Сметките за бюджета запалиха протести, БНБ алармира за риск от финансови катаклизми

Проектът за държавния бюджет за 2025 г. запали искрата на нови протести у нас. Вчера жълтите павета осъмнаха окупирани от хиляди миньори, които шумно се обявиха против новия данък върху подземните богатства, който работодателят им би трябвало да плаща от догодина, ако мярката се приеме. Най-големият работодател, осигурител и дарител в Пазарджишка област - минната компания „Асарел Медет“, спря мощностите си временно. От компанията обявиха, че добивът и преработката на руда се преустановяват до „второ нареждане“.

Междувременно стана ясно, че компенсации за бизнеса заради скъпия ток в проектобюджета на служебния министър на финансите Людмила Петкова не са заложени. Индустриалците отдавна биха тревога, че без такива подпомагащи мерки икономиката ни е обречена на „промишлена катастрофа“. Засега представителните организации на бизнеса у нас не са реагирали шумно, но със сигурност ще се случи.

Отделни браншове пък са попарени от новите акцизни ставки за догодина. Производителите на алкохол и спиртни напитки обявиха, че секторът, който храни 350 000 души, може да се срине. 

Тихомълком пък от черновата на най-важния документ за парите на държавата изчезна данъкът върху свръхпечалбите на банките. „Отказахме се от този данък след разговор с търговските банки“, обясни министър Петкова. 

БНБ пък открито се обяви срещу бюджета в този му вид.  Заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката. Планираните общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма са в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. досега, посочват от централната банка. Оттам виждат и рискове пред фискалната устойчивост на страната и влизането в еврозоната.