Според проучване на КФН: 2/3 от българите имат инвестирани пари, най-често в акции

Две трети от всички българи имат инвестирани пари. Това показва проведеното от Комисията за финансов надзор (КФН) проучване за удовлетвореността на потребителите и техните предпочитания в небанковия финансов сектор. В него участват 271 потребители, като 96% (261) от тях са физически лица, а 4% (10) са фирми.

66% от потребителите заявяват, че използват инвестиционни услуги, 7% са ползвали в миналото, а 27% не са го правили никога. Подобно ниво е повече от обнадеждаващо за постигане на целта за развитие на капиталовия пазар в България. Най-често инвестиращите ползват услугите на инвестиционен посредник - общо 82% от анкетираните.

За това допринася и фактът, че с най-голям дял в проучването са потребители на възраст 25-55 г., с висше образование. Над половината - 54%, от участвалите в допитването предпочитат да инвестират за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия, а 53% - в дялове на колективни инвестиционни схеми (КИС) и/или алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), включително национални инвестиционни фондове.

От ползвателите на инвестиционни услуги 28% посочват, че инвестират за собствена сметка във финансови инструменти на гише/телефон, 16% инвестират на платформи за колективно финансиране, а 15% - чрез услуга „управление на портфейл“.

Сред младата генерация от 18-24 години с най-голям дял са търгуващите за собствена сметка

на многостранна/организирана система за търговия - 33%. 22 на сто са търгуващите за собствена сметка на гише/телефон, точно толкова инвестират в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ.

В следващата възрастова група (25-39 г.) най-много инвестират в дялове на колективни инвестиционни схеми и/или алтернативни инвестиционни фондове, включително национални инвестиционни фондове - 30%. 26 на сто търгуват за собствена сметка с ФИ на многостранна/организирана система за търговия. 14% инвестират в платформи за колективно инвестиране, а 13% търгуват за собствена сметка на гише/телефон.

Поколението между 40 и 55 г. предпочита да инвестира за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия (31%) Почти такъв дял (29 на сто) инвестират в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ, а 16% търгуват за собствена сметка с ФИ на гише телефон.

Във възрастовата група над 55 г. с най-голям дял са търгуващите за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия - 35%. На второ място като дял (29%) са инвестиращите в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ, а само 19% търгуват за собствена сметка на гише/телефон. 

Най-често използваният финансов инструмент са акциите при 75% от участниците. 36 на сто инвестират в дялове на предприятия за колективно инвестиране (договорни фондове, борсово търгувани фондове, алтернативни инвестиционни фондове, включително национални инвестиционни фондове). 12% предпочитат облигации, същият дял залагат на криптоактиви, 8% - в ДЦК, а 7% - в деривати, включително договори за разлика. 

Над половината - 53%, от участниците в проучването и използващи инвестиционни услуги инвестират суми над 4 500 лв. годишно, 17% - между 2000 и 4500 лв., 16% - между 1000 и 2000 лв., и 14% - до 1000 лв.

От участниците в проучването 79% заявяват, че използват застрахователни услуги, 8% са използвали в миналото, а 13% не използват. Очаквано, 85% посочват, че имат сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ или са имали в миналото.

Видно от данните, въпреки че застраховката „Автокаско“ няма задължителен характер и е на доброволен принцип, 68% заявяват, че я използват или са я използвали в миналото. Прави впечатление и високият процент заявили, че са ползвали застраховка за недвижим имот (имуществена застраховка) и застраховка при пътуване в чужбина - съответно 74% и 75%.

Здравна застраховка имат или са имали 55%, а 42 на сто заявяват използването на застраховка „Живот“, а 9% отбелязват, че ползват/са използвали друг вид застраховка. Удовлетвореността на потребителите на застрахователни услуги е висока, като 46% изразяват пълна удовлетвореност, 24% - частична, поради неясно определените „дефиниции“ и условия за покритите/изключените рискове, 20% са частично удовлетворени, като изразяват мнение, че изплащаните обезщетения са ниски, а 19% са частично удовлетворени.