на маса: всъщност това е гравитацията във формулировката на Айнщайн.

По принцип бихме могли да направим пространство-време толкова огънато, че в него да има дупка.

Получената структура би била известна като червеева дупка или тунел през пространство-времето.

За съжаление поддържането на стабилна червеева дупка за достатъчно дълго време, за да се премине през нея, изисква „отрицателна маса“, което е само теоретична възможност. 

Освен това, дори ако успеем да използваме червеева дупка или друго устройство, за да създадем „затворен цикъл, подобен на времевия“, никога не бихме могли да го използваме, за да пътуваме по-назад от деня, в който е бил създаден.

Д-р Ричмънд посочва: „Ако построя първия в света генератор на затворена времеподобна крива утре следобед, не бих могъл да го използвам, за да пътувам до някое време преди утре следобед.

Така че, въпреки че пътуването назад във времето може да е теоретично възможно, пътуването назад, за да се срещнете с родителите си като Марти Макфлай в „Завръщане в бъдещето“, все още е невъзможно