„Смирено“ е новата поетична книга на Петър Краевски, която излиза в „Жанет 45“ шест години след последната му книга там. В 104 страници авторът защитава намерението си да се отърси от класическия стих и римуваните строфи, които заедно с vers libre намираха място в предишните му сборници предимно под формата на сонети. С бял сонет започва тази книга и завършва концептуално с две бели страници, където „съществуват“ последното стихотворение „Бяло“ и последната чисто бяла илюстрация. Структурата на „Смирено“ очертава една поетична инсталация, в която ясно се долавя намерението за лапидарност, изчистване от излишното, компресиране на смисъла и движение към „сияние на бяло върху бяло“. Това е заявено още в мотото, което е цитат от предишната книга на Петър Краевски „Хумус“:
Смирение -
да компресираш егото
до квант.
Петър Краевски полага своите стихове в книги обмислено, съобразявайки се с конкретни идеи. В „Сомнамбул“ (2006 г.) това е навлизането в различните фази на съня, бълнуването и пробуждането. В „Изгорени писма“ (2015 г.) епицентърът на смисъла е запалването, горенето, изгарянето и пепелта. В „Хумус“ (2017 г.) стиховете създават усещане за първичен, макар и привиден хаос, в който отеква разговорът с великите мъртъвци и където черното натрупва критична маса, за да избухне светлината на новото слово. В „Смирено“ (2023 г.) на преден план е изведен стремежът към пределно изчистената форма и смирението пред белия лист, който съдържа в себе си идеята за всички възможни стихотворения.
Аксиния Михайлова е редактор на „Смирено“, Иван Краевски е автор на илюстрациите, които са обработени компютърно от Николай Краевски, а цялостното оформление е на Иво Рафаилов. Книгата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.
Аксиния Михайлова:
За поезията, думите и съдбата на поетаСтихосбирката „Смирено“ на Петър Краевски съдържа 79 стихотворения, бял стих, с добре овладяна ритмика, както и няколко текста в японската жанрова форма танка. Това е интелигентно написана книга, без излишен драматизъм, с умерени и смекчени емоции, в която се обговарят темите за живота и смъртта, болката и свободата, победите и пораженията, артикулира се ясна гледна точка относно базисни ценности на човешкото битие.
Важен и отчетлив корпус в целия ръкопис представляват текстовете, посветени на поезията, думите, съдбата/душата на поета. Прякото назоваване на метафора, поанта, поезия, поет, редактиране налагат впечатление, че това е основната тематична линия. Въздействащ е цикълът с импресионистични стихотворения, посветени на Пловдив. Сполучлива и в симбиоза с тематиката е графиката на няколко от стихотворенията, която ни връща в добрата традиция на калиграмите в модерната европейска и руска поезия от началото на миналия век.
Стихосбирката съдържа и доста кратки стихотворения, звучащи като сентенции, и интересни хрумвания, някои от тях иронични, умело разположени в цялостната композиция на книгата. Допълнителен нюанс в нея привнасят и картините на известния пловдивски художник Иван Краевски.
Петър Краевски e автор на девет книги с поезия, сатира и проза. Лауреат е на литературни и медийни конкурси, сред които „Светлоструй“ (най-добра стихосбирка на извънстоличен автор), „Чудомир“ (хумористичен разказ), „SMS поезия“, „Ирелевант“ (разказ), „Сребърна вълна“ (радиопредавания за хумор и етнотематика) и др. Доктор хонорис кауза на вестник „Пловдивски университет”. Бил е автор и водещ на радио- и телевизионни програми. Присъства в няколко антологии за поезия и сатира, както и в италианското издание за световни афоризми Aforistica/mente. В момента е преподавател по английски език и английска и американска литература в Езикова гимназия „Пловдив”. Води авторско предаване с културно-сатиричен профил „Алтер его” в Радио Пловдив.
БЯЛ СОНЕТ
Свалена е короната на август.
Зеленото е развенчан триумф.
Отминал е възторгът на пчелите,
танцуващи в ефир от аромати.
Опадалата рима на листата
оголва дълго крити плодове -
самотни обиталища на птици,
в които тишината се натрупва.
И точно тук контурът на дърветата -
изписва с аскетична пиктография
естествения стих на януари,
а снегопадът лепне върху клоните
и кротко моделира съвършенството -
сияние на бяло върху бяло.
ПОЕТО ПОВИКВАНЕ
Лутам се
между белия и свободния стих -
от дума на дума
и от кръстовище на кръстовище
като линейка,
която разнася пациент
между препълнени болници.
Често пускам сирените,
газя червените светофари
и се надявам,
че поезията в салона отзад
все още е жива.
КЛИСАР
Влизаш в параклиса на стиха
и подреждаш църковната утвар.
Вън щурците захващат вечерня.
Бог ги ръси с дъждовно миро.
Ти неуверено им припяваш,
докато бършеш праха от иконите.
Няма как - навикът си е навик,
а и тази работа кой да я върши?
ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
С рокля, нажежена до червено,
тя млечния ми път пресече.
КВАНТОВА ЖЕНА
Така внезапно си отиде,
че сянката й си остана в мен,
а образът
все още пали ретините
като след рязко спиране
на светлината.
КЪМ ТЕБ
Всеки ден,
крачка по крачка,
по ръба на сърцето ти,
което реже като бръснач.
Питаш ме:
„Какво става с теб?“
„Нищо особено“, казвам
и продължавам да си кървя.
ФРОНТ
Връхлитат
батальоните на самотата.
Животът ти не е ли отстъпление,
в което губиш лични територии?
А залезите
се взривяват все по-близо...
ЗОНА
И бомбардирано летище съм.
Останките от бойната ми авиация
са причудливи поводи за стих.
Не вярвам на модерните радари
с координатите им за възмездие.
И не гадая бъдещето си по азимут,
а по внезапните съзвездия на птиците.
СРЕЩА НА ВИПУСКА
Събираме се, за да проверим
кой как се е справил с времето.
От очната ставка се изяснява,
че времето се е разправило с нас.
Следват танци,
въпреки масовата репресия
и тостове
за удължаване на присъдата...
А от време на време откриваме,
че някои са разстреляни поединично.
ФОРМУЛА
На Тони
Обзет от гравитацията на тъгата,
откривам формулата на скръбта,
а тя е равна на
душата ми
по теб
върху квадрата на отнетото ни време,
редя отново пасианс от снимки,
гадая бъдещето неосъществимо
и погледът ти ме прострелва в упор,
но този път сачмите на покрусата
се разпиляват
в квадратурата на времето...
и вече знам -
това е уравнение,
в което ще поставя трети множител -
нарастващото чувство за вина.
СМИРЕНО
Вятър в лавъра.
В косите на поета -
листа от габър.
РАЗХОДКА В ЦЕНТЪРА
Кръстосвам пловдивските улици -
пореден покорен завоевател,
когото този град ще надживее.
Оставям знаци по стени от въздух -
прашинки в паметната атмосфера,
прорязана от древен слънчев лъч.
Илюстрациите в книгата са от художника Иван Краевски
Жена казва на мъжа си: - Скъпи, само за футбол мислиш! Не помниш дори и деня на сватбата ни! - Помня го! Тогава Ливърпул и Манчестър Юнайтед завършиха на равно!
още вицове