Статистика или стъкмистика? Инфлацията уж пада, а цените на храните растат

Дефлация от минус един процент за септември, но поскъпване на повечето храни, плодове и зеленчуци. Това е поредната аномалия на българския пазар, която вади от кожата хората. И ги кара да подозират, че статистиката у нас си е жива стъкмистика.

В търговската мрежа цените на определени стоки, например на маслото и яйцата, гонят рекордни стойности. До миналата година оправданието бе с шоковата инфлация от почти 17 процента към края на 2022 г., с пик през септември от 18,7 на сто, рязък скок на енергия, горива, торове и като цяло производствени разходи, ковид пандемията и последиците от нея. Тази дъвка все по-рядко се разтяга, но затова пък се търсят други "виновни" фактори - последиците от войната в Украйна, военните действия в Близкия изток, както и дежурното оправдание със световните борсови цени.  

Ако не се гледат седмичните промоции, с които се залъгват за кратко потребителите, на очи се набива, че килограм краве масло тихомълком се е покатерило до 50 лв., а броят яйце често се среща и по 70 стотинки. В същото време седмичният бюлетин (7-11 октомври) на Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ) показва 31 стотинки средна цена на едро за яйце размер М и 22,80 лв. за килограм масло, при което даже се отчита намаление от 0,6 процента. Знаем обаче, че 

докато стигнат до крайния потребител, храните се оскъпяват 2-3 пъти.  

Според оперативния анализ за основните култури о​т 9 октомври на Министерството на земеделието, в рамките на последната седмица до 10 процента са нараснали и средните едрови цени на зелето, пипера (зелен и червен), картофите, десертното грозде и дините. На годишна база рекордьор по поскъпване е краставицата ​- с 37,2 процента. Леко намаление - под 2 процента, се наблюдава при доматите.

Преди два дни от Националния статистически институт отчетоха минус 1 процент месечна инфлация за септември, а годишна инфлация - от 1.2%. На фона на тези цифри индексът на потребителските цени в графа „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ показва минимално поскъпване с 0.6 процента. Според статистическите данни в рамките от 0,2 до 10 процента има увеличение на редица млечни, месни продукти, плодове и зеленчуци, като най-драстично е при доматите и краставиците, следвани от листни зеленчуци, извара,  млечни масла, прясно мляко, сирене, кашкавал, олио, бял хляб и др.

Въпреки етикетите в магазина наблюденията на статистиката показват намаление на лук, пипер, яйца, даже и на кафе. Специално за кофеиновата напитка писахме скоро, че има поскъпване ​- от една страна, заради слабите реколти в страните производителки, а от друга - оскъпяването на водния транспорт. За да избягат сблъсък с хутите в Червено море, корабите са принудени да заобикалят и така удължават пътя си.  

От всички изброени продукти 

най-осезаем е скокът на кравето масло. 

Ръстът на цените се наблюдава не само в България, но и в Европа и по света, а една от основните причини е в намалената бройка на животните, което води до дефицит на суровина. По данни на МЗХ през 2023 г. в България продължава тенденцията на намаление на млекодайните животни. Броят на млечните крави се свива с 5,5% спрямо година по-рано, а на овцете майки за мляко - с 5,3%.

Пак по предварителни данни на МЗХ, през първото полугодие на 2024 г. в млекопреработвателните предприятия са вложени общо 362 767 хил. литра мляко, с 3,8% по-малко на годишна база. Преработката на краве мляко намалява с 3,3% спрямо година по-рано, до 341 592 хил. литра, от които 321 505 хил. литра (4,2%) са изкупени от български производители, а 20,1 хил. тона (13,8%) - доставени от чужбина.

Вложените количества козе, овче и биволско и смесено мляко също са по-малко в сравнение с първите шест месеца на 2023 г., съответно с 5,8%, 11,9% и 14,9%. При готовите млечни продукти през първото полугодие на тази година се наблюдават разнопосочни тенденции. Производството на сирена от овче, козе и биволско мляко спада с 26,7% на годишна база, а това на масло и млечни мазнини - с 19,5%.

Наскоро Ройтерс съобщи, че цeнитe нa мacлoтo в Eвpoпa 

са дocтигнaли peкopднo виcoки cтoйнocти. 

Западни анализатори обясняват гoлямoтo пocкъпвaнe c пoвишeнoтo тъpceнe нa пpoдyкта както за пpяка консумация, така и влагането му в пeчивa, cлaдкapcки издeлия и дp., също и c oгpaничeнитe мy зaпacи. Към 29 ceптeмвpи 2024 г. eвpoпeйcкoтo мacлo ce тъpгyвa нa cвeтoвнитe пaзapи cpeднo нa космическaтa цeнa "нa eдpo" oт 8706 дoлapa зa тoн. Toвa e c 83% пoвeчe oт минaлaтa гoдинa.

Този месец Министерството на земеделието на САЩ (USDA) повиши прогнозата си за цените на маслото в страната през 2024 г. до плюс 3 долара, което е с 15 на сто повече в сравнение с миналата година, като има тенденция за увеличаване. Причината е в по-малкото крави и по-малкото мляко, произведено от животните. Според компанията за анализ на данни Statista приходите на световния пазар на масло се очаква да достигнат 42 милиарда долара през 2024 г., ко​ето е ръст от 8 на сто спрямо 2023 г., а пазарът се очаква да расте със 7 на сто годишно до 2029 г.

При яйцата също се наблюдава тревожна тенденция за поскъпване, предизвикана основно от птичия грип, който масово върлува в целия ЕС.  Към 31 декември миналата година общият брой на кокошките и подрастващите носачки в страната се свива със 7,8% на годишна база, до 6 583,1 хиляди. Появата на огнища на заболяването инфлуенца по птиците през последните месеци на 2023 г. оказа негативно влияние върху сектора, като засегна в най-голяма степен фермите с кокошки носачки и наложи унищожаването на значителен брой птици. В резултат, към края на годината броят на стоковите носачки спада с 20,7% спрямо година по-рано, а браншът още не може да се съвземе.

От 2012 година насам индексът на цените на храните и промишлените стоки се е повишил с над 60%. За същото това време обаче са нараснали и доходите ни - със 77%. Със 75 на сто пък са се увеличили разходите ни. Това сочи рубриката "Числата на седмицата" в pariteni.bg.  

През последните 12 години е поскъпнало най-много сиренето - със 143%. Ако през 2012-а сме можели да си купим 1 килограм за 5 лева и 50 стотинки, днес за същото количество трябва да похарчим минимум 13,40 лв. С увеличение от 135% на второ място е лукът. Точно в средата на класацията са попаднали други два млечни продукта ​- киселото мляко и кашкавал​ът, чието увеличение е около 80%. Най-малко е то пък при бананите и захарта, която е и последна в класацията, тъй като от 2012-а насам цената й се е повишила само с 40 стотинки.

При нехранителните стоки най-голямо увеличение е отбелязано при цените на дървата за огрев и на детските обувки ​- между 114 и 100%.  Около средното се движи увеличението при облеклата, а най-малко са поскъпнали платовете ​- само с процент и половина. Телевизорите са единствената нехранителна стока, която не само не е увеличила цената си, а я е намалила - от 632 лева средна цена за един брой, до 615 лева днес.

Покупателната способност е тази, която определя количеството от определен вид стока, което можем да купим с годишния си доход. Според изследването  за последните 10 години тя е нараснала при всички стоки. При хранителните - най-много при захарта ​- над 100%, и свинското месо, от което през 2012 г. сме могли да купим 562 килограма, а днес - 1005. В дъното на класацията са чушките, картофите и сиренето, от което днес можем да си купим с 4% повече, отколкото преди 10 години.

При нехранителните стоки най-голямо е увеличението при телевизорите. Годишният ни доход днес ни позволява да си купим 18 броя на фона на 7 през 2012-а. Следват мъжкото облекло и обувки. Най-малко са се увеличили възможностите ни по отношение на закупуването на женско облекло и детски обувки, но най-вече на въглища, от които можем да си позволим с едва 33% повече.