Проф. Георги Чанков, анализатор: Вотът във Франция може да е трус и за Макрон, и за Европа

- Проф. Чанков, възход на десните и крах за партията на Макрон ли ще донесат изборите във Франция в неделя?   

- Данните от последните проучвания сочат, че Националният сбор на Марин льо Пен ще спечели поне 34 процента от гласовете. Могат дори да стигнат до мнозинство от 289 гласа,  което да им позволи да излъчат самостоятелно правителство.  

Френската избирателна система обаче е сложна - изборите на ЕП са по пропорционална система, докато парламентарните са мажоритарни. Това обяснява защо, въпреки че на пропорционални избори от десетилетия партията на семейство Льо Пен обикновено печели голяма подкрепа, това не се получава на мажоритарни избори, в това число в президентски. Досега винаги схемата е била т.нар. здрави сили, системните партии, традиционната десница и левица, да се обединяват в името на това да спасят републиката от настъплението на това, което наричат "фашисти". Там попада Националният сбор (бившият „Национален фронт“), които са представяни от либералната пропаганда в медиите като фашистки, крайни формации. Сега тактиката ще е същата, но има голяма вероятност да не проработи по начина, по който стана преди две години на последните президентски избори.

Този път десните ще спечелят, въпросът е с колко - дали ще стигнат до мнозинство в парламента. За да се получи обединение на всички срещу Льо Пен, първо трябва да има обединение сред левицата. Тя обаче е разделена на няколко части, които не могат да се разберат по водещи теми. 

Някои и у нас виждат в партията, създадена от Жан-Люк Меланшон, надежда за нова истинска традиционна левица, но резултатите на изборите за ЕП дадоха на "Непокорна Франция" едва десетина процента.

Другият съюзник на Макрон, традиционната десница, е разделена по същия начин. Преди години традиционните голисти попаднаха в ръцете на Никола Саркози, като създаде новата партия "Републиканци", която олекна впоследствие, а истинските голисти така и не възстановиха силата си. А предвид предстоящите избори, има вероятност част от републиканците да подкрепят не Макрон, а Националния сбор на Льо Пен, с който вижданията им са по-близки. 

Възможен източник на съюзници на Националния сбор може да е дясната партия на блестящия публицист Ерик Земур.  Най-красивото лице на партията му е Марион Марешал-Льо Пен, племенницата на г-жа Марин льо Пен.

- Кои са причините за почти сигурния провал на изборите на партията на Макрон?

-  За да получи някаква златна акция в бъдещия парламент,  Макрон трябва до финала да удвои броя на гласовете на партията си, което не изглежда възможно. Върху президента обаче тежи много голям товар от досегашното му управление от мандат и половина. Във Франция традиционно е високо напрежението по мигрантския въпрос, а Макрон не направи нищо за решаването му. Политическите кръгове, издигнали Макрон, либералният глобален финансов капитал, разглежда емигрантите не като проблем, а като възможност за внос на пролетариат, с който да се справя по-лесно, отколкото с традиционния френски пролетариат, който беше в основата на класическите леви партии - социалистическата и комунистическата.

Така че мигрантският въпрос във Франция остава болезнен, изостря се периодично, особено на фона на войната в Газа, като сблъсъците разцепиха партиите от различни части на политическия спектър.

Външнополитически Макрон претърпя поне три поражения

със стратегически измерения. Французите като твърде горда нация, с неизлекувана мегаломания, трудно прощават такива неща. А страната беше зрелищно изритана от англосаксонското обединение в Тихия океан с насоченост против Китай - имам предвид унизителния начин, по който Австралия скъса сделката с Франция за доставка на дизелови подводници и пренасочването на поръчката към англосаксонските съюзници. Имаше провал и в Африка, откъдето Франция е брутално изтласкана от нейните неоколониални владения, които са и изключително важни с доставките на уран за френската енергетика.

Макрон се опита безуспешно да е посредник в диалог с Владимир Путин. Но Москва загуби доверие във френската външна политика. Неслучайно вече две години не е имало телефонен разговор между Путин и Макрон. Тези провали на Макрон изядоха голяма част от политическия му капитал. Французите биха простили на водач, който прави Франция отново велика, ако перифразираме Тръмп. Макрон обаче не успява да защити идеята за велика Франция.

А и романтичната връзка с неговата учителка отначало разчувства сънародничките му, но впоследствие французите започнаха да губят доверие в човек, който няма поколение. Да не говорим за последните политически назначения на Макрон -  двама бивши любовници за премиер и външен министър. Пренавива се гайката на общественото търпение и нещата се обръщат против президента.  

- Как ще се отрази тази несигурност на предстоящата Олимпиада?

- При всички случаи не е добър знак. Журналистът от "Индипендънт" Джон Личфийлд смята, че тези избори може да са най-разрушителните от Втората световна война насам - не само за Франция, но и за ЕС, НАТО, и за това, което е останало от световния либерален ред. Прав е в едно отношение - Франция според Бжежински е т.нар. каталитична държава. Независимо че е сянка на миналото й величие, все още събитията във Франция намират голям отзвук на континента и по целия свят. И предстоящите избори са част от войната, която либералите водят - не за власт, както беше до 2007 г., а вече за оцеляване. А тази война може да бъде по-жестока, защото не се очертава примирие.  

Ако във Франция се стигне до победа на т.нар. "крайни" десни, ще имаме нещо, което вече е преживявала - трудно съжителство между президент без подкрепа в парламента. Не е ясно как Макрон ще събере нов капитал, за да се защити като успешен водач.  

От друга страна, вътрешните проблеми са натрупани до такава степен, че не е ясно как ще ги реши кабинет, излъчен от Националния сбор и съюзниците му. Да не говорим, че такава победа на парламентарните избори  ще изведе на улицата противници по схемата на цветните революции,  каквато във Франция за пръв път имаше още през 1968 г.

 А в условията на високо напрежение на Олимпийските игри е достатъчен малък инцидент, за да пламне държавата. Голям товар пада върху френските служби за сигурност. Франция е държава с дълги традиции и може би положението ще бъде удържано по време на Игрите, но това не предвещава спокойни месеци.

- Европа също се променя. Накъде ще тръгне след изборите в началото на юни?               

- Едната възможност е ЕС да влезе в състояние на тиха гражданска война. Либералните кръгове на едрия финансов капитал настояват за втори мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Еврокомисията. Шансът за това до момента е голям, тъй като за това има разбирателство между основните системни политически сили на равнище ЕП и национални държави. Но възраженията срещу г-жа Фон дер Лайен са много сериозни и има голям риск от изостряне на напрежението между някои държавни лидери и наднационалните институции на ЕС.

Една загуба на Макрон на тези избори ще направи подкрепата му за Урсула фон дер Лайен много проблемна. А въпреки договорките срещу нея има сериозна опозиция, включително от сегашния председател на Европейския съвет.

Нищо добро не очаква Евросъюза, ако Фон дер Лайен остане начело

Със заявките си за участието на ЕС р​еално във войната в Украйна, опитите да се обяви търговска война на Китай, упорстването за Зелената сделка и миграцията тя е в състояние да вкара Съюза в сериозни кризи в следващите 2-3 години. 

Впрочем ЕС е второстепенен играч от години. А политиките, с които се опитва да си върне някаква водеща роля, са спорни и безрезултатни. Както е казал Чингис хан, трудните времена раждат силни хора. Десетилетия на благоденствие разглезиха гражданите на ЕС. На Съюза му предстоят трудни времена, които могат да отгледат следващо поколение силни лидери - такива като Виктор Орбан. 

- Как кипежът в Европа ще се отрази на войната в Украйна? Има ли шанс за мир в обозримо бъдеще? 

- Все още има надежда, че истинска война, в това число с ядрени удари, няма да има. В момента като че ли западният политически елит с неудоволствие приема Русия да печели бавно терен в условията на войната. Ако положението на фронта стане неудържимо за Украйна, ще натиснат президента Зеленски да приеме преговори със сериозни териториални загуби - с надежда да бъде спасена остатъчна Украйна и да продължи да играе ролята на таран срещу Русия. Разговори за преговори вече вървят. Дори изтича информация, че върху правителството на Украйна се оказва по няколко линии неформален натиск да престане да упорства. Възможност има, а и Русия дава сигнали как за нея изглежда приемлив край на войната. Той може да бъде договорен и представен на общественото мнение и на изток, и на запад като победа. Вероятността да не се стигне до открит сблъсък е по-голяма сега, отколкото преди година, когато Западът вярваше в успеха на прословутото „контранастъпление“.

- Успява ли България да защити интересите си в тази взривоопасна световна мозайка?

- Правим го несръчно. Българският политически елит в момента е силно уплашен и се опитва да остане встрани, като демонстрира на думи евро-атлантическа вярност. Той не е в състояние да се пазари за позицията си и само се надява да бъде оставен на спокойствие да си краде у дома, покровителстван от западните посолства, без да изискват от него по-сериозен ангажимент. 

Доброто за България е, че САЩ решиха да разположат най-голямата си военна база в Румъния, на 150 км от границата ни. Така че, ако се изостри положението, 

България няма да бъде обект поне на първия удар. 

Това е печалба не защото елитът ни е сръчен в отстояването на българските интереси, а по-скоро резултат на това, че ни смятат за ненадежден съюзник, без устойчиво правителство трета година. 

Да допуснем, че политическият ни елит има някакви тайни ръководни центрове, кукловоди зад сцената, те разиграват умело политическата нестабилност у нас, за да ни попречат да поемем по-сериозни ангажименти. Има и такъв сюжет, въпреки че е трудно да си представим играчи, които толкова умело режисират подобна сцена, но не е невъзможно. При всички случаи сегашната перманентна политическа криза пречи да се включим във войната по-сериозно.  

Ние сме толкова лека лодчица в бурните води, че вълните я подхвърлят във всички посоки, но това може да ни спести разбиването в по-голяма скала. Отчаяно се надяваме да се появи наш Орбан, но у нас хора, готови да рискуват всичко, не се виждат на повърхността.

- Ако Тръмп влезе в Белия дом, как това ще се отрази на  войната в Украйна и на Европа?  

- Надеждите са, че Тръмп ще успее да договори ако не мир, поне продължително примирие. Тръмп е човек, който може да преговаря. Разбира се, винаги иска да извлече максимална печалба, в дадения случай за САЩ. Като човек на сделките, на неговата дума може и да се вярва. Като човек на думата и честта, какъвто изглежда, той може да има общ език с Путин. Заявките на Тръмп да сложи за 24 часа край на войната в Украйна са преувеличени, но може да започне преговори с Русия, които да завършат с резултат. И този гранулом да бъде обезболен за дълго, докато се намери трайно решение. 

При евентуално връщане на Тръмп, очаквам за света нещо по-добро от скритата война с подли номера. Ако Тръмп е готов да води икономическа война за американските интереси, не е готов да води ядрена война, която ще унищожи света. 

- Имаме  ли надежда за сухопътен Шенген за България до края на годината?

- Силно се съмнявам, че това може да влезе в дневния ред на ЕС и на унгарското председателство от 1 юли. Може искането ни да се отложи за след половин година, след година. А може междувременно да узреем, че не Шенген ни е най-големият проблем в момента, а спасяването например на енергетиката ни от зелените истерици. А и не виждам какъв кабинет ще съставим и как той ще убеди западните партньори, че сме готови за Шенген. Ако един отбор е вътрешно скаран, не може да постигне резултати и навън - и във футбола, и в политиката правилата са едни и същи.  

Впрочем съществуващата в момента сухопътна граница ни създава неудобства, но тя е и възможност да се пазим от нежелани пришълци. За мен влизането ни в Шенгенското пространство означава облекчаване на имигрантите, които се опитват да проникнат в ЕС през българската граница. Не е ясно коя цена е по-добра, но лично бих предпочел възможността за контрол, сигурността. Вероятно и австрийците предпочитат допълнителна застраховка. 

ВИЗИТКА  

Проф. Георги Чанков е преподавател по международни отношения в УНСС, факултет „Международна икономика и политика”. Директор на Научноизследователски център "Европа-Китай". Изследовател в сферите геополитика, европейска интеграция, управление на транснационални корпорации. Автор на книги на български и на немски.