Строителството вече излиза 50% по-скъпо за местната власт

Най-голямото перо на всяка община, що се отнася до публичните <210> харчове и търговските взаимоотношения, безспорно е свързано със строителството. Ако погледнем Пловдив, ще видим, че за периода 2021-2024 година местната администрация е провела търгове за обществени поръчки на стойност близо 540 млн. лева, като от тях близо 415 млн. лева са в сферата на строителството. В процентно изражение това значи, че средно около 77% от всички изразходени бюджетни средства към бизнеса са отишли в избраните за изпълнители строителни фирми. В същото време самото строителство става все по-скъпо, защото цените в този бранш неизменно вървят нагоре. 

 Като един от най-големите икономически субекти в региона, Община Пловдив, макар и в ролята си на местна администрация, се подчинява на всички пазарни условия. Така този процент неминуемо расте - от 68,5 на сто през 2021-ва разходи в сферата на строителството и ремонтите, той вече гони 83 на сто през 2024 година. През 2022 година правителството одобри цялостна индексация на цените в строителството, за да компенсира фирмите с оглед променените условия.  

Анализът на данните, който „Марица“ направи, показва, че за 4 години цените на услугите и материалите, които Пловдив плаща, са се повишили значително и гонят 50 на сто. 

За целта взехме офертите на две строителни фирми за сходни обекти ​- основен ремонт на улици в Пловдив. Първата оферта е за проект, реализиран през 2021 година, а втората - по обществена поръчка, обявена през 2024 година.  

Подобен тип поръчка съдържат над 300 различни ценови компонента ​- от материали, през човешки труд, до стойност на машинни дейности за час. Затова взехме 14 основни категории, които да сравним за период от 4 години, за да видим точно колко са се оскъпили строителството и ремонтът, когато държавата или Общината плаща.  

От анализа на първо четене е видимо едно - движение в посока надолу за този период на цените няма. Едва 2 от общо 300 категории предложения, които присъстват в една подобна оферта са запазили нивата си от 2021 година и през 2024 година. Такава е ситуацията с полагането на маркировка, което и тогава, и сега е било на средна цена от около 20 лева за кв. метър, но пък боята за тази цел е поскъпнала с близо 45 на сто.

Най-сериозен скок от анализираните цени, които Община Пловдив получава, има при дейностите,  свързани с работата на машините и тежката техника, както и с труда,  полаган от работниците. Така например развалянето на бордюри (което става от машина, управлявана от работник) е скочило от 0,30 лева за линеен метър до 1,50 лева, което процентно прави увеличение от точно 5 пъти.

Сходна е ситуацията при извозването на отпадъци. От примерните оферти се вижда, че и двете строителни фирми през 2021 година са давали цена от около 3 лева за тон (на разстояние до 15 км). Четири години по-късно средната цена на тази дейност вече гони 16 лева, или 533% по-скъпо. Трудът на работниците е скочил пък двойно от средно 4 лева до 8 лева средна часова ставка през 2024 година. Тройно е увеличена и цената на друга дейност, свързана с човешки труд и експлоатация на специализирана техника - направата на изкоп с багер. Що се отнася до материалите, там инфлация също има, но анализът на данните показва, че  средните нива са около 30 до 45 на сто нагоре,  като само отделни категории са скочили с над 100%. Такава обаче е една от основните суровини за строителството на пътища и ремонтите на улици -асфалтобетонът тип "биндер". При средна цена от 110 лева през 2021 година, днес в офертите той масово е около 250 лева. Двойно почти е поскъпнал и трошеният камък.

Идентична е ситуацията и при поръчките, които се отнасят до строителство и ремонт на сгради. Впечатление тук прави, че определени дейности и цените за тях както през 2021-ва, така и през 2024 година са доста под пазарните, докато други (като цената на квадрат дограма с точни специфики) са с поне 25-30 на сто над тези, които могат да се намерят на дребно.  

От всички тези данни обаче е много трудно да направим генерално заключение точно колко по-скъпо плащат общините и държавата за строителството и ремонтите. Две улици, дори с еднаква дължина, имат различни специфики.  Въпреки това, ако приемем, че относителният дял на ремонти и строителство от всички публични харчове и единичните цени са единственият работещ инструмент, ​категорично може да кажем, че е налице поскъпване с над 50 на сто за период от 4 години. 

80% от оборотите на големите играчи се генерират от бюджета

Да правиш бизнес и да търгуваш с държавните или местните бюджетни структури е най-сигурният финансов приход на родния пазар. И това не е тайна за никого. Договорите са ясни и сигурни, а парите по тях - също. Поръчките пък, които не са от еднократен характер, често са за периоди от 24 или повече месеца. Всеки търговец ще ви каже, че гарантиран 2-годишен контракт с клиент в частния бизнес почти не се случва. 

Освен това фирмите, които искат да работят с бюджетните разпределители, имат няколко нива на защита и възможности да обърнат решението на възложителя, която липсва на свободния пазар. На първо място Законът за обществените поръчки (ЗОП) и първичният контрол на Агенцията за обществени поръчки (АОП), след това - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), както и Върховният административен съд (ВАС) като последна инстанция.

За да добием представа за мащабите на реинвестицията от данъците и таксите (което по своята същност представляват публичните разходи) в частния сектор, може да вземем за отправна точка справката на АОП, представяща общия брой договори и техния размер. За периода 2021-2024 година държавата е сключила договори с частни фирми на стойност 68,9 млрд. лева.

Това значи, че средно на година бизнесът генерира оборот от 17,2 млрд. лева, идващи от търговските му взаимоотношения с бюджета. Тази сума обаче е много по-голяма, тъй като има резерв от поне 5 млрд. лева, които се разпределят по други основания или се плащат под различна форма, извън обхвата на ЗОП. 

Така, на практика, приносът на държавата към БВП и потреблението в страната се равнява на този, който генерира целият отрасъл „Транспорт и спедиция“ (с по принос около 22-23 млрд. лева към икономиката, по данни на НСИ). Нещо повече - в цели сектори най-големите компании са тези, които работят с държавата.

Такава е ситуацията в строителството. 10 от топ 10 компании в сектора (с общи приходи от над 3,5 млрд. лева) работят изцяло и предимно почти с държавата и поне 80 на сто от оборотите им се генерират от бюджета.

Всичко това прави цели икономически сегменти и стотици хиляди заети в тях крайно зависими от държавата и това каква ще бъде фискалната политика и размерите на разходите. Ако например дори за година бъдат замразени всички инфраструктурни проекти, близо 14 млрд. лева от целия отрасъл строителство, който се оценява на близо 22-23 млрд. лева, ще се изпарят, а с това работата на поне половината от всички близо 250 хил. заети в него. 

Три от четири обществени поръчки са на общините

Продукцията в строителството бележи общ ръст от 19 на сто през 2023 г. в сравнение с предходната година. Ръстът обаче се дължи основно на по-високите цени на материалите и наема на техника, както и на увеличените разходи за производство в строителния сектор, категорични са експертите. Почасовата ставка за работа в сектора е средно 12,42 лв. за час през 2023 г., докато през 2022 г. същият обем и време труд е бил заплащан по 10,88 лв.

В резултат на общите икономически условия през 2023 г. са заличени 428 строителни компании, които са прекратили дейността си. Така у нас към регистъра на Камарата на строителите в България (КСБ), което е задължително условие за работа по сериозни строителни обекти, са вписани близо 7 хиляди дружества.

Общо над 71 на сто от обществените поръчки, реализирани в строителния сектор през 2023 г., са били възложени от общините, показва анализ на Камарата на строителите в България, публикуван на сайта на организацията. Броят и обемът на договорите, сключени от местните власти, са се удвоили в сравнение с предходния период.