Стари заводи се прераждат в градски зони за живеене и култура

Вълна от джентрификация е напът да превърне Пловдив в модерен европейски град. Архитекти и урбанисти твърдят, че именно старите промишлени зони са резервите на града за ново строителство, както писа „Марица“.

Процесите на регенерация обаче отдавна променят облика на различни градове по света. Още през 2001 г. в Лос Анджелис се приема Закон за адаптивно преизползване. Той е пример на законодателство, което насърчава превръщането на вече икономически нежизнеспособни промишлени сгради в такива за културни и жилищни функции, разказа пред „Марица“ архитектът и урбанист Белин Моллов, който ръководи екипа, създал Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на града под тепетата.

Пловдивски архитекти обичат да дават за пример и Шпайхер-Щад в Хамбург - квартала от стари пристанищни складове, обявени за паметник на културата през 1991 г.  Комплексът е построен като част от безмитната зона на пристанището през 1883 г. и е разположен на 26 хектара върху острови на река Елба. С навлизането на модерните системи за управление на стоките, комплексът от складове се обезсмисля и в края на 80-те години на миналия век се превръща в проблемна тема за града. Тогава общината започва да проучва състоянието на сградите. Решението, което намират, е складовете да се използват и в бъдеще, но като се обогатят и с други нови функции.

Подобни процеси трансформират и цехът Цолферайн в Есен. Когато идва краят на производството на въглища и кокс в района на Рурска област, местните повдигат въпроса какво ще се случи по-нататък със сградите. Генералният план, предложен от Рем Колхаас през 2001 г., преустройва електроцентралата на въглища в музей, офиси и ателиета. По този начин били създадени около 1000 работни места, а близо 1 милион посетители всяка година идват тук, за да видят най-големия промишлен паметник в региона.

В продължение на десетилетия фабриката на „Chocolat Tobler“, от която излизаше сладникав мирис на какао, доминираше в средната част на Ленггасе. Накрая шоколадовата фабрика, строена през 1898 г.  и разширявана и достроявана през годините, премести производството си на запад, пред вратите на Берн. Запустелите сгради бяха закупени от кантона през 1982 г. и по-късно преустроени за нуждите на университета в Берн. Така новият „Unitoblerä“ със своята забележителна светлосиня фасада доминира още по-силно в уличния пейзаж - той се превръща в новия символ на квартала. Кризата през 30-те години попречи на стремглавото развитие на "Тоблер". Фирмата преживява кризата. До 1985 г. фабриката остава на Ленггасе.

Toblerone (тоблеронът) като важен пазарен продукт се произвежда и днес в Берн, но не на Ленггасе, а в Брюнен.

Визията днес е сградата на фабриката да не остава да пустее или да бъде разрушена, а да се спаси индустриалният паметник и да се намери ново предназначение за него  След отварянето на университета много магазинчета, ресторанти и закусвални отвориха врати и промениха живота в квартала. Вътрешното оформление в целия Unitobler е семпло и се подчинява на специално разработена концепция за цветове и материали. Елементи от някогашното предназначение на фабриката умишлено присъстват в интериора.

 Запазените носещи конструкции, разказващи своята история, са подпрени от цветно акцентирани редове от колони. В сутерена на Лерхенвег е оборудвана една изложбена зала, която показва производството на шоколад и възражда някогашната атмосфера на Ленггасе с тогавашния мирис на какао.

Един от успешните примери за регенерация на занемарени градски зони е трансформацията на старата индустриална зона в Тун, Швейцария. Преди повече от 100 години на това място до река Ааре е имало само широки полета, по които са пасли стада овце и крави. През 1895 г. Густав Селве основава "Швайцерише Металверке и Ко" и построява тук завод. В първите години от съществуването си заводът произвежда предимно муниции. Три години по-късно започва производството на телефонни жици, а по-късно и на алуминиеви предмети. Заводът е бил един от основните работодатели в Тун и едно от значимите индустриални предприятия в района на Берн. През 1991 г. обаче обявяват затварянето на фабриката. 400 работници остават без работа. След спирането на работа в пустите халета започват да се нанасят нови наематели. Постепенно районът наново се възражда. Тук се установяват малки предприятия, заселват се хора на изкуството и младежи. Със своите 100 заведения, клубове, дискотеки, места за срещи, ателиета на художници Селве е известен в цяла Швейцария.

Селве се развива през последните години като един нов и неповторим квартал на град Тун. През 2000 г. кантонът Берн и град Тун основават акционерно дружество и купуват земята в старата индустриална зона. Целта е ползването да бъде регулирано, да се избегнат спекулации, да се осигури почистването на силно замърсената от предишното производство почва и земята да стане собственост на инвеститори, които ще изградят нов градски квартал. Заедно с главните изпълнители Frutiger AG и HRS Real Estate AG, които основават строителен консорциум, през 2005-а се организира архитектурен конкурс.

Идейните разработки за Селве довеждат до интересни резултати. Едно архитектурно бюро предлага изграждането на сграда с 26 етажа. От градоустройствена гледна точка високите сгради се оценяват критично, най-вече заради близостта им до историческия център. Затова новото застрояване предвижда сграда с 12 етажа и една с 8 етажа, които предлагат уникална гледка към града и планините. Идейните проекти предвиждат заедно с жилищните и офис сградите също така атрактивно оформяне на околните пространства и един обществен парк. В близост има кина, кафенета и плаж на реката в близост до центъра на града.

Промяната засяга и старото индустриално хале, което е архитектурен паметник, и днес е превърнато в изложбена зала, място за култура (музика, театър), конферентна зала. В административната сграда на кантона се помещават различни служби (съд, прокуратура, инженерната служба, център по заетостта). Сградата е изградена по енергийно спестяващ стандарт Minergie-P-Eco. Тук ще бъдат осигурени 220 работни места. В западната част са предвидени 5-6-етажни сгради с 2- до 6-стайни жилища. Архитектурата е на Luscher Architectes SA Lausanne. Тук ще бъде изграден и обществен парк - преход между жилищните сгради и река Ааре. Мисли се по възможността на мястото да се организират концерти, както и да се позиционират ресторанти на открито.