След като видя смъртта: Светът се моли за Шарън Стоун

Актрисата си спомня за момента, в който е била закарана по спешност в болницата, след като усеща крещяща болка, подобна на удар от гръмотевица, в главата си

Шарън Стоун е икона, но животът й никак не е лек. Феновете й ежедневно се молят за здравето й след инсулта.

Шарън Стоун споделя как е преодоляла почти смъртоносния инсулт през 2001 година, последван от мозъчен кръвоизлив, които карат лекарите да сметнат, че й остава едва 1% шанс за живот. 

Преди 24 години носителката на "Еми" получава инсулт, който води до деветдневен мозъчен кръвоизлив. Резултатът - 1% шанс за живот, който кара Стоун да си вземе почивка от Холивуд.

Актрисата си спомня за момента, в който е била закарана по спешност в болницата, след като усеща крещяща болка, подобна на удар от гръмотевица, в главата си. 

Актрисата продължава "Това, което научих от преживяването, е, че жените рядко са чути, особено когато около тях няма жена лекар". 

В резултат на несъобразителното поведение на лекарския екип, завеждащият доктор първоначално пропуска кръвоизлива в мозъка. По думите на Стоун, всички в болницата смятали, че тя се преструва и не вярвали, че има нещо нередно в главата й. 

Все пак, най-добрата й приятелка заема нейната страна и настоява Шарън да бъде прегледана обстойно, преди да бъде изпратена вкъщи.

"Приятелката ми говори с лекарите, убеждавайки ги да ми направят втора ангиограма, с която откриха, че кървя в мозъка, в целия му субарахноидален басейн и че гръбначната ми артерия е разкъсана. Щях да умра, ако ме бяха изпратили вкъщи", разказва Стоун. 

Пътят й към пълното възстановяване обаче не е никак лесен. 

След като я изписват от болницата, Стоун има проблеми с придвижването и губи значителна част от теглото си. "Кървях толкова много в субарахноидалния басейн (главата, врата и гръбнака), че дяната страна на лицето ми се свлече, левият ми крак се влачеше видимо и заеквах сериозно", разказва актрисата. 

Допълва, че в ранните стадии на възстановяването дори не е можела да вижда добре и страдала от загуба на паметта. Намирала е странни малки възли, подобни на кокалчета, по цялата горна част на главата си, които сравнява с цицини. Спомня си, че нивото на болка е било неописуемо.