Строители хитруват, но минават метър заради липса на контрол

Разхождайки се из Пловдив, всички виждаме как бетонът доминира над зеленината. Като наивници питаме: Ама нали законът залага задължително определен процент зелени площи във всеки проект за нова сграда? Видимо с просто око е и масовото незаконно строителство по покривите и терасите на кооперациите. Логично следва въпросът защо няма контрол, който да не допуска всичко това. 

Строителите имат няколко любими трика, които масово се прилагат в новоизникналите сгради. Планирани в проекта паркоместа стават магазини. По отношение на задължителната зеленина се слагат временни килими с трева, саксии с храсти или дървета в кашпи - вместо дълготрайна дървесна висока растителност, което ще рече дървета, засадени в почва. Понеже при одобряването на проектите се внасят два отделни чертежа за паркирането и за озеленяването, често едно и също ъгълче се използва един път за озеленяване, а на другия чертеж - за паркомясто. Номерата продължават и след като сградата е въведена в експлоатация. Законът дава възможност на строителните предприемачи да преустройват, надстрояват или пристрояват, но при определени условия. Не бива да се излиза от зададените с действащия подробен устройствен план параметри - височина, кинт, плътност.

Да, ама не! Голяма част от строителите подхващат драстични промени по сградите, които директно попадат в графата за незаконно строителство. Може би защото са спокойни, че никой няма да им потърси сметка. По принцип законът дава право на администрацията в рамките на пет години след въвеждане в експлоатация на сградата да прави проверки дали проектът се спазва. Дали паркоместата са паркоместа, озеленяването - озеленяване, дали няма пристройки, надстройки и т. н. На практика обаче това изобщо не се случва. 

„Проблемът не е от днес и той идва от това, че у нас напълно липсва слединвестиционният контрол на вече реализираното строителство”, коментират от гилдията.

Това пък води до все повече абсурдни строежи, които може да се видят в Пловдив. Тераси, които „дишат” в балкона на съседна кооперация, жилищни сгради, които „изяждат” тротоара в съседство, дострояване на последните етажи с дървени навеси - тип “кучешка колиба”. Остъкляването на балконите и лоджиите е другият проблем. Изводът е, че системно се унищожава естетиката на градската среда, а оттам и самобитността на градския ансамбъл на Пловдив, коментират урбанисти. 

Дали Законът за устройство на територията допуска подобни недоразумения?

„Затова не ни е виновен ЗУТ, защото това е закон, който за добро или лошо определя някакви правила - коментира за „Марица“ инж. Николай Николов от надзорната фирма „Стрикт“. Всичко идва от хората, които трябва да прилагат изискванията на цялата нормативна база. В моята практика аз не се срамувам и страхувам да задавам въпроси на проектанти и на възложители защо са взели това или онова проектно решение. И тогава разбирам кога един възложител е наистина разумен човек, който има визия за ефективно решение на инвестицията си, а също така дали проектантът е наистина добър или е поредният измислен герой“.

Според експерти, проблемът е заложен още в началото на процеса - когато се одобряват самите проекти за предстоящото строителство. 

Тук е особено важна ролята на главния архитект. Той отговаря за изпълнението на устройствените планове, за разрешенията за строеж, за строителния контрол, но всичко не трябва да бъде съсредоточено в неговите правомощия. От друга страна, главният архитект е длъжен да одобри проекта, преглеждайки само неговата законосъобразност, т.е. дали в проектното решение са спазени законовите и съответните подзаконови нормативни изисквания. Законът не му позволява той да се произнася по целесъобразност, т.е. да не одобри даден проект, ако прецени че неговите естетически качества, пластиката на обемите и въобще качеството на архитектурата са неподходящи за съответната среда. Темата вълнува особено гилдията на архитектите.

„Отдавна битува спора: кое е по-важно -

дали сградата да е съобразена със законау или да е издържана естетически. 

Разбира се, ние като архитекти държим освен на закона, но и на естетиката, която обаче е относително понятие. Решението е в ЕСУТ - органа, който може да наложи правила относно дизайна. Така и градовете ни ще изглеждат по-добре - чисто естетически“, коментира арх. Чавдар Тенев, който оглавява Камарата на архитектите в Пловдив. Що се отнася до контрола в строителството, архитектите предлагат да има още по-драстичен подход. Според тях проблемът трябва да се реши първо законово. От гилдията са убедени, че не РДНСК, а Общината и съответните райони би трябвало да са  ангажирани с регистрирането, осъществяването на необходимата проверка на строителната  документация и евентуалното санкциониране при подобни нарушения. За целта архитекти предлагат към Общината да се сформира ново звено, с което да се разшири съставът на отдел "Незаконно строителство”, като дейността му е строго диференцирана. Другото условие е неговата дейност да се обвърже по някакъв начин с работата на Общинска полиция, предлага арх. Стоян Василиев. Според него, само така ще се осъществи достъпът на тези специалисти до съответните строежи.

В крайна сметка отговорността се поделя между инвеститори, проектанти, строители, но и обитатели. Най-важното обаче е законът да не е врата в полето, категорични са експертите. 

Снимки от: Наташа Манева

Санирането разкри опасни капани в панелките

Незаконното префасониране на вече построените сгради може да създаде големи главоболия, особено когато става дума за панелните блокове. Преди време балкон едва не падна при санирането на стар блок на ул. „Вечерница“, в район „Западен“. 

При вдигане на скелето парапетът на терасата за малко не се срути от тежестта на закрепването. Сигналът дойде от шефа на Строителната камара Пламен Иванов, който разказа как работниците за секунди са успели да спрат рухването.

„Проблемът излезе, когато започнахме да махаме старите открити и остъклени тераси” - обясни Павел Янев от фирмата, която санира обекта. Оказало се, че отдолу целият парапет на терасата е изгнил. „Това е проблем не на една, а на всички тераси в блока. Махнахме тези парапети и направихме изцяло нова метална конструкция по терасите на целия блок, изолирана с 10 см стиропор, гипсокартон и вата. Върху нея поставихме дограмата”, обясни как се е справил с проблема Павел Янев. Според него, случаят не е изключение, подобни „дефекти” се откриват в целия град.

Земетресенията в Турция показаха цената на триковете

„Разрушенията от последните земетресения в южната ни съседка Турция и мащабът им предизвика тревога в строителния бранш у нас. Вероятността да се повтори подобна трагедия в България е абсолютно реална - ето къде е най-големият риск от „лъжите“ в строителството", алармират родни експерти.

Те предлагат да започне подготовка на законови промени, които да ограничат влиянието на финансовите интереси на строителните предприемачи върху техническата целесъобразност на проектните решения, контрола в проектирането и авторския надзор.

Въпросните промени могат да осигурят „разделение на властите” по веригата проектант-строителен надзор-строителен предприемач, така че в максимална степен да се ограничат порочните практики и да се защити общественото здраве и интерес, обясни пред „Марица“ инж. Красимир Кърпаров. Според експерта, подводните камъни от подобни нарушения могат да се търсят в няколко посоки. 

- Строежите, изградени до 7 април 1987 г. без строителни книжа (масово), се обявяват за търпими, като се представят: декларация за година на построяване, геодезично заснемане, актуална скица, нотариалният акт на сградата и платена такса. Няма изискване за привеждане на конструкциите на такива сгради към действащите изисквания за сеизмична безопасност. На практика това е „първата голяма строителна амнистия”.

- При вътрешни преустройства, свързани с разбиване на тухлени и бетонни стени на партерни и междинни етажи, надстрояване и усвояване на покриви и тераси, се допуска масово със „становище” на инженер конструктор. Порочната практика при тези становища е да не се прави обследване и оценка на състоянието на цялата сграда доколко са съществени промените, а да са във вид на 1-2 страници „лично мнение”.

- Порочната практика в програмите за саниране е т.нар. „обследване” да се заключава в архитектурно заснемане, а за състоянието на строителните конструкции също се допуска масово „становище” на инженер конструктор от типа „лично мнение”, в редки случаи придружено с псевдоопределяне на якостта на бетона чрез склерометър, което обаче не се корелира към директно разрушително изпитване на 2-3 бетонови ядки съгласно стандартите. Обичайно мерки за „конструктивно саниране” липсват.