Средната заплата гони 2300 лева, търсят консенсус за минималната

Увеличението на пенсиите през 2025 г. ще е по-малко от тазгодишното, защото инфлацията намалява. Това обяви в интервю пред БНР социалният министър Ивайло Иванов по повод на социалните плащания, заложени в бюджета за догодина. След последното увеличение на парите за възрастните хора през юли средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст достигна 1030,84 лв., като спрямо същия месец на миналата година сумата скочи със 123,39 лв. (13,6%).  

Служебният министър коментира и трите стълба на пенсионната система у нас и е категоричен, че това е най-добрият модел. "Няма идеални варианти, затова се прави анализ, привлекли сме синдикатите и научни работници. Излезе докладът на НОИ и там ще се видят повечето моменти за дефицит в системата, за да се оправят, но не трябва да се мисли за смяна на модела", обясни социалният министър. 

Той коментира и ниските пенсии от частните пенсионни фондове. "Това в момента е така, защото в ЧПФ първите лица са внасяли осигуровки едва 20 години, в момента, в който през 2037 година се изпълни и 40 години внасят в ЧПФ, едва тогава ще можем да дадем точна оценка и тогава всъщност ще се получи втора пенсия. За съжаление, в момента лицата, които се пенсионират, тяхното участие в ЧПФ е прекалено кратко и затова не се получава този ефект, който всички очакваме", заяви министърът. 

На въпрос дали възрастта за пенсиониране ще достигне скоро 70 години, министър Иванов посочи, че това не се обсъжда в момента, като припомни, че до 2037 г. възрастта трябва да достигне 65 години за всички държави в ЕС. „Никъде в ЕС няма държава, която да е предложила такова нещо", добави той.

Ивайло Иванов обсъди и споровете как да се определя минималната работна заплата (МРЗ), която от 1 януари 2025 г. трябва да стане 1077 лева.

"Най-добре е да има консенсус между синдикати и работодатели. Те, за съжаление, са на диаметрално противоположни мнения. Има и директива на ЕС за транспониране, за да може МРЗ да е адекватна, но не върви процесът по най-добрия начин. В Кодекса на труда е записано, че е 50% от брутната средна работна заплата. Върви обсъждането и ще бъде внесена в Тристранен съвет и разгледана от МС. МРЗ е важно нещо и е единственият инструмент на правителството да влияе върху доходите на гражданите", обясни социалният министър.

Той категорично не приема обвиненията, че държавата е абдикирала: "Лесно е държавата да транспонира директивата на ЕС, да напише едни текстове и те да се гласуват от НС, но считаме и моето лично мнение е, че трябва да стане в консенсус със синдикати и работодатели, за да може социалният диалог, който е най-важното в тази директива, да е на първо място, а не самият размер на МРЗ."

Според него чл. 244 от КТ за автоматичния режим на покачване на МРЗ не е най-добрият: "При него не можем да приложим напълно и да транспонираме директивата и не отговаря съвсем на нея. Има 4 основни неща - общо равнище, издръжката за живот, покупателната способност и развитието на националната производителност. Като се заложат като критерии, ще доведе до един размер".

Министърът посочи, че средната работна заплата за второто тримесечие на 2024 г. е 2296 лв., за различните райони е различна, а най-висока е в София и това е разбираемо. "В София тя е съизмерима с развити държави в ЕС", констатира Ивайло Иванов.