Свиленград отпразнува 112 г. от освобождението си СНИМКИ

112-годишнината от освобождението си отпразнува днес Свиленград.

Честванията започнаха сутринта започнаха с литургия за благоденствието на града и неговите жители в храм "Св. Троица".

Последва традиционното поклонението на връх Шейновец с панихида, отслужена от отец Константин и архимандрит Атанасий пред паметника-костница на загиналите за освобождението на Свиленград. 

"От този исторически връх тръгва към Свиленград и цяла Тракия свободата, каза в словото си директорът на Историческия музей Елена Митева. 

Венци и цветя поднесоха кметът арх. Анастас Карчев, заместникът му Анелия Георгиева, председателят на местния парламент Георги Еленков, общински съветници, Архиерейско наместничество - Свиленград, представители на политечески партии, институции и граждани.

След поклонението в Градския парк на Свилеград бе открит паметник на войводата Димитър Маджаров.

От Шейновец започва Балканската война на 5 октомври 1912 г. с една единствена цел - да присъедини към родината, макар и 34 години по-късно, останалите под османска власт български граждани и територии – Тракия и Македония.

Още преди да бъде прочетен в Стара Загора Манифеста на царя за началото на войната, само за 40 минути, между 5 - 5.40 часа, този връх е превзет с нощна атака от 30-и пехотен Шейновски полк от 8-ма Тунджанска дивизия на 2-а Българска армия. В бойните действия на високия 704 м връх се включват 5-а, 7-ма и 8-ма рота на 2-а дружина, командвана от майор Стефанов, и погранична­та команда начело с капитан Мерджанов.

До 9 ч. са овладени и останалите върхове – Таз тепе, Чадър тепе. В Свиленград влизат Лейбгвардейският конен полк и 8-ма Тунджанска дивизия под ръководството на ген. Димитър Кирков. Свиленград е освободен.

Цената на тази победа е 15 загинали и 24 ранени млади мъже. Най-много жертви дава 5-а рота, привлякла вражеската стрелба  към себе си. Същия ден на бойното поле, по инициатива на командира на 2-а българска армия ген. Никола Иванов, лично царят награждава първите бойци с ордена "За храброст".

До 13 часа цялата Тунджанска дивизия преминава през границата. Открива се наблюдение към целия оперативен тракийски театър между реките Арда и Марица, по посока Одрин по време на цялата война.

Съвсем заслужено този връх, наричан и до днес малката Шипка, е преименуван на Шейновец, а признателното тракийско население от региона издига паметник-костница, осветена през август 1941 г. Върху мраморната плоча е пропуснато името на 15-ия герой - Жельо Ангелов Хабов, от 5-а рота, 30-и шейновски полк. Шейновец е част от героичната летопис на България за справедливата национална кауза – освобождение и обединение на всички българи в една държава.