Ралица Паскалева: В семейството ни няма мъжки и женски задължения, ние сме отбор

  08 Март, 09:07     0  

Ралица Паскалева е символ на успешната българска жена. Популярна актриса, водеща на един от най-гледаните тв формати у нас. С половинката си Теодор Салпаров, прочутия бивш волейболен национал, се радват на двама синове - Максим и Красимир. Поводът да потърсим Ралица е 8 март. И да - очакваме я съвсем скоро в Пловдив, за което също ще стане дума в интервюто.

Снимка от фотограф Красена Ангелова

 

Силата се крие в избора да бъдем независими, но и в смелостта да допуснем до себе си партньор Пловдив е история, архитектура и вкусна храна, но също - добри приятели, гостоприемство, уют 

 

- Г-жо Паскалева, научи ли се българското общество да отдава нужното уважение на жената не само на 8 март? Или още се прокрадват мачовски стереотипи от миналото?  

- Признавам, че като една истинска представителка на зодия Дева живея в подреден свят, в който случайни хора няма. Стремя се да поддържам тази “душевна хигиена” и се чувствам изключително удовлетворена от това. Заобиколена съм от семейство, близки и приятели, които се отнасят с уважение както към жените, така и към мъжете. 

Затова ми е трудно да дам категоричен отговор на този въпрос. Не мога да кажа дали мачовските стереотипи от миналото все още се прокрадват, защото в моя личен свят такива примери липсват. Също така не бих могла да сложа цялото българско общество под общ знаменател ​- отношенията между половете зависят от средата, възпитанието и личните възгледи на всеки. Ще ми се да вярвам, че уважението не е въпрос на дата в календара, а на принципи и отношение - както към жените, така и към мъжете, всеки ден.

Снимка от фотограф Мира Дерменджиева

 

- Каква е цената да бъдеш успяла жена в днешно време? Да имаш кариера, докато създаваш семейство и деца, като по възможност не изоставяш хобито, интересите, спортуването? 

- Не бих казала, че има „цена“ за това да бъдеш успяла жена​ - или поне аз не я възприемам така. Всеки човек има свой стил на живот и различни неща го карат да се чувства пълноценен. За мен съчетаването на семейство и кариера не е трудност или жертва ​- напротив, би ми било много по-трудно, ако трябваше да се откажа от едното.

Аз съм изключително динамичен човек и липсата на професионални ангажименти буквално би ме потиснала. Всеки ден за мен е нова възможност.

Вярвам, че всички сме тук с определена мисия и талант, даден ни от Бог, който сме длъжни да открием и развием. А когато правиш това, което обичаш, не го усещаш като тежест - напротив, изпитваш свобода и удовлетворение.

Кариерата не трябва да бъде за сметка на семейството или обратното - двете могат да вървят ръка за ръка. За мен семейството винаги е приоритет, а кариерата идва на второ място. Щастлива съм, че професията ми ми дава възможност да организирам работния си график така, че да е съобразен с близките ми. Това прави нещата още по-лесни и приятни.

Снимка от личен архив

 

- Всъщност как успявате Вие лично да вмествате в 24 часа всичките тези неща?

- С желание, с разбирателство и с подкрепа от моята половинка. Благословена съм със съпруг, който активно участва в нашите домакински и родителски задължения. И двамата полагаме грижи и усилия за семейството и дома.

Ако аз приготвям храната и сервирам за гостите, той ще ми помогне да подредим и изчистим. Ако аз къпя и приспивам децата, той ще стане рано и ще ги закара на училище.

Когато той е на работа, аз поемам щафетата, а когато аз съм заета - той я поема. 

Имаме синхрон и разбирателство за това как се гради здраво семейство, при нас няма “женски” или “мъжки” задължения - ние сме отбор. Така съм възпитана от дете и се радвам, че Теодор има същите разбирания.

Снимка от фотограф - Ганка Михайлова

 

- Какъв подарък Ви е трогвал най-много за 8 март? Или пък най-необичаен такъв?

- Този въпрос не ме кара да мисля за нещо материално. За мен ежедневните малки жестове и внимание са много по-ценни от подарък, направен просто защото има някакъв празник. Истинските подаръци са любовта, отдадеността и разбирането - не предметите, колкото и клиширано да звучи.

Снимка от фотограф Петя Георгиева 

 

- Имало ли е жена в живота Ви, която е била Ваше вдъхновение, Ваш пример? 

- Разбира се, моето вдъхновение идва от моята майка и моята баба - две изключителни жени, които са истински пример за мен. Те съчетават здраво семейство, образование и кариера, като никога не са спирали да се развиват. Майка ми и баба ми не само че имат повече от едно образование, но и имат хъс за постижения и напредък. За мен те са олицетворение на силата, решителността и баланса между личния и професионалния живот.

Снимка от фотограф - Мира Дерменджиева 

 

- Сама​та Вие сте пример за много дами, а и сте преподавали сценично изкуство. Има ли съвет, който искате по женски да дадете на всички тях? 

- Бих се радвала, ако наистина съм пример за някого - добър пример, разбира се. Но не намирам връзка между това да бъда вдъхновение за някого и това, че съм преподавала сценично изкуство. Не всеки се вълнува от сцената, както не всеки се интересува от ядрена физика например. Професията ми може да е причина повече хора да знаят името ми, но бих искала да бъда пример за добър човек, а не просто за добра актриса или телевизионен водещ. Бих била щастлива да бъда оценена заради моите професионални качества, но вярвам, че човешкото в нас ни доближава повече един до друг.

Съветът ми е следният: независимо от професията, финансите или социалния статус, бъдете хора. Бъдете вежливи, добронамерени и подхождайте с разбиране. Така всеки може да бъде добър и стойностен пример.

Снимка от личен архив

 

- Имате щастието да сте в класа на непрежалимия Стефан Данаилов. Днешният мъж какво трябва да "открадне" от него в отношени​ето към една дама? 

- Аз съм от випуск 2008-2012 в клас на Стефан Данаилов. Щастлива съм, че той никога не се отказа от преподаването на студенти, защото вярвам, че това му носеше любов и истинско щастие. Всеки от нас успя да изгради специална връзка с него, за всички той се превърна в духовен родител. Стефан Данаилов е пример за джентълмен. Независимо дали беше актьорът или министърът на културата, проф. Данаилов винаги проявяваше уважение към всеки, което правеше впечатление и печелеше сърцата на всички - особено на дамите.

Снимка от личен архив

 

- Помним, водихте "Игрите", докато бяхте бременна с втория си син. Кое Ви накара да не се отказвате до финала? 

- Истината е, че това не е първият път, когато работя бременна. С първата ми бременност снимах сериала “Откраднат живот”.

Там героинята ми Галя беше бременна, а аз бях истински бременна. Беше прекрасно време - както по време на снимките на сериала, така и на “Игри на волята”.

Често бременността се възприема като нещо, което изисква пълна почивка, но всъщност, ако няма противопоказания, жената може да бъде активна. Бременността не е болест. Дори по законите на страната жената излиза в болничен по майчинство 40 дни преди раждането, но дотогава тя е напълно трудоспособна, ако няма лекарска забрана.

Когато разбрах, че съм бременна с второто си дете, проведох сериозен разговор с продуцентите. Обясних ситуацията и предложих да се оттегля, но те ме попитаха дали имам някакви здравословни проблеми и дали се чувствам добре. Споделих, че се чувствам чудесно, като единствените ми притеснения бяха с това колко килограма бих качила и дали няма да се наложи да преустановя работните си ангажименти, ако преценят лекарите. Те пък предложиха да продължа да водя шоуто, стига да ми е комфортно и ако състоянието ми позволява. 

Моят гинеколог д-р Василева следеше бременността ми през целия снимачен период и всичко премина чудесно. Чувствах се страхотно!

Просто емоцията да правя това, което обичам, ме зареждаше с още повече енергия. Не мисля, че това е нещо екстраординарно. Много жени продължават да работят, спортуват, пътуват и се грижат за децата си, докато са бременни. Бременността е прекрасен период за всяка жена, а ако няма медицински забрани, може да бъде активна и здрава. Разбира се, с подходящо внимание и грижа от другите. 

 

- Може ли всъщност една успешна професионално дама без помощта на един силен мъж до себе си? 

- Разбира се, че една успешна жена може да се справи без „силен мъж“ до себе си - жените отдавна са доказали, че могат да преодоляват всякакви предизвикателства, да изграждат кариера, да ръководят компании и да бъдат напълно самостоятелни. Въпросът обаче не е толкова дали могат, а нужно ли е да го правят сами.

В едно здраво общество ролята на мъжете и жените не трябва да се свежда до битка за надмощие, а до партньорство и допълване.

Истинското равенство не означава противопоставяне, а възможност всеки човек - независимо от пола си ​- да избере как да живее и с кого да споделя живота си, без натиск и очаквания.

Тук се отваря и темата за съвременния феминизъм. Първоначалната му цел - да осигури равни права и възможности за жените, е безспорно важна. В днешно време обаче често виждаме как този идеал се интерпретира избирателно: когато ни е удобно, искаме да сме напълно независими, а когато не ни е удобно - очакваме привилегии и специално отношение. Това създава усещане за двойни стандарти, което всъщност пречи на истинското равноправие. 

В крайна сметка, въпросът не е дали жената може без мъж или мъжът без жена ​- въпросът е дали искаме да изграждаме връзки, основани на взаимно уважение и подкрепа, вместо на социални очаквания или борба за власт. Истинската сила ​- независимо дали при жените или мъжете - се крие в избора да бъдем независими, но и в смелостта да допуснем до себе си партньор, когато и ако го пожелаем.

 

- Ако не е тайна, кои са жестовете от страна на Теодор, които все още Ви вълнуват, правят Ви щастлива? 

- Както споменах по-горе, най-големият жест от страна на Теодор, който ме вълнува и прави щастлива, е неговото желание и готовност да полагаме заедно грижи за нашето семейство. Неговото активно участие в отглеждането на децата и съвместното градене на дома и живота ни е нещо безценно за мен. Това е жест, който не само ме прави щастлива, но и ме зарежда с още повече любов и благодарност. 

 

- Знаем, че сте силно вярваща. Вярата ли Ви спасява в трудните моменти? 

- Да, вярата ме спасява не само в трудни моменти, но и в хубавите. Аз се моля и благодаря на Бог не само когато преминавам през буря, но и когато съм благословена. В човешкия живот има различни сезони и е важно да помним, че връзката ни с Бог не трябва да се състои само в молби, а и в благодарност, когато молитвите ни бъдат чути.

Човек лесно може да се самозабрави в добрите моменти и да повярва, че всичко е само благодарение на собствените му усилия. В трудностите обаче често чуваме въпроса „Защо на мен?“ и обвинения към ситуацията. Вярата е въпрос на убеждение, а не на задължение. Истинската вяра е сляпа и искрена както в добрите, така и в трудните моменти. Бог е добър!

 

- За какво трябва да се молим сега, когато светът е направо полудял с войни, санкции, конфликти, нови разделения?

- Светът не е полудял отсега. Историята се върти, а трагедиите, войните и конфликтите са част от нея. В миналото е имало същите болки и разделения, както и днес. Въпреки това, дори в такъв свят, трябва да се молим всеки да открие Бог в себе си. Защото, когато човек истински открие Бога, той неизбежно ще иска да развива добродетелите, които ще го направят по-добър и богоугоден. Заповедите на Бог са ясни! Ако ги следваме, светът ще стане по-добър.

Снимка от фотограф Красена Ангелова

 

- На 15 март стартира турнето "Sesame Турнира на волята", чиято водеща сте редом с музиканта Павел, а на 12 април сте в Пловдив. Нещо, което наистина смятате, че ще накара публиката в зала "Колодрум" да стане на крака? 

- Да, на 15 март стартираме новия проект “Sesame Турнири на волята” и наистина не мога да скрия колко съм развълнувана. Идеята за създаването му се роди след грандиозния успех на "Игри на волята" и хилядите запитвания от нашите фенове за това “Кой е шампионът на шампионите?!”.  

Много хора искат да преживеят игрите на живо и ето че сега ще имат тази възможност. Енергията, която ще споделим от арената с публиката по трибуните, не може да се предаде изцяло през малкия екран. За това обещаваме в залата да бъде зрелищно, незабравимо и наистина вълнуващо. Очакваме ви в Пловдив на 12 април! Очакваме залата да бъде пълна, за да изживеем заедно тези незабравими моменти!

 

- Всъщност винаги питам за три неща, които се появяват в съзнанието Ви при споменаването на Пловдив?

- Когато чуя Пловдив, първото, което ми идва наум, е история, архитектура и вкусна храна. Но всъщност асоциациите ми с този град са много повече - добри приятели, гостоприемство, уют… Истината е, че Пловдив е един от любимите ми градове в България.

 

- Няколко думи за Димо Алексиев - чувате ли се, как е той?

- С Димо се познаваме от години и работим заедно рамо до рамо от доста време. Разбира се, че се чуваме и ме вълнува как е той и семейството му! Не мисля обаче, че мога да дам точен отговор как е той, защото само той знае как всъщност се чувства в момента. В тази ситуация единственото важно е да проявим емпатия и готовност за подкрепа, защото, в крайна сметка, всичко е в ръцете на органите на реда. Моля се този етап да остане зад гърба му скоро и цялото му семейство да бъдат здрав​и и сплотени. Всеки преминава през своите уроци, важното е да извлече поука от тях. Библията учи, че всичко съдейства за наше добро, дори когато ни е трудно да го разберем. Но с времето осъзнаваме смисъла на всяко преживяно нещо.

 

- И последно - какво остана от онова момиче, ходещо с червена коса и пиърсинг, сега майка на двама синове, популярна актриса, успешна водеща Ралица Паскалева?

- Не мисля, че съм се променила толкова много. Оставам човек, който винаги ще защити позицията си и няма да замълчи, дори когато така е по-лесно. Да, онова момиче с червената коса и пи​ърсингите изразяваше бунтарството си чрез външния си вид. Момичето днес, майка на две деца, популярна актриса и водеща, продължава да изразява позицията си, но сега това става по различен начин - главно чрез словото и през позицията ми в обществото.