САБ и КАБ за дилемата инженеринг или конкурс: Училището трябва да е пространство за знание, а не казарма

Инженерингът е особено вреден при изграждане на сгради за образование, твърдят от гилдията на архитектите. „Възлагането на инженеринг на значими публични сгради не води до качествени резултати, създава риск от възникване на корупционни практики и неефективно разходване на обществените средства. Изграждането на училища, детски градини, болници изисква дългосрочен и задълбочен подход, който да гарантира тяхното устойчиво развитие в бъдеще“, гласи позицията на Камарата на архитектите в България (КАБ) и Съюза на архитектите в България (САБ). Поводът темата отново да влезе във фокуса на медийното внимание е острата реакция на професионалните организации за обявените обществени поръчки за инженеринг на две емблематични училища в Пловдив - Математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ и СУ „Св. Патриарх Евтимий“. 

„Училището трябва да е пространство за знание, а в България държавата продължава да изгражда сгради тип "казарма" - „коридор със стаи“. Тази практика обрича децата на начин и среда на обучение, отдавна изключени от модерното образование“, твърди арх. Петър Диков, председател на Съюза на архитектите в България. Според експерта нито един частен инвеститор не работи по схемата на инженеринг именно защото търси качеството. Той дава за пример Britanica Park School или изграждащия се учебен комплекс на организацията на евреите в България „Шалом“ - и двата обекта са в София. Като добри примери за проекти с държавни и общински средства се дават също разширението на детска градина "Лозичка" в столичния район "Лозенец", предвиденият нов учебен корпус за Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" или проведеният международен конкурс за новата учебна база на Математическата гимназия във Варна.

Двете професионални организации на архитектите се опитаха да спрат обществените поръчки на инженеринг на Община Пловдив за двете пловдивски училища с жалби до Комисията за защита на конкуренцията, но аргументите им бяха отхвърлени. Това обаче забави двата проекта. От гилдията на архитектите припомнят, че изграждането на нова сграда на ОУ „Княз Александър I“ беше отменено. Вместо нея получените от държавата 7,5 млн. лв. отиват за изграждане на нов учебен корпус към основно училище "Яне Сандански" - отново на инженеринг. Иначе за нова сграда на ОУ „Княз Александър I“ (освен обявените, но непоказани идейни концепции в „Трезор за умове“) има и готов проект на арх. Константина Костова, за който „Марица“ вече писа.

„При добър и отговорно изготвен проект няма строител, който ще иска и настоява да си усложни живота с организиране на проектиране. Да, инженерингът не е най-доброто решение във всички случаи, но той е по-малкото зло“, каза пред „Марица“ Пламен Иванов, шеф на Камарата на строителите в Пловдив. И допълни тезата си с аргументи. „Инженерингът се наложи като по-бързата и възможна процедура, която обединява двата процеса и съкращава времето за подготовка и организация. Но нещата не опират само до бързината. Инженерингът се налага и заради слаби проекти и неконтролируемите срокове, които ни се предлагат. Да, архитектите говорят за висока естетика, но като главни проектанти невинаги успяват да управляват процеса и да го довеждат до приемлив вид във всичките му аспекти, което води до размита отговорност. В Пловдив има над 1100 проектанти, вписани в регистъра на КИИП, и около 400 архитекти при 750 строителни фирми. В кръга на шегата на всяка строителна фирма са падат по двама проектанти", добави още Пламен Иванов.