С новия проектозакон за агрохранителната верига: Таван на надценките за 22 продукта, 50 на сто БГ производство

Идеята държавата да сложи юзди на цените периодично се яхва от властта, но упорито удря на камък. Поредният закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни отново се чака като панацея. Предстои обаче да видим дали и неговата съдба няма да е като на миналогодишния. Неговата подготовка стартира с концепция и публичен въпросник, обявени в Портала за обществени консултации на 6 март 2024 г. Последваха поредни политически трусове и нови парламентарни избори в страната и идеята потъна в зародиш.

Сега новият проектозакон се изготви скорострелно - за по-малко от месец, след като редица обществени организации изригнаха срещу скъпите храни и обявиха национален бойкот срещу големите хранителни вериги.

Припомняме, че като реакция на гражданското недоволство премиерът Росен Желязков възложи на Министерството на земеделието и храните да предложи как да се стопират високите надценки в търговската мрежа, спекулата по веригата производител-прекупвач-търговец-краен потребител, да се постигне баланс и прозрачност в търговските отношения между участниците във веригата на доставки. В тази връзка НАП, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите имаха ангажимент да проучат детайли по ценообразуването, на базата на които да се изготви законопроектът. Сред основните цели е родните фермери да получават достойно възнаграждение за произведената от тях продукция, както и да се подобри покупателната способност на българина. Документът все още не е финализиран. От седмица се предоставя за широка обществена дискусия пред браншови организации и търговци. Следваща стъпка е аграрното ведомство да отчете всички гледни точки на заинтересованите страни. Министър Георги Тахов даде срок до края на тази седмица да има обратна връзка и становища от участниците в дискусиите по обсъждането на проекта и увери, че в закона ще бъдат включени всички разумни и изпълними предложения.

- Проектът на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни въвежда регулация за 22 основни хранителни стоки, които се консумират ежедневно - ориз, брашно, хляб, месо, кайма, мляко, сирене, кашкавал (без имитиращи продукти), яйца, боб, мед, пресни плодове, зеленчуци и др.

- 50% да са българско производство от следните групи храни: мляко и млечни продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине, птици, яйца, пчелен мед, като за плодовите и зеленчуците се отчита сезонният им характер.

- Ще бъдат въведени максимални търговски надценки върху стойността (без ДДС) на земеделски продукти и храни, определени в списък, който ще бъде приет с решение на Министерски съвет. Предвидено е максималната надценка за  преработвател да е не повече от 20% върху крайната цена на продукта. За търговци на едро по цялата верига на доставки - не повече от 10% от данъчната основа, а за търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева - не повече от 20% от данъчната основа.

- Ще бъде създадена обсерватория на веригата на доставки към Министерския съвет. Тя ще изготвя доклади за всяко тримесечие за изследваните продукти по сектори със съответните производствени разходи, както и разходите за дистрибуция и разпределението на добавената стойност по цялата верига на доставки.

- В едногодишен срок от влизане в сила на закона министърът на земеделието и храните следва да въведе в действие публичен регистър на първи изкупвачи, а министърът на икономиката - да въведе в действие електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни.

Идеята за създаване и приемане на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни не е нова. Тя се лансира по времето на служебния министър Кирил Вътев, а процедурата се задейства с мнения и предложение на различни браншови организации.

Кирил Вътев

Със „смяната на караула“ в аграрното ведомство обаче идеята за законопроект изчезна. Наскоро Вътев коментира, че са необходими промени в четири ключови закона за овладяване на цените на хранителните стоки в България. Става въпрос за Закона за защита на конкуренцията, Закона за правила на доставките по агрохранителната верига, Закона за кооперативите и Закона за браншовите организации и аграрната камара. От ефира на Нова тв той посочи съществени пропуски в действащото законодателство. "В нашето антимонополно законодателство имаме монополи, а търсим такива, където всъщност ги няма. Картел в храните също няма. Има известни регулации, които не са приложени у нас, а всъщност именно големите вериги са доминант в България. Малките магазини нямат шанс", коментира Кирил Вътев. Той настоява международните хранителни вериги да работят по същите правила, които спазват в държавите, от които произхождат, като например - не работят през уикенда. Според него могат да се въведат механизми за предотвратяване на ежегодните промени в търговските условия, които са в полза на купувачите на едро.