Проф. Пламен Митев: Длъжници сме пред заслугите и каузата на Христо Георгиев

- Проф. Митев, навършиха се 200 години от рождението на Христо Георгиев, една от най-видните личности от Възраждането -предприемач, банкер, благодетел и изключителен родолюбец.  Обикновено го почитаме заедно с брат му Евлоги Георгиев като стопански деец и дарител. Какво от дейността на Христо Георгиев, посветена на формирането на националното ни самосъзнание,  остава в сянка? 

- 200-годишнината от рождението на Христо Георгиев беше добър повод за оценка на направеното досега от родните историци за проучване и популяризиране на неговата обществено-политическа дейност. За съжаление, не се възползвахме от тази възможност и това е поредният пример за немарата, която проявяваме към паметта ​на заслужилите ни възрожденски предци, и за нежеланието ни да преодолеем наслагваните през целия ХХ век идеологеми и мантри за миналото ни. Неслучайно в научната и популярната книжнина Христо Георгиев се оценява като водач на най-консервативно настроените емигрантски кръгове, като „руски агент”, „измамник” и „гешефтар”. Подобни оценки, обагрени от личните пристрастия на оцелелите до Освобождението поборници, обслужват наложилия се още в края на ХІХ в. национален исторически наратив и не ни позволяват да оценим обективно и по достойнства лидерската роля и конкретните приноси на Христо Георгиев в политическото ни възраждане.

- Братя Георгиеви участват активно в политическите процеси по онова време, къде е мястото на Христо Георгиев в тях? 

- В продължение на повече от две десетилетия Христо Георгиев е сред най-влиятелните и най-разпознаваеми представители на българската емиграция. Той е сред учредителите на Букурещката епитропия, преименувала се през 1862 г. в Добродетелна дружина. Още в началото на 60-те години на ХІХ в. той обмисля изграждането на конспиративна мрежа за подготовка на въстание в българските земи. По негова инициатива през април 1867 г. в Букурещ се провежда най-представителното до Освобождението ни събрание на големите емигрантски центрове в Румъния и Южна Русия, а през есента на същата година в Белград се създава и Втората българска легия. Той подкрепя четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, подпомага и дейността на Георги Раковски. Изобщо, ако се отърсим от разните историографски клишета, трябва да признаем най-после, че въпреки идейните си противоречия с т.нар. „революционери”, Христо Георгиев има безспорни и съществени заслуги за развитието на освободителното дело на своя народ в годините след Кримската война.

-Смята се, че Христо Георгиев е по-консервативният, че и той, както брат си, но в още по-голяма степен, не приема идеята за борбата за освобождение чрез четите като форма на въоръжена борба. Той обаче е в непрекъсната връзка именно с основоположника на тази идея Георги Раковски. Каква е историята на техните отношения и оказва ли Раковски влияние върху възгледите на Христо Георгиев? 

- Христо Георгиев помага на Раковски при реализирането на различни негови инициативи, между които набирането на средства за отпечатването и разпространението на поемата „Горски пътник”, на прословутия „Показалец” и на скандалната за онова време брошура за преселението на българите в Русия. Той съдейства за издаването на „Българска дневница”, „Дунавски лебед”, „Бранител” и „Бъдущност”, както и за възнаграждението на преводача на френскоезичните материали, публикувани от Раковски. В същата посока трябва да се оценява и обстоятелството, че тъкмо през канторите на братя Георгиеви в Галац, Браила и Букурещ Раковски осъществява контактите си с различни кореспонденти, дописници и съмишленици. 

- Изселническата кампания на недоволните от робството българи в Русия ли е най-голямото противоречие между Христо Георгиев и Раковски?

- От дистанцията на времето е трудно да се реконструират всички детайли около съдбата на брошурата, написана от Раковски, но едно е със сигурност ясно. Като руски поданик, Христо Георгиев е бил длъжен да покаже лоялността си към Петербург и най-вероятно е съдействал за ограничаване на разпространението на брошурата. В същото време обаче той многократно и открито изразява критичното си отношение към изселническата политика на Русия и дори осигурява екземпляри от брошурата на свои познати, които проявяват интерес към нея. Затова и през следващите години, независимо от публичното говорене срещу Христо Георгиев, Георги Раковски продължава да поддържа добри отношения с него и да разчита на помощта му, особено за книжовните си проекти.

- През целия период на техните отношения Христо Георгиев подпомага лично и организира подкрепа от страна на други заможни българи за издаването на вестниците на Раковски, както и за купуването на оръжие в един момент. Това означава ли, че възгледите на Христо Георгиев претърпяват развитие, или това е само помощта на един родолюбец?

- За разлика от други емигрантски дейци, Христо Георгиев проявява в политическите си изяви гъвкавост и прагматизъм, като мнозина изследователи критикуват това негово поведение, обяснявайки го с присъщата му предпазливост и с обвързаността му с тогавашната руска доктрина по Източния въпрос. Наистина, Христо Георгиев споделя разбирането, че българският въпрос може да се разреши единствено с помощта на Петербург, но редица документи свидетелстват, че той невинаги одобрява руската политика към българите и неведнъж, съобразявайки се с конкретната ситуация на Балканите, се опитва да защити българските интереси. Така именно можем да си обясним привидната противоречивост в идеята за общи действия със Сърбия и четническите акции през пролетта на 1867 г., създаването на Втората легия и Мемоара за българо-турски дуализъм, подкрепата за Раковски и неодобрението за плановете на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г., опита да се привлече Каравелов като редактор на вестник „Отечество” и конфликта с кръга на „младите”. 

- Когато начело на освободителното движение застава Любен Каравелов, как се приема това от Христо Георгиев? Как се развиват техните отношения? 

- Отношенията между Христо Георгиев и Любен Каравелов са сложни и противоречиви. Опитът да се привлече Каравелов като редактор на в. „Отечество” в началото на 1869 г. показва, че Христо Георгиев оценява високо качествата на Каравелов, но само няколко месеца по-късно идейните различия отдалечават и противопоставят двамата. През следващите две-три години, в качеството си на председател на БРЦК, Каравелов непрекъснато критикува политиката на „старите” и си позволява да иронизира дори поведението на братята Георгиеви в публицистичното си творчество. След смъртта на Христо Георгиев обаче Каравелов признава от страниците на в. „Свобода”, че той е „един от ония българе, които са се приготовлявали да направят голяма полза на народа си”.

Оценката на Каравелов - един от най-влиятелните по онова време опоненти на Христо Георгиев, е ярко свидетелство за любородието на карловския предприемач и патриот. Заради тази отдаденост на българската кауза днес всички ние сме длъжници пред неговата памет.  

Визитка

Проф. Пламен Митев  е един от най-сериозните изследователи у нас на епохата на Българското ​възраждане, автор на десетки книги, монографии и научни статии. Завършил  е история в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това е дългогодишен преподавател и два мандата декан на Историческия факултет в ​алма матер. Проф. Митев е активен общественик. В продължение на няколко мандата е член на ръководствата на Общобългарския комитет „Васил Левски“ и на едноименната фондация.