Започват проверки в цялата страна по фирмите за бързи кредити. Това съобщи министърът на икономиката Никола Стоянов. От днес екипи на Комисията за защита на потребителите започват инспекции на място в офисите на такива компании.
През последните месеци КЗП е била натоварена да извърши предварителен преглед на договорите и счетоводните документи на компаниите, опериращи у нас. Той е показал наличие на сериозни нарушения, в това число нелоялни търговски практики и неспазване на Закона за потребителския кредит.
В повечето случаи, независимо каква лихва обявяват небанковите институции, годишният процент на разходите /ГПР/ приближава 49.99%. ГПР показва реалното оскъпяване на заема и след законови промени от 2014 година бе закован на максимум 50%. В него са включени всички възможни такси, които съпътстват парите назаем. Някои компании, например, взимат допълнителна такса за „бързо одобрение“, въпреки че това трябва да е по подразбиране с оглед на основната им дейност. Други пък начисляват неустойка „липса на гарант по заема“, а много често хората, които теглят такива кредити въобще не желаят близките им да знаят за това.
Други пък се изхитрявят с допълнителни платени услуги, като например напомняне с телефонни обаждания при забавяне на вноска или за изготвяне на напомнително писмо или нотариална покана при просрочия. Законът за потребителския кредит обаче забранява да бъдат събирани такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояването и управлението на кредита.
Бърза проверка показва, че ако в момента имате спешна нужда от 2000 лева и искате да ги върнете за 12 месеца, то компаниите за необезпечено финасиране ще предложат месечна вноска от 205-206 лева, а след една година ще платите около 2470 лева. Тоест, оскъпяването ще дойде ориентировъчно 470 лева.
Повод за настоящите проверки на КЗП са и множество сигнали за неясни или объркващи условия в договорите, подвеждаща информация и др. В миналото е правен опит проблемът да се реши чрез нов закон, припомнят от министерство на икономиката. Експертният анализ обаче е показал, че в основата на проблема са липсата на контрол и превенция.