Пловдив бие с 9:1 по скъпотия втория град на Румъния

Пловдив е вторият по големина град в България, а Яш е втори в Румъния. Сходни са по брой на населението, славят се и като големи културни, съответно и туристически дестинации.

И в двата града има солидно присъствие на студенти и млади хора, които идват да вземат висше, пък се заселват трайно. Обичаме да се мерим с Румъния от години, защото влязохме в пакет в Евросъюза с амбицията да подобрим стандарта на живот. И двете държави все още сме на дъното по доходи в общността, но за съжаление, България все още държи венеца на „най-бедна". Какво се случва обаче? Най-бедните купуват едни от най-скъпите хранителни продукти, сочат данните на световната платформа за цени numbeo.com. 

От десет произволно избрани хранителни стоки девет са по-скъпи в България. Например литър мляко у нас се продава средно за 3.05 лева, а в Яш​ - за 2.53 лева. Килограм ориз у нас е 3.49 лева, а в румънския град - над 45 стотинки по-евтин, или 3.02 лева. Кутия от 12 яйца в Пловдив купуваме за около 6.09 лева, докато братята румънци броят с 60 стотинки по-малко за същото.

При сиренето разликата е още по-драстична. Килограм сирене, не от най-високо качество, у нас се намира за 18.76 лева, докато у съседите - за малко над 13 лева. Разликата е над 5 лева за кило. Над левче разлика има и в цената на пилешкото филе, като отново евтинията е в румънския град. И още ​- там хрупат ябълки за 2 лева килото, а ние ​- за поне 2.36 лева. Кило домати в Яш струва 3.37 лева, а в Пловдив гонят 4 лева (виж таблицата). Примерите са още доста, но тенденцията е ясна.  Едно от малкото изключения в тази статистика е, че хлябът у нас е доста по-евтин от този на румънците. За самун от 500 г ​тук броим по 1.73 лева, а комшиите - 2.11 лева (става въпрос за бял хляб).

Данните на numbeo.com, разбира се, са средни, с всичките клопки, които произтичат от това усредняване. Защото в кварталния магазин литър мляко рядко има промоция, докато в голям хипермаркет цената може да падне и с ¼. Но и намалението е временно, след това цената се връща на старото ниво.

Град Яш се намира далеч от България, близо до  североизточната граница на Румъния. Нашенци по поречието на Дунав често отскачат до близките гранични градове именно за да пълнят пазарските колички с по-евтина храна. Така практикуват и местните в близост до ГКПП "Капитан Андреево", като съчетават ходенето в Турция за храна и с пазар за перилни препарати и текстил. 

Неотдавна, когато България и цяла Европа бяха в окото на голямата инфлация, представители на хипермаркетите у нас се опитаха да дадат обяснение защо цените са с толкова големи разлики в различните държави, въпреки че стоките се продават под шапката на една компания. Тогава те посочиха като основен аргумент "мащаба на зареждане". Големите вериги имат много магазини в Германия, Испания, Гърция, понякога в пъти повече от бройката у нас. Това им позволява да купуват от доставчици наистина на едро. А когато става въпрос за местни продукти като месо, мляко, зеленчуци, те посочиха, че просто производствените разходи у нас са по-високи. 

За да не бият на очи все по-скъпите стоки, търговци започнаха да прилагат друг подход - намаляват грамажа на продукта, но цената остава същата. Методът си има официално име и не се практикува от вчера нито у нас, нито по света - шринкфлация. Това се случва най-незабележимо при пакетираните храни - кроасани, чипс, солети, бисквити, колбаси в опаковка и т.н.

Първо изчезнаха сигналните надписи „плюс 30 или 15 процента бонус“, а после грамажът падна, но без това да се отрази на крайната цена. Пастет например вместо 100 грама, е точно 95 г, съответно по-голямата опаковка е 190 грама вместо обичайните 200 г. Саздърма във вакуумна опаковка е 180 грама, а дебърцините - 240 г, и т.н.

Ресторантьорите също не останаха по-назад и намалиха порциите, за да не увеличават цените в менюто.

У нас нямаме законодателна инициатива в насока да не се въвежда в заблуждение по този начин потребителят. Но в съседна Румъния всички търговци на дребно, в т. ч. супермаркетите, вече са задължени да поставят специални етикети, с които да обозначават продукти с по-ниско тегло, но непроменена цена. Заповедта на правителството влезе в сила преди няколко дни. Съгласно документа търговците са длъжни да информират потребителите "пълно, честно и точно", ако количеството на даден продукт е променено, но опаковката, формата и цената остават същите.