Психичните заболявания в България нарастват, но инвестицията в психично здраве остава нулева. Стратегиите са пълни с лозунги, но са далеч от реалната клинична практика.
Това заявява проф. д-р Георги Ончев, заместник-председател на Българската психиатрична асоциация, предаде БГНЕС.
Проф. Ончев взе участие в кръглата маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. На 10 октомври отбелязахме Световния ден на психичното здраве.
Ето и пълния текст на изказването на проф. Ончев.
Мозъчното здраве е комплексно и зависи и от телесното здраве. Глобален ръст на психичните разстройства има в световен мащаб и по-специално в развитите страни. Една от причините е, че живеем по-дълго и живеем по-добре. По-доброто живеене снижава прага на проява на фрустрация от някакви негативни усещания и преживявания.
Много е снижен и прагът на фрустрация при хората, именно поради добрият начин на живот. Ако един организъм не се среща с микроорганизми, той не изработва антитела. Така и един човек, ако никога не среща препятствия, неговият праг на поява на панически страх, депресия и тревожни преживявания по изключително тривиален повод ще бъде снижен. Повод, който само две-три поколения назад изобщо не е смятан за патологичен.
Друга причина за ръста на психичните разстройства са наркотиците и тяхната масова употреба, особена на дизайнерските дроги. Употребата на наркотиците водят до увеличаване на психичните разстройства и понякога до много опасно психично боледуване, което е опасно за живота.
Паралелно на този ръст на психичните заболявания, инвестицията в психично здраве остава нулева, независимо от многото говорене за това. Ако беше само до стратегии, всичко щеше да е идеално. Те са пълни с хубави лозунги, доста политкоректно шлифовани. За съжаление, нищо от това, което е заложено, не е свързано с транслиране, както е модерно сега да се казва, с осъществяване в реалната клинична практика. Направих една справка. Първата национална концепция за психично здраве в Народна Република България е от 1976 г. Приета от тогавашното Бюро на Министерския съвет. Те са винаги така по 5-6 години напред, като петилетки. Във времето си сменят названията – концепция, политика, програма, последното е стратегия и не е за 5, а за 7 години. Засега обаче реалното инвестиране в психичното обслужване остава нулево. И има дори отговорни хора на отговорни постове, които казват, че то така и ще остане, ако твърдоглавите психиатри не приемат клиничните пътеки! Нулево!
Има 1024 неправителствени организации регистрирани в България с предмет на дейност права на пациенти. Нито една от тях, докато аз работех, включително и по време на пандемията, когато беше по-сложно, но и извън нея, не дойде да си предложи услугите като болногледач, да смени един памперс, да почисти една тоалетна, да влезе в реалността и да види какво е или да даде една кутия цигари, или един банан на някой несретник, който няма близки.
Две баби си говорят пред входа: - Не случихме на джипи, ейййй... уж лекувА мъжа ми от пневмония, а той умре от жълтеница. - А нашето джипи е много компетентно. От каквот те лекува, от туй си умираш...
още вицове