Събитията, които белязаха политическия живот на 50-ото Народно събрание до ваканцията

Бърз разпад на най-малката и най-новата парламентарна група - на „Величие“, разцепление на групата на ДПС, голям брой нечленуващи в парламентарна група народни представители белязаха политическия живот на 50-ото Народно събрание до парламентарната августовска ваканция на депутатите. Парламентът не успя да избере редовен кабинет.
На 19 юни, след поредните предсрочни парламентарни избори, народните представители от 50-я парламент положиха клетва " в името на Република България да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа".
16 дни след старта на парламентарната дейност най-малката парламентарна група - на „Величие“, преустанови съществуването си. Последва разцепление във втората по големина парламентарно представена политическа сила – тази на Движението за права и свободи. От парламентарната група на ДПС, чийто председател е Делян Пеевски, бяха изключени 17 народни представители, сред които и другият председател на Движението – Джевдет Чакъров. Така групата на ДПС от втора стана четвърта по големина, а броят на независимите депутати нарасна до 39, колкото са и народните представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Само в 40-ото Народно събрание е имало повече независими депутати - 58, показва справка на сайта на парламента.
50-то НС, също както и 49-ото ,трудно избра председателя си. Изборът бе съпроводен със спорове, прекъсване на заседанието, балотаж, на който един срещу друг се изправиха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от „Възраждане“. В крайна сметка Назарян бе избрана за председател с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Има такъв народ“.
Още преди конституирането на новия парламент президентът Румен Радев посочи, че основният въпрос, който стои пред него, е ще сформира ли политическа подкрепа за съставяне на правителство.
След консултации и разговори последва връчването на първия мандат на първата по големина политическа сила в парламента – ГЕРБ-СДС. Лидерът на партията Бойко Борисов, непосредствено след изборите, даде заявка за правителство с първия мандат. За министър-председател бе предложен Росен Желязков. При последвалото гласуване той не бе избран. Кандидатурата му бе отхвърлена от пленарната зала с 98 гласа „за“, „против“ - 138, и двама – „въздържал се“.
При гласуването се видя и разцеплението в редиците на ДПС. Те се разделиха, като едните последваха препоръка на почетния председател Ахмед Доган да не подкрепят правителство с първия мандат. За отношенията Пеевски – Доган се разбра от телевизионно интервю на изключения впоследствие от парламентарната група на ДПС народен представител Рамадан Аталай. Другата част от депутатите под ръководството на Делян Пеевски подкрепиха проектокабинета "Желязков". Последвалото разцепление в парламентарната група остави ДПС на четвърто място по брой депутати в парламента. Общо 17 души бяха изключени от парламентарната група..
Още в началото на парламента оставка и заявление за напускане поддаде едно от известните лица на ДПС Филиз Хюсменова. Последваха поредица от решения на парламентарната група на ДПС и от състава ѝ последователно бяха изключени Айсел Руфад, която е и заместник-председател на ДПС, дългогодишният народен представител Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов. Нечленуващите в парламентарна група народни представители, декларирали подкрепата си към почетния председател Ахмед Доган, се обявиха за единство на ДПС под ръководството на Доган.
Последваха срещи с почетния председател на Движението в резиденцията му в Росенец, както и обръщение на Доган, с което призовава за оставките на Пеевски, Халил Летифов, Станислав Анастасов, Хамид Хамид, Ертен Анисова и Радослав Ревански.
Вторият проучвателен мандат за съставяне на правителство беше връчен на станалата втора по численост в 50-ото Народно събрание формация „Продължаваме промяната – Демократична България“. Те предложиха подход за излизане от политическата криза с пакет от антикорупционни мерки и решения на Народното събрание и подкрепа за предлаганата от тях декларация. Декларацията бе обсъдена с всички парламентарни групи, без тази на ДПС. След като не получиха подкрепа за предложенията си, от ПП-ДБ върнаха втория мандат неизпълнен.
Третият проучвателен мандат за съставяне на редовно правителство отиде при групата на „Има такъв народ“ в парламента, които проведоха публични консултации, започвайки от депутатите, напуснали разпадналата се група на „Величие“. От шестима поканени на първата среща отиде единствено Красимира Катинчарова, която постави като условие за подкрепа на правителство с третия мандат, изграждането на проекта АЕЦ „Белене“, съвместно с Украйна. Съгласие не бе постигнато.
Последва среща с независимите от „Величие“, обединили се около бившия председателя на разпадналата се парламентарна група – Николай Марков. След срещата стана ясно, че подкрепата за правителство с третия мандат е нараснала на 22 души, по думите на Станислав Балабанов (ИТН).
Мандатоносителите преговаряха още с независимите депутатите от ДПС и председателя Джевдет Чакъров, които заявиха готовност за диалог, въпреки че шансовете за съставяне на правителство са минимални. Среща бе проведена и с парламентарната група на „Възраждане“, които заявиха, че няма как да подкрепят правителство с участието на представители на ГЕРБ и ДПС. Готовност за подкрепа заявиха от „БСП за България“. Вижданията ни по голяма част от темите съвпадат, обобщиха след разговорите от ИТН и БСП. Разговори имаше и с представителите на „Продължаваме промяната – Демократична България“, които заявиха, че ще информират колективните си органи и ще решат за третия мандат.
Последната среща бе с първата политическа сила в 50-ото НС ГЕРБ-СДС, които предварително обявиха, че няма да подкрепят правителство с втория или третия мандат. На срещата решението бе потвърдено. Лидерът на ИТН Слави Трифонов в профила си във Фейсбук съобщи, че ще върнат мандата също неизпълнен.
Около преговорите на ИТН за правителство се заговори за неофициални разговори с ПП-ДБ, „Възраждане“, „БСП за България“, депутатите от ДПС, нечленуващи в парламентарна група“, и представители на президентската институция за сваляне от поста на председателя на Народното събрание Рая Назарян (ГЕРБ-СДС). В крайна сметка това не се случи.
От ИТН заявиха, че те участват само в официални преговори за кабинет, отрече и държавният глава Румен Радев. А лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предупреди, че, ако това е истина, ще има един „много разсърден ГЕРБ“.
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков обясни, че е имало инициатива за свалянето на Назарян от поста председател на 50-ото Народно събрание. След много дълги разисквания от наша гледна точка решихме, че единственият начин реално, дългосрочно да се преборим с модела "Пеевски", е с доверието на българските граждани, посочи той.
Самата Назарян пред медиите коментира, че не е дала повод за смяната ѝ като председател на Народното събрание, и добави, че не би приела да стане служебен премиер.
Председателят на парламента, председателят на Сметната палата или заместникът му, управителят и подуправителят на БНБ, омбудсманът или неговият заместник са сред възможностите за избор на служебен премиер, след промените в Конституцията, гласувани на 19 декември 2023 г.
На 19 август президентът Румен Радев заяви, че няма да подпише указа за служебно правителство, предложено от номинирания за служебен премиер Горица Грънчарова–Кожарева, и предсрочните парламентарни избори се отлагат за след 20 октомври.
Президентът призова Народното събрание да изпълни своите задължения по попълването на „домовата книга“, за да може да изпълни задълженията си по чл. 99 от Конституцията по съставяне на служебно правителство. От десетте потенциални кандидати за министър-председател, две са вакантни, две – с изтекъл мандат, и при четиримата представители на Българската народна банка има усложнения, свързани и с европейското законодателство, посочи президентът.
В рамките на своята пленарна работа депутатите създадоха общо четири временни комисии, сред които за проверка на факти и обстоятелства относно наличието на нерегламентирано влияние в правосъдната система и обвързаности на представители на съдебната власт, несъвместими със стандартите за независимост и професионална етика, дейността на групата около Мартин Божанов - Нотариуса и дейността на групата около бившия следовател Петьо Петров - Еврото; за проверка на факти и обстоятелства за корупционни практики и системна злоупотреба със служебно положение и облагодетелстване на свързани дружества с кмета на Община Доспат Елин Радев, както и временна комисия за дейността на идеолога на "Величие" Ивелин Михайлов и комплекта "Исторически парк".
Временната комисия за "Исторически парк" приключи работата си с доклад, който ще бъде изпратен на прокуратурата, заедно със секретната стенограма към него. Другата временна комисия, свързана с дейността на групата около Мартин Божанов - Нотариуса и дейността на групата около бившия следовател Петьо Петров – Еврото изслуша онлайн банкера Цветан Василев.
Депутатите приеха и Закон за въвеждане на еврото в Република България. В него са разписани правилата при въвеждане на еврото у нас, но не и конкретната дата за това, която ще бъде определена от Съвета на Европейския съюз (ЕС) с единодушно решение на държавите членки.
Сред приетите закони е и актуализацията на бюджета, свързана с проектите на общините.
Спорни бяха приетите поправки в Кодекса за социално осигуряване, с които се променя редът за получаване на обезщетенията при безработица. Решено бе при определяне на размера на обезщетението за хората, които работят за кратък период в държава член на ЕС, да се вземат предвид доходите за последните 24 месеца.
Парламентът гласува на две четения и внесения от парламентарната група на „Възраждане“ законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, с който бе въведена забрана за пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация в предучилищното и училищното образование. Приетите промени предизвикаха протести, както „за“, така и „против“ текстовете.
В областта на отбраната Народното събрание ратифицира Меморандума за разбирателство между правителствата на България и Турция относно презгранични операции за Air Policing. НС прие и решение за инвестиционен разход по проект за придобиване на зенитно-ракетни комплекси, и друго, с което да осигури боеприпаси за машините„Страйкър“.