Поетесата Ваня Петкова възкръсна в музея на Пейо Яворов

Със спектакъл по стихове на Ваня Петкова беше представена в къщата музей на Пейо Яворов нейната най-нова антология „Аз съм Сириус“, издадена от Книгомания.бг.

Великата поетеса, която почина през 2009 г., щеше да навърши 80 години на 10 юли.

Спектакълът бе поднесен по неповторим и увлекателен начин от дъщерята на Ваня Петкова- известната журналистка Оля Ал-Ахмед и малкият ѝ внук Джоузеф под формата на мултимедиен биографичен филм за нея. В залата присъства и големият внук на Ваня Петкова Насар. Художественото оформление и графичния дизайн на книгата „Аз съм Сириус“ са дело Джоузеф Ал-Ахмад. По негови думи въпреки нейната романтика и любовна лирика, неговата баба е била борец за духовна свобода на всички по света.

Ваня Петкова е родена на 10 юли през 1944 г. в София. Идвала е в Къща музей „Пейо К. Яворов“ в Чирпан. Тази година тя трябваше да навърши 80 години. В началото на презентацията прозвуча изпълнение на стихотворението „Сириус“ с автентичния глас на Ваня Петкова. Дъщерята на Ваня Петкова Оля разкри пред публиката едно пророчество на майка си: че е дошла от Сириус и един ден просто ще дойдат и ще я вземат. Ваня Петкова (Ванчето) е единственото дете на късните родители Петко и Василка. Когато била малка, те ѝ купили цигулка, но тя свирела с голямо нежелание. Един ден Ванчето видяла едно врабче на перваза, което било толкова свободно, че и на Ванчето се приискало да бъде като него. На 7 години тя пише стихотворението си „За свободата“. Ванга я „вижда“ заровена сред книги и предрича, че един ден нейната поезия ще стигне облаците.

Ваня Петкова учи „Славянска филология“ и втора специалност „Немски език“. „Солени ветрове“ (1965 г.) е първата ѝ стихосбирка. 1967 г. е знаменателна за Ваня – от брака ѝ с д-р Нури Садик се ражда нейната дъщеря Оля, чието детство преминава между Куба, Судан и СССР. Същата година излизат стихосбирките „Куршуми в пясъка“, „Грешница“ и „Привличане“. През 1978 г. Ваня прави докторантура в Университета „Хосе Марти“ в Хавана, Куба. Тя се среща с Николас Гилен – най-големият поет на Куба. Историческа е и срещата ѝ с Ясер Арафат – президент на Палестина и нобелов лауреат за мир. Ваня се сприятелява с Валентин Распутин – най-чувствителният руски романист, Уилям Сароян, Булат Окуджава, който посвещава на Ваня Петкова песента „Ваше величество женшчина“, Евгений Евтушенку – руски поет, Любомир Левчев, Елисавета Багряна, която е неин настойник в творчеството, Божидар Божилов, Георги Джагаров, Дамян Дамянов, Невена Коканова и Йорданка Кузманова. Петя Дубарова се е вдъхновявала от Ваня Петкова.

Тя е единствената поетеса изнесла над 800 рецитала в страната и чужбина. И както предрича Ванга, че поезията ѝ ще стигне облаците, Ваня прави първия в света рецитал по време на полет на самолет от София до Москва през 1983 г., с което става първата и единствена поетеса в света с такава изява, и е предложена за Рекордите на Гинес. Ваня е автор на над 25 известни български песни.

Това, което свързва Ваня Петкова с Яворов е, че и двамата са писали за арменския народ – Яворов – стихотворението „Арменци“, а Ваня Петкова – „Арменски очи“, което се превръща в химн на арменците в България по музика на Хайгашод Агасян. Тя е единствената поетеса, която издава плоча (1983 г.).

Ваня Петкова е автор на 35 книги, от които 6 романа. Владеела е перфектно 7 езика. Нейните преводни книги, ордени и грамоти могат да се видят в Къща музей „Ваня Петкова“, с. Езерово, Първомайско, където Ваня Петкова купува къща и остава там до края на земните си дни. В Родопите тя прекарва последните 9 години от живота си, където пише и последните си творби.

През 2005 г е наградена с Националната литературна награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ в България, а през 2019 г. посмъртно ѝ се връчва званието „Обединител на култури“. Сред нейните награди е и наградата „Почетен знак на цар Симеон Велики“ (2005 г.). Определят стиховете на Ваня Петкова като българска маринистика, защото много от тях са написани в гр. Созопол. Последната ѝ стихосбирка, издадена приживе носи заглавието „Пиратски стихове“.

Ваня Петкова си отива на 26.04.2009 г. – две седмици след като е готов предпечатът на „Пиратски стихове“. Първата ѝ книга, издадена посмъртно е „Арменска песен“. Ваня Петкова има три предсмъртни желания, описани в нейното завещание, които вече са изпълнени от нейните дъщеря и внуци: „Пиратски стихове“ да бъде отпечатана с големи букви и екземпляр от книгата да бъде предаден на Джони Деп (преведена на английски език и предадена на Деп през 2013 г.), къщата ѝ в Езерово да бъде превърната в музей, да бъде възстановен паметникът на войните-освободители в с. Бяла река.

През 2024 г. излиза от печат посмъртно антологията със стихове на Ваня Петкова „Аз съм Сириус“. Литературно-музикалната вечер прерасна в истински поетичен спектакъл и завърши със стихотворението „Вторник“ отново с автентичния глас на Ваня Петкова. През 2011 г. името на Ваня Петкова е въведено посмъртно в том 9 на Голямата енциклопедия „България“, издадена от БАН. Поезията на Ваня Петкова е издадена на 5 континента и е преведена на 13 езика.

Във фоайето на залата бе подредена изложба със снимки и 38 картини на поетесата Ваня Петкова, която е имала и талант на художник. Всички нейни картини са включени в антологията „Аз съм Сириус“. Ваня Петкова е обичала да рисува повече графики и портрети отколкото пейзажи. За това говорят и заглавията на нейните картини: „Моцарт“, „Перачката“, „Клюкарките“, „Старицата“. Картините на Ваня Петкова са намерени преди една година от близките ѝ.

Снимки Къща музей "Пейо Яворов"