Соченият за домашен насилник Тихомир Иванов е хванатият да шофира на коктейл от кокаин и метамфетамин в Хърлец

  12 Април, 07:41     0  

34-годишният Тихомир Иванов е мъжът, хванат да шофира на коктейл от кокаин и метамфетамин в село Хърлец на 10 април тази година.

В 17:40ч. Тихомир е задържан за 24 часа в Районното управление на полицията в Козлодуй, като е отказал да даде кръв и урина за лабораторно изследване.

Името на мъжа, седнал да шофира дрогиран с опасния коктейл, е свързано и с друга история, която засяга правото на нормален живот на неговата бивша съпруга Даяна Иванова и тригодишният им син.

Случаят доби известност след като бе излъчен в нареченото – юридическо риалити- “Съдебен спор”.

Месеци преди това обаче майката на детето ни потърси за помощ.

Тогава запазихме в тайна нейното име, но днес припомняме случая, в който една жена може да бъде поредната жертва на насилие и нито една институция няма да има оправдание, ако нещо се случи с нейния живот. 

Години наред Даяна от Козлодуй живее в адския кръг на домашното насилие.

Тя се страхува за живота си, но повече се притеснява за съдбата на тригодишното си дете.

Посоченият за насилник е именно хванатият да шофира дрогиран с кокаин и метамфетамин Тихомир Иванов, който стана герой в юридическото реалити “Съдебен спор”. ИСТОРИЯТА:

Това е поредният разказ, пълен с насилие и страх, и ако институциите не вземат навременни мерки, тази млада жена също може да попадне в черната статистика на жертвите на домашно насилие, които вече не са сред нас. 

Тормозената от години Даяна разказва пред медията ни зловеща история, която преобръща съдбата й. Тя живее в ужас за живота си и за живота на малкото си дете. 

“Целта на бащата съм аз, това е потвърдил и психиатърът, който го лекува. Този мъж е опасен за мен и той се опитва всячески да ме провокира и тормози психически, дори и пред детето”, започва разказа си пред репортер на “Зов нюз” жената.

“Големият кошмар започна през април тази година, когато с бащата на детето се разделихме.  След това започнаха заплахите. Той звънеше непрекъснато и заемаше цялото ми време през деня.

Вследствие на тормоза издадоха ограничителна заповед, която трябваше да мине и през дело.

В отговор на заповедта, бащата на детето ми се е обадил на Закрила на детето и е съобщил за дете в риск, пуснал и инсцениран клип, как малкият се тръшка и се влачи, а аз го държа.

Това от Закрила на детето счетоха като опасност  и макар че няма насилие, решиха да изведат детето в приемен дом.

Бях против, но от  Закрила на детето ми казаха, че това е единственият начин. Решението бе подкрепено и от

прокурор Марин Николов, който по-късно си позволи да ме обижда и допълнително да насажда вина у мен с думите: “Каква майка си да си удряш детето”.

Според мен и поведението на “Закрила на детето” беше инсценировка, защото първо ми се обадиха , че ще минат през дома ми да поговорим, а после ме извикаха при тях, където се бяха събрали всички институции и ме нападнаха.

Дори не ми дадоха да изгледам клипа, който не е минал през експертиза, за да се докаже дали е реален, а не монтаж или манипулация. 

Просто констатираха, че детето реално е в риск при мен.

Тогава рухнах и целият ми свят се изгуби. Прокурорът продължаваше да ми говори, че аз ако съм майка, нямало така да постъпвам с това дете и реално съм го оставила без изход при решението.

Изведоха детето от дома ми и с моя адвокат водихме борба да го гледат  майка ми и баща ми, а не  приемно семейство.

Моите родители го гледаха два месеца, като през цялото това време аз се борих да си го върна.

Непрекъснато бях в спорове със Закрила на детето, които си позволиха да ме обиждат и да ми обясняват, че това, което са видели е гнусно.

Не знаех какво са видели и какво е това гнусно нещо, докато не разбрах от познати,

че бащата на детето си е позволил да им покаже видео и снимки от нашия интимен живот, които реално бяха за наша лична употреба. Той просто беше решил да се гаври с мен. Беше разпространил тези интимни снимки и видеа сред негови приятели и мъже в града, беше ги изпратил дори и на баба ми…

Унижението беше огромно! Подадох жалба в полицията и те взеха мерки като иззеха неговите устройства. В момента това е на досъдебно производство, предстои да видим какво ще се случи с експертизата.

От тогава започна и моята борба с него да си взема детето, предстоеше дело за родителски права. Подписахме споразумение, а от Закрила на детето ни стимулираха за това.

“Трябва да подпишеш това, което иска мъжът ти”, ми казваха от там.  След това уредихме споразумението, което не е споделено родителство, но графикът е подобен.

Постоянно объркваме детето с това споразумение, а и се случва да объркаме режима.

Преди няколко дни трябваше да взема детето, но поради това, че сме объркали режима бащата отказа да го даде, след което замина за Испания, като ми обясни че има грамотна майка и тя ще гледа малкия.

В заповедта обаче пише, че детето се гледа от майката и бащата.

Постоянно получавам заплахи от него.

Тихомир е правил и опит да се самоубие с ривотрил, алкохол и други забранени субстанции, разказва Даяна.

“На психотропни е и до момента, лекува се при психиатър във Враца.

Тогава го намерих в безпомощно състояние и със сериозна интоксикация.  Една седмица го гледах на легло тогава. Баща ми идваше да го вдига, за да го храни, но и тогава той ме гонеше. Брат ми спеше у дома, за да може през нощта да се бори с него, за да не се хвърли през прозореца.

В момента се опитва да изкара, че това е нагласено, че аз съм го подтикнала…

Чувствам се като тотална развалина и се обвинявам, че съм провалила живота на детето си…

Целта на бащата съм аз, това го е потвърдил и психиатъра, който го лекува. Този мъж е опасен за мен, той се опитва всячески да ме провокира, тормози психически дори и пред малкия. 

С бащата на детето ми се срещнахме през 2017 г. , тъкмо завършвах училище и решихме, че ще пробваме да живеем в Испания. Той заговори за семейство и аз не отказах, защото имаше обещания, че ще се грижи за нас.  Но това останаха само думи. Ден след като се роди детето бях единствената жена, която беше оставена сама след операцията. Не говорех нито английски, нито испански, а той ми каза, че е уморен от работа и трябва да поспи няколко часа…

После не помагаше, а детето плачеше денонощно. Молех го да ми помогне, но помощ не получавах.

Още след раждането той стана груб с мен и започна да нехае за детето.

Постоянно имаше забележки, че не съм сготвила добре, че не съм изчистила добре. Постоянни  критики, изисквания и нищо не се даваше, освен финансовата част, която бях длъжна да отчитам до стотинка.

Това ставаше с касови бележки и ако нещо не излизаше, трябваше да се връщам седмици назад.

Веднъж имаше огромен скандал заради 30 евро, които не можех да отчета, защото бях изгубила касовата бележка.

Неговият чичо няколко пъти е усмирявал ситуациите и го е молил да престане с тормоза, за да мога да се грижа за детето си.

След като се върнахме в България, продадох апартамента на баба ми и той изтегли 60 000 лв. без мое съгласие. С тях направи ремонт на къщата на майка си в с. Крушовица.

В момента се опитва да ме изкара истеричка. Веднъж чаках близо час пред тях, но той ми каза, че детето плаче и не иска да идва при мен.

“Ще ти го дам така разплакан обаче ще те снимам и този клип ще го покажа където трябва.”

Тръгнах си без детето, а в този ден бях организирала да отиде при Дядо Коледа и да получи подарък. 

Но това пропадна заради болната амбиция на бащата да ме тормози чрез детето, като не ми го даде за пореден път.

Отидох директно в Закрила на детето, където той вече се беше обадил, като обяснил, че ще им изпрати клип.

Реакцията на Закрила на детето бе, че трябва да се разберем с бащата на детето и че той не може да им звъни за всяко нещо.

Още вътре в кабинета получих няколко обаждания от него,  като при едно от тях пуснах спикера на телефона и от Закрила на детето чуха всичко, както и заплахата му, че този път ще изведе детето при приемно семейство.

Да докараш майката на детето си до емоционална агония – това е много жалко.”

Снимки: Скрийншот от юридическото реалити “Съдебен спор”.