Фигаро облече червен елек от коприна и върза алени фльонги над белите чорапи. Преметна плащ на клиент с едва набола брада и грабна бръснач. Но вместо на сцената на театър „Аржентина“, където преди два века е била премиерата на операта „Севилският бръснар“, развихри своите лудешки своеволия на Римския стадион в Пловдив. А в ролята на игривия бръснар влезе Таско Шабранов от ПГ по кожени изделия и текстил „Д-р Иван Богоров“.
Сега е едва осмокласник, но след 4 г. вече ще си е взел занаята в ръце. Не бръснарския, а производството на кожено-галантерийни изделия. И ще завърти бизнес с батко си, който учи в същото школо.
Още от днес обаче с връстниците му дадоха заявка за бъдещия си майсторлък – в годишното ревю на гимназията. Тази година то е „Пътешествие във времето“ и представи тоалети, аксесоари, грим и прически на фона на откъси от 10 прочути опери. „От времето на Хърбърт Уелс мечтата на хората е да пътуват във времето. Не са успели, затова ние решихме да направим този опит – да срещнем историята с музиката и модата“, обясни директорът Михаил Казанджиев, на когото хрумнала идеята.
Ретроспективната разходка през вековете и оперното изкуство цели да докосне тийнейджърите и до нещо различно от масовата култура и поп-фолка. Когато човек се докосне до елитарна култура, това може да отвори пред него друг свят и да го промени, вярват от училището. Директорът се е убедил в това и от личен опит. И вместо гръмки думи на откриването на ревюто разказа история от своята младост. „Имах спор с прекрасно създание, почитателка на чалгата – сподели Казанджиев. - Реших да й покажа очарованието на операта. Попаднахме в приказния свят на Андерсен и това грозно патенце, опошлено от чалгата, стана лебед. Влюбих се. А тя замина за Милано и сега ми праща снимки от „Ла Скала“, за да ме дразни“.
По повод пътуването във времето през модата на възпитаниците на школото директорът цитира мисъл на Св. Августин: „Когато не ме питат какво е времето, знам. Като ме попитат, замлъквам“. И отстъпи сцената на тийнейджърите да оставят зрителите без думи. Сред тях се оказаха и неколцина японски туристи.
Първи Орфей намери своята Евридика – Гергана от 8. А клас. Много се развълнувах от това, че не е трябвало да се обръща, но не е устоял, сподели осмокласничката. Учи моден дизайн и участвала със свои идеи в създаването на тоалета, след като с учителите гледали снимки от оперни спектакли и в крайна сметка направили собствена интерпретация. Тъкмо това харесва Гергана в професията – творчеството и създаването на нещо красиво. След първата си година в гимназията вече може да шие, а мечтата й е да си има свое ателие.
Две принцеси пренесоха зрителите в Египет в рокли със златни пояси и спориха за любовта на Радамес на фона на музика от „Аида“ на Верди. Бяло и пурпурно заляха сцената за „Коронацията на Попея“ от Монтеверди.
Турандот, тази безмилостна принцеса, която си търси мъж не само според чара и богатството, разказа китайски приказка – по начина на Таня. Тя е отличничката сред осмокласниците. Дошла с успех 5,56 от Скутаре. Мама и татко ме натискат да уча и да успея в живота, разказа момичето, пременено в сатен във винено червено с орнаменти от черна дантела и злато.
Две индийки се бориха за невъзможната любов по либретото на „Лакме“ от Лео Делиб. Огнената Кармен развя поли в червено с черен тюл, макар че Мария Филипова от 9. А клас всъщност е нейната противоположност – скромна и срамежлива. Катя от 8. А дефилира като самата Мадам Бътерфлай.
„Всички опери, освен „Севилският бръснар“, са за неосъществена любов, която завършва със смърт. Но в живота е друго. И слава Богу, че е така“, обясняваше до последно класната и преподавателка по специални предмети Антонина Михайлова на своите възпитаници – докато един го люлее сценична треска, а Фигаро си търси чорапите, които миналия ден специално му ушили. „Къде си, Таско?“, пита Севилския бръснар всяка сутрин и го държи изкъсо да не закъснява, а и всички останали – да идват редовно на училище. Ходила даже в евангелската църква в махалата – да чуе какво говорят на децата и да е спокойна, че няма някой да ги поведе по лош път.
Своя в училището вече извървя випуск 2024, който гимназията изпратила с абсолвентски тоги и надеждата абитуриентите да не потънат в семейния живот и битовизмите на махалата. Всички си взели матурите. Има и много амбициозни – един бъдещ полицай и неколцина мераклии да продължат да учат в сферата на модата.
„Наздравица“ от „Травиата“ екна на финала и за настоящите, и за бившите ученици. Спектакълът е част о инициативата за популяризиране на професиите по програма „Модернизиране на професионалното образование“.
На пазара. – Какво е това пиле! По него няма грам месо Не ви ли беше съвестно да го убивате? – Не съм го убивал, госпожо! Само си умря!
още вицове