The National Interest: Руският бомбардировач Ту-95 "Мечка" е кошмарът за НАТО (ВИДЕО)

Неотдавнашният украински удар по авиобаза Енгелс-2 в Русия показва значението, което Киев придава на извеждането от строя на Ту-95 и как продължаващата им операция заплашва Украйна, пише The National Interest.

Последните новини, идващи от продължаващата война в Украйна, предполагат, че руската авиобаза Енгелс-2, откъдето мощните стратегически бомбардировачи с ядрено оръжие Ту-160 и Ту-95 с голям обсег на действие (по класификацията на НАТО - "Мечка") е била бомбардирана от украинските военни.

Пожари и експлозии избухнаха в стратегическата база миналата седмица, предизвиквайки опасения, че украинците рискуват да взривят каквото и да е ядрено оръжие, съхранявано в тази база - или най-малкото да са изключително небрежни към перспективата. Два Ту-95 и един Ту-22 бяха повредени при украинската атака, въпреки че Москва настоява, че по това време не е имало ядрени оръжия.

Ту-95 е един от най-трайните символи на съветската военна авиация. Представен през 50-те години на миналия век, този стратегически бомбардировач с голям обсег остава основата на руските ВВС, доказателство за неговия здрав дизайн и адаптивност.

Спецификациите на Ту-95

Четири масивни турбовитлови двигателя "Кузнецов" НК-12 задвижват Ту-95, осигурявайки му впечатляващ обхват, полезен товароносимост и скорост - поне за самолет с витло. Подобно на толкова много руски системи, дизайнът на Ту-95 е смесица от иновация и практичност. Този сребрист левиатан има извити назад крила, които осигуряват аеродинамична ефективност, докато неговият масивен фюзелаж може да носи различни мощни товари - включително ядрени и конвенционални бомби и, в по-нови варианти, версии на крилати ракети на конвенционални ядрени оръжия.

Корпусът на самолета е изграден основно от алуминий и е едновременно лек и издръжлив, което допринася за неговата дълготрайност. Наистина, решението за използване на алуминий е било изключително рентабилно от конструкторското бюро на Туполев по време на мрачните дни на управлението на Йосиф Сталин, като се има предвид, че огромната вътрешност на Русия е дом на петите по големина в света запаси от редкоземни метали, включително алуминий.

Когато гледате небето в Евразия, не би било трудно да идентифицирате Ту-95, който минава над нас.

Дългият, тънък фюзелаж, четирите извисяващи се двигателя на самолета и неговите ревящи витла с осем лопатки го правят незабавно разпознаваем дори за неспециалисти.

От емблематичните физически характеристики на Ту-95 неговите ревящи двигатели са сред най-забележимите. Контра-въртящите се витла се въртят със свръхзвукова скорост на върховете си, генерирайки толкова силен звук, че може да бъде открит от подводници под вода, когато самолетът лети на ниска надморска височина.

Подобно на скърцащите пикиращи бомбардировачи на немските Luftwaffe Junkers 87 "Щука" от Втората световна война, руснаците са запазили разтърсващия душата шум на своите бомбардировачи Ту-95, защото психологическият ефект върху враговете, когато чуят тези самолети, надвишава всеки стратегически дефицит, създаден от тяхното откриване в бойни условия. Шумът, в този случай, е смисълът.

По-ранните модели на този емблематичен самолет, като Ту-95M , бяха чисти бомбардировачи, но следващите варианти, като Ту-95K и Ту-95МС, бяха адаптирани да носят модерни оръжия, включително ракетата въздух-земя КХ-20 и по-късно крилатите ракети КХ-55 и КХ-101/102. Ту-142, производен за морски патрул и противоподводна война, допълнително разшири полезността на платформата, демонстрирайки нейната адаптивност към различни роли.

От Сталин до Путин: Ту-95 в действие

Продукт на Съветския съюз на Сталин, тези сребристи, гръмотевични бомбардировачи влизат в експлоатация в момент, когато напрежението в Студената война между Съветския съюз и Съединените щати ескалира. Основната му мисия беше да служи като средство за ядрено възпиране, способно да доставя атомни товари на американска земя. Наистина, по време на Студената война, Ту-95 често извършваха патрули на дълги разстояния близо до въздушното пространство на НАТО, като често бяха прихващани от западни изтребители като F-4 Phantom II или F-15 Eagle.

Макар и напрегнати, тези срещи рядко ескалираха отвъд позирането, служейки като ритуал на съперничество на суперсили.

Модернизирани варианти на Ту-95 като мощния Ту-95МС са били използвани в конфликти като Гражданската война в Сирия, изстрелвайки крилати ракети срещу цели от хиляди километри. Тези операции демонстрират продължаващата актуалност на самолета в епоха, доминирана от бомбардировачи с реактивен двигател и дронове.

Някогашна реликва от епохата на Студената война, руските военновъздушни сили разумно поддържат този легендарен бомбардировач, за да го запазят в съответствие с изискванията на войната през ХХI век - особено в небето над Украйна.

Ту-95 всява терор в Украйна

Днес Москва разполага с Ту-95, които извършват ракетни удари, насочени към ключова украинска инфраструктура. Човек може да критикува руските въоръжени сили за техните широкообхватни атаки срещу цивилна инфраструктура, но насочването към цивилни инфраструктурни центрове отдавна е тактика, използвана от почти всички съвременни военни във война – включително самата Украйна, която бомбардира цивилна инфраструктура в Москва и Санкт Петербург в опит да събуди руския народ за цената на войната.

Ту-95 е ключов играч в унищожаването на инфраструктурата на Украйна. Москва вярва, че ако нейните сили успеят да изтощи инфраструктурата на Украйна, това ще принуди Киев да се предаде. Засега бомбардировките нямат такъв ефект. Въпреки това неотдавнашният украински удар по военновъздушната база Енгелс-2 в Русия показва колко ценно е Киев да извади от строя Ту-95 и как продължаващата им операция заплашва Украйна.

И руснаците възнамеряват да продължат да използват бомбардировачът Ту-95 "Мечка", което го прави по същество B-52 Stratofortress на Русия. Това е птица, която е създадена да върши страхотни — и ужасни — неща. Но той изпълнява мисията си добре, както могат да потвърдят поколения руски пилоти - сега и в бъдеще.

За автора

Брандън Дж. Уайхърт е старши редактор по темите на националната сигурност в The National Interest, старши сътрудник в Центъра за национални интереси и сътрудник на Popular Mechanics. Редовно съветва различни държавни агенции и частни организации по геополитически въпроси. Има множество публикации, включително в The Washington Times, The National Review, The American Spectator, MSN, Asia Times и много други. Автор на редица книги.

Източник: "Труд"