Пловдив очаква финансиране на проекти за над 200 млн. лева

От три години свързваме парламентарните избори с надеждата най-после да бъде съставено стабилно правителство и държавната власт да заработи на пълни обороти, вместо да стоим като закъсал влак на изоставена гара.  

За Пловдив, както и за повечето общини, основната надежда е за инвестиции. Вторият град в България с близо половин милион население, лоша инфраструктура, недостиг на места в детските градини и ясли и 600 - 700 млн. лева годишен бюджет, който открай време е недостатъчен, има нужда от финансова подкрепа от държавата за над 200 млн. лева субсидии за реализацията на големите проекти.  

В началото на годината за Община Пловдив беше одобрено финансиране за 100 млн. лева, а в началото на май местната власт внесе в МРРБ нови проекти за близо 60 млн. лева, очаквайки, че най-късно през септември средствата ще бъдат осигурени по европейската програма „Развитие на регионите”. До този момент обаче нито има отказ, нито потвърждение за парите. Очевидно министерските чиновници изчакват коя власт ще спечели поредните избори и кой ще кара влака след 27 октомври. 

За кои обекти се чака финансова подкрепа? В Общината разчитат властта да даде картбланш за 

близо 30 млн. лева за доставка на електробуси,

за да мръдне напред буксуващото общинско дружество „Екобус”. За екологично чист транспорт още преди две години беше заделен терен с площ 18 дка до жп гара "Тракия", но нито има превозни средства и зарядни станции, нито депо и сервиз, които да обслужват първите за града 20 електробуса. Идеята за създаване на общинския транспорт е на кота нула, откакто е създадено дружеството, защото предишната градска управа мъчително дълго чакаше да се отвори подходяща програма и МРРБ да каже "да" за инвестициите.

Държавните мъже трябва да кажат тежката си дума за 24 млн. лева по проекта за продължението на бул. „Санкт Петербург”, който ще отпуши тежкия трафик в района и ще предостави удобен достъп до бъдещата сграда на Математическата гимназия. Чакат се 12 млн. лева за парк „Кан Крум”, 6,7 млн. лева за Спортния диспансер, чиято сграда е предвидена за реконструкция и цялостно обновяване, за да се върне някогашната му слава. Проекти са внесени за саниране на сградите на Административния съд (3 млн. лева) и на ДКЦ - 5 в "Тракия" (3,4 млн. лева), за строеж на нова сграда на ОУ „Алеко Константинов” (3 млн.) и за изграждане на Център за палиативна грижа (5,5 млн. лева). Тази социална услуга е крайно необходима за Пловдив, затова за разкриването й вече е отреден терен с площ 2 дка в „Тракия”.

Няма проект, който да не е важен за града, но без подкрепа на държавата и европейските програми Общината трудно би могла да задели средства за реализацията на тези обекти, при условие че годишно от собствени приходи в бюджета е в състояние да инвестира в инфраструктурата максимум 40-50 млн. лева.  

Голямото опасение е, че с пореден седми провал за съставяне на правителство след изборите

може да загубим безвъзмездната помощ за милиони, 

както вече сме тръгнали да губим парите по Плана за възстановяване и устойчивост, утвърдени от ЕС за България. Апропо, от 100-те милиона лева, одобрени от правителството „Денков - Габриел” след настоятелното лобиране на Борисов, засега по сметките на Общината няма преводи и не е изключено един ден този златен дъжд да се изсипе на друга нива.

Обещаните пари са за довършване на стадионите „Христо Ботев” и „Локомотив” - 74 млн. лева, за следващия етап на разширението на Голямоконарско шосе до табелата на Пловдив - 19 млн. лева, за изграждане на нова улична мрежа в  „Тракия”, за реконструкция на улица „Славянска” в участъка от бул. „Източен” до ул. „Лев Толстой” - 3 601 100 лева.

Средства  от европейски програми се чакат за реставрацията на Античния форум на Филипопол на изток и юг от Централна поща - 1 200 000 лева, и на къщата - паметник на културата „Ламартин” в Стария град - 1,5 милиона. Проект, изготвен и одобрен от Експертния съвет към Община Пловдив, е представен в МРРБ още в края на миналата година и за преустройството на кино "Космос" в младежки артцентър. Одобрената сума е 4 млн. лева, Общината трябва да задели още толкова, за да отвори за посетители сградата, изоставена от 30 години. 

Стига да има пари: Завършват догодина Хуманитарната гимназия

Хуманитарната гимназия е обновена отвън, завършен е покривът, догодина ще се работи вкласните стаи

Снимка от Наташа Манева

Дългоочакваният ремонт и реставрация на сградата на Хуманитарната гимназия започна миналото лято без осигурено финансиране до стойността на обществената поръчка в размер на 13 млн. лева без ДДС. Кметът Георги Стаменов реши, че повече няма накъде да се отлага огромната работа по сградата - паметник на културата, направи проект, съгласува го с НИНКН и Министерството на културата, избра изпълнител и си сложи главата в торбата с надеждата, че пари ще бъдат дадени, включително и от държавата. В продължение на няколко години инициативният комитет на родители и преподаватели от двете училища - ХГ "Св. св. Кирил и Методий" и ОУ "Княз Александър I", притискаха властите най-после да започнат ремонт.

Министерството на културата развърза кесията, като даде рамо на Пловдив за смяна на дограма за 2,4 млн. лева, а Общината отпусна пари от градския бюджет на два транша общо за 3,1 милиона. Поне още 8 млн. лева са нужни, за да бъде завършен догодина ремонтът на ХГ „Св. св. Кирил и Методий”.

След двете летни ваканции, които строителите използваха за външната реставрация и покрива, за да не местят учениците в други сгради, има още доста работа. Предстои подмяна на дюшемето, нови санитарни възли, отопление и вентилация, цялостно боядисване, монтаж на противопожарни панели. Дюшемето трябва да се реставрира и да се нареди отново според изискването на НИНКН. В договора е включена и реставрация на вратите. 

В края на миналата година, когато от Министерството на финансите беше даден сигнал към кметовете да подават проекти и да кандидатстват с тях за един милиард лева, кметът Костадин Димитров внесе проекта за ремонт и реставрация на Хуманитарната гимназия с разчет за емблематичната сграда да бъдат отпуснати 8 млн. лева. Но по неведоми причини гимназията се размина с целевата държавна субсидия. 

Може би следващото правителство ще е по-щедро. Ако го има. 

За новата Математическа се търсят още 20 млн. лв.

Проектът за нова сграда на МГ-то е красив, но засегаима осигурени само 7,5 млн. лева

Община Пловдив получи одобрение  за 33 499 191 лева  за изграждане на три училища, две детски ясли и пристройки на още две ясли. Държавните средства са отпуснати по програмата  на МОН за изграждане и реконструкция на учебни и детски заведения и се осигуряват по Плана за възстановяване и развитие.

За трите училища - МГ „Акад. Кирил Попов, ОУ “Княз Александър I” и СУ “Св. Патриарх Евтимий”, се дават  като грантово финансиране по  7,5 млн. лева. Това е добра инвестиция, но само за старт, защото парите няма да стигнат до завършването на новите модерни сгради, каквито планира да има местната власт. Затова от пл. „Стефан Стамболов“ 1 отново обръщат поглед към София за допълнително финансиране, макар и в близките години. 

От обявената обществена поръчка  за Математическата гимназия става ясно, че са необходими  29 759 000 лева  без ДДС. Поръчката е за инженеринг, което означава, че в стойността са включени и разходите за проектиране и авторски надзор.  В условията на търга  е записано, че е осигурено само частично финансиране. Офертите ще се отварят след 18 октомври и в Общината се надяват, че докато се изготви и се одобри проектът и строителството тръгне, ще се намери и останалата сума. Срокът за изпълнение на поръчката е 700 дни, като се предвижда на терен до хотел SPS  да се изгради модерен  комплекс с 3 корпуса - учебен блок, административен със здравен и библиотечен център, спортен сектор, зони за отдих и спорт, както „Марица“ писа.

Подготвени са обществените поръчки и за другите две училища, които в близко време ще бъдат обявени. За разширението на СУ „Св. Патриарх Евтимий” е отреден общински терен зад мол „Пловдив”, с идеята там да учат гимназиалните класове. За новата сграда на  ОУ „Княз Александър I” още преди години е планирано пространство в двора на Хуманитарната гимназия, макар че строежът ще го стесни. Държавна субсидия за това училище, което се помещава в Хуманитарната гимназия, беше осигурена и в предишния  кметски мандат, но парите ​- над 5 млн. лева - не бяха усвоени и финансовото министерство си ги е поискало обратно. 

Това е за урок на сегашните управници да не губят време. Иначе и за тези две училища  субсидиите по 7,5 млн. лева са недостатъчни. 

Програмата на МОН  дава още по 4,5 млн. лева за две нови ясли - за 10 групи в „Южен” и за 8 в ЖР “Тракия” ​- грантово финансиране на стойност 4 499 976 лв. За изграждане на помещения за 2 нови яслени групи в ДГ “Славей” в "Северен" е осигурено грантово финансиране на стойност 999 715 лв. Същите средства са предвидени и за разширение с  2 нови яслени групи на детск​и ясли №18 “Вълшебно детство” в район "Централен”.

Всички обещават разширение на Околовръстното, получихме само тапи в трафика

В последните двайсетина години няма избори, на които кандидатите за държавна власт да не споменат болната тема за околовръстното шосе на Пловдив и да не изтъкнат, че разширението му е приоритет в плановете им за голямата политика. 

Факт е обаче, че пътят си остава тесен, а трафикът - в пъти по-натоварен, отколкото беше през 90-те години. Мъка е за всички, които пътуват от магистралата за Асеновград и Смолян, и особено за работещите в индустриалните зони край Пловдив. Липсата на обход за трафика от Свиленград към Родопите създава допълнителни адски тапи в града. 

На 25 септември тежката каруца на МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ най-сетне мръдна със старта на строителните работи между надлез „Скобелева майка“ и кръговото кръстовище на околовръстния път на изхода от Пловдив за Асеновград с дължина близо 5 км.  

Дългоочакваният миг беше придружен от ироничната реплика на Бойко Борисов, че за близо четири години откакто ГЕРБ е извън властта, управниците са

сколасали да започнат изграждането на четирилентов път само на 160 метра,

а за 5-те километра има едва 9 млн. лева  вместо 44 милиона по договор с избрания още тогава изпълнител. 

Иронията е тъжна, защото проектът за разширението на тази отсечка от околовръстния път, наричан Югоизточен обход, беше изготвен в Община Пловдив още през 2012 г.  По-късно държавата осигури средства, а преди три години беше избран изпълнител. Според договора между фирмата и АПИ строителите трябва да завършат четирилентовия път от "Скобелева майка" до колелото за Асеновград след година и половина, но при условие че държавата ще осигури милионите. 

Останалата част от околовръстното шосе между кръстовищата за Асеновград и Пазарджик са на етап проектиране, възложено от АПИ преди повече от три години. Заради честата смяна на правителстват, по горните етажи на Пътната агенция е много ветровито, по ниските етажи чиновниците са в постоянно очакване на нов началник. В резултат на това

до този момент няма нито един одобрен проект за трите лота,

на които е разделено разширението на тясното шосе с още едно платно с обща дължина  18,720 километра, въпреки че проектирането стартира през 2019 г. с фиксираните срокове да се изготвят работни проекти за 90, 120 и 150 дни. Републиканският път втори клас трябва да стане четирилентов, с две платна по 7,50 метра, разделителна ивица по средата и улично осветление.

Първият участък - от Царацово до МЕТРО, е възложен на софийската фирма „Рутекс”. Другите лотове  - от МЕТРО до моста включително и оттам до Асеновградско шосе - се проектират от фирмите „Пътпроект” и „Пътпроект 2000”. По думите на зам. областния управител инж. Атанас Ташков, проектирането е в напреднал стадий, като досега с различни ведомства и министерства са изяснени десетки въпросителни по изграждането на новото трасе.

Междувременно по договор, подписан при кабинета "Борисов 3", беше основно ремонтирано съществуващото трасе. Вместо дупки има нов асфалт, но тапите си останаха, както и недоволството на всички пътуващи, защото габаритът на републиканския път е като на квартална улица.  

Пътят до първа копка на второто платно е много дълъг,

защото работните проекти тепърва трябва да се одобрят, да се изготви Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), да се направят парцеларни планове. Оттам нататък  предстои отчуждаване на имотите, които попадат в новата улична регулация. Процедурата е много тежка, въпреки че околовръстният път на Пловдив е обект от национално значение и отчужденията могат да се правят с предварително изпълнение, без да се чака собствениците на имотите да обжалват оценките.  

При темповете, които държавните институции демонстрират за ключовия път на втория град в страната, и при честата смяна на правителствата не е ясно кога този важен проект ще стигне до реално изпълнение и дали за него ще се намери финансиране.