Руски футболен клуб играе в Европа и не се притеснява за забраната от УЕФА

Русия няма представители в евротурнирите от години, но има клуб, който играе футбол в чужбина. Нарича се Баренцбург и е базиран в Норвегия.

Историята започва през 30-те години на миналия век, когато СССР купува земя на норвежкия архипелаг Шпицберген (сега известен като Свалбард). Първо, Съветският съюз започва да разработва Арктика. Второ, европейската част на СССР се нуждаела от гориво, така че територията с площ от 251 km² попада под контрола на държавния тръст Арктикугол.

Оттогава в Норвегия има три руски селища: Баренцбург, Пирамида и Грумант. Те все още принадлежат на Арктикугол. За жалост, днес Грумант е консервиран, а Пирамида се е превърнала в място за туристи, които искат да се запознаят със съветския колорит.

Коренното население (предимно миньори) живее в Баренцбург - те също играят футбол там. Преди това мачовете се провеждали на стадион "Юрий Гагарин" в село Пирамида, но преди повече от 10 години свлачище се изсипало на терена и оттогава всичко е затрупано с камъни.

Но в Баренцбург жителите играят в закрита зала, която посреща всеки с табела на норвежки и руски. Най-важното е, че баренцбургци не ритат топка помежду си, а срещу отбори от други градове.

Например през 2022 г. и 2023 г. съседи от Лонгирбюен (най-северното селище в света с население над 1000 души) дошли на гости. Те редовно събират отбор от норвежци, а Баренцбург - от руснаци и украинци. През 2010 г. селото организира цял турнир между 6 отбора, но след това мачове не се провеждат цели 12 години.

Играят хора от всякаква възраст и пол. Отборите обаче не винаги набират достатъчно футболисти, поради което мачовете не се провеждат редовно. Но почти всяка среща завършва с мощен купон.

"Когато бях за първи път в Баренцбург, един руснак седна до мен с бутилка водка... Не помня нищо от този момент. Две седмици по-късно други руснаци дойдоха в къщата ни и ме разпознаха. Донесоха някаква тяхна храна и ме научиха как да пия водка. Сега си спомням последствията от тази първа чаша", каза Томас Нилсен, един от играчите и основател на фенклуба на Ливърпул в Лонгирбюен. Той дори покани клубните легенди Брус Гробелар и Фил Нийл на архипелага. Последният не само дойде, но и направи няколко футболни тренировки на младежите, които нямаха представа с кого си имат работа. В крайна сметка Нийл толкова хареса Лонгирбюен, че се върна да гледа финала на Световната купа с феновете. Следващият желан гост е Джейми Карагър. 

На Свалбард няма професионални отбори, но преди няколко години това не попречи на няколко тийнейджъри да се присъединят към академията на Шахтьор Донецк. Освен това мнозина възприемат редките мачове между Баренцбург и Лонгирбюен като един от най-важните моменти в живота си.

"Напрежението е нереално: дори повърнах преди мача. Нивото може да не е сравнимо с други региони на Норвегия, но за нас това е най-големият мач, който можем да проведем, и събира поне 20 зрители... За Свалбард това е много" споделя младият Одне от Лонгирбюен, който нарече мача Северното дерби.

Като цяло в Баренцбург винаги се е играл футбол, въпреки тежките условия. Интересно, какво ли ще се случи, ако български отбор иде да играе мач в Баренцбург? Едно е сигурно - поне тревата няма да пречи на нашите, тъй като на Шпицберген я няма по дефолт.