Проект връща блясъка на къщата на Свещаров

Четири екипа архитекти - курсисти от деветото издание на курса "Шайо", вдъхват нов живот на 4 знакови къщи - паметници на културата, в града под тепетата. В края на 2024-та младите хора представиха своите проекти - дипломни работи (идейни разработки за реставрация), в галерия "Капана", след което ги дариха на Община Пловдив. Кметът на район „Централен“ Георги Стаменов им обеща да съдейства за бъдещото им развитие в технически проекти и последваща реализация - поне що се отнася до обектите с изяснена общинска собственост. В предишните  две издания на приложението "Имоти" представихме възрожденската къща на ул. „Кирил Нектариев“ 21, която може да стане дом на изкуството, както и двореца на ул. „Христо Г. Данов“, който е напът да възкръсне като церемониален дом с проекта на арх. Тереза Петрова. Днес представяме третия проект. 

С лице към градинката „Света Петка“, в двора на днешната Професионална гимназия по битова техника, е старата града на училище „Йоаким Груев“. Тя е строена в края на XIX век и в първите години на съществуването си има жилищна функция. Била е собственост на видния пловдивски революционер, общественик и политик Димитър Свещаров, обяснява авторът на проекта арх. Христо Златанов. Старата къща надживява угрозата от събаряне и продължава да се използва за учебни цели, сякаш по-скоро от необходимост, но с второстепенна роля по този начин постепенно губи от първоначалния си блясък. Въпреки това непрекъснатото обитаване на сградата е важна предпоставка за дълголетието. Повече от век поколения пловдивчани от различни социални групи и етноси имат своите първи ученически спомени в сградата, което я превръща в значимо културно средище в местната памет, твърди арх. Златанов. Дипломният му проект разглежда сградата като свързващо звено между града и училището.

Сред целите му са приобщаването към околното градско пространство и постигане на архитектурен образ, който да преведе автентичните <210> качества към съвременен живот. Идейните предложения третират средата, външния облик, интериора и функцията на сградата. Една от задачите на проекта е обособяване на отворено от улицата пространство пред входа на сградата след преместване на училищната ограда. Входният павилион се преустройва в отворено симетрично стълбище. Организира се остров за общуване и рекреация с подходящо градско обзавеждане между сградата и училището. Реставрацията следва градацията на фасадните изразни средства. След нея лицето към улицата - най-представителната фасада, предполага консервативен подход и най-голямо доближаване до оригиналния образ, което включва и възстановяване на разрушения в миналото балкон. 

Задната фасада към двора позволява повече свобода и артистизъм, превръщайки се в лице към училището. Младият архитект предлага възвръщане на оригиналното членение на дограмата и повторно отваряне на някои от зазиданите прозоречни отвори - от голямо значение за цялостното възприемане на сградата. Също да се запази традицията на образователна функция, ориентирана спрямо мащаба на вътрешните пространства към работа и обучение в по-малки групи, например извънкласни дейности и кръжоци, в услуга както на училището, така и на външни образователни инициативи. Преустройството в интериора осигурява повече отворени и споделени пространства, адаптивност на помещенията, достъпна среда, както и съвременна и семпла атмосфера с препратки към оригиналния стил. 

Историята на къщата накратко

През 1904 г. Общината откупува сградата от наследниците на Свещаров и я преустройва в начално училище. По онова време това отговаря на  острия недостиг на нови и хигиенични учебни здания. От 1907-а училището официално носи името на възрожденския просветител Йоаким Груев. С времето капацитетът и условията за обучение, които бившата Свещарова къща предлага, се оказват незадоволителни. В същия имот, непосредствено до нея, се проектира нова, по-голяма сграда за училището, която отваря врати през 1948 г.

Типичен пример за представителна жилищна архитектура след Освобождението

Къщата на Димитър Свещаров е типичен пример за представителна жилищна архитектура в българските градове от периода непосредствено след Освобождението. Съвременна на актуалните за времето си общоевропейски архитектурни тенденции, тя следва стиловите принципи на неокласицизма. Композиционното изграждане се подчинява на централна симетрия. Пластичната украса е премерена и логически обоснована. Приведена е стилизирана ордерна система в обрамчващите фасадите и някои прозорци пиластри. Етажите се разделят от тежки хоризонтални корнизи, а централната ос е подчертана с издаден към улицата ризалит с триъгълен фронтон и балкон (разрушен в миналото). Сградата е изградена с каменни основи, тухлени стени на двата си надземни етажа и подове от дървен гредоред. Входът се разполага напречно спрямо главната ос на симетрия, през странично придаден павилион.

Днес старата сграда на училище „Йоаким Груев“ е съхранила до голяма степен четимостта на автентичния си архитектурен образ и конструктивната си цялост. Същото не може да се каже за вътрешните пространства, които са амортизирани и слабо пригодни за употреба, те са загубили от оригиналния си характер, детайл и материалност. Времето (а и хората) са нанесли щети върху архитектурния облик и декорация на зданието. В недобро състояние са фасадите и пластичната им украса, както и дограмата. Не по-малко обезпокоителни са проблемите от урбанистично естество. Сградата изглежда неуместно в средата си - сякаш отнета от публичното градско пространство, и в същото време е в конфликтна връзка с по-новата училищна сграда, с която споделя един и същи двор.