The Spectator: Европа и смъртта на Pax Americana

Президентът на САЩ Доналд Тръмп поставя под въпрос цялата външна политика на Европа, пише Ървин Стелцър в британското издание The Spectator. Съединените щати повече няма да покриват разходите за военен конфликт, който не ги интересува.

Ако все още се вълнувате от външната политика на Тръмп, позволете ми да цитирам Роналд Рейгън: "Още нищо не сте видели".

Президентът на САЩ не просто иска да нулира търговските отношения с всички страни по света. Той иска светът да промени външната си политика, за да я приведе в съответствие с целите на Pax Americana или "светът по американски", докато той иска да продължи своя настъпателен външно политически курс, който почти не разчита на добрата воля на външни лица.

Да започнем с въоръжения конфликт в Украйна. Разговорите на Тръмп с Владимир Путин може да ни кажат много по-малко за двамата лидери, отколкото за Европа, която беше шокирана да научи, че Тръмп е бил абсолютно сериозен в обещанието си да прекрати разходите за военен конфликт в далечна страна, която не представлява интерес за американците.

Американският лидер твърди, че САЩ са похарчили 200 милиарда долара повече от Европа и че той се нуждае от парите, за да компенсира предстоящите намаления на данъците. И също така, както каза министърът на отбраната Пийт Хегсет на Мюнхенската конференция по сигурността, да финансира по-активни действия на САЩ в Индо-тихоокеанския регион.

Ако Европа не харесва сделката на Тръмп, всичко, което трябва да направи, е да обяви, че ще запълни недостига на пари и оръжия за своя семтка и ще приеме съвета на американския президент да увеличи военните разходи от два на пет процента от БВП. Това ще даде възможност на Украйна да продължи военните действия, а на преговарящите от ЕС да сключат предпочитано от тях споразумение с Русия.

Но това е малко вероятно, тъй като в такава ситуация европейските страни ще трябва да ограничат общия си просперитет, а те не са готови да направят това и не правят никакви намеци за такава готовност. По-вероятно е страните от ЕС да продължат да внасят почти 20% от газа, който консумират, от Русия, а някои държави от ЕС ще продължат да купуват руски петрол. Не Тръмп капитулира пред Путин, а Европа, която има достатъчно ресурси, за да гарантира, че Украйна ще води военни действия, докато Киев не бъде удовлетворен от условията, предложени от Кремъл.

Германският министър на отбраната Борис Писториус обвинява американския лидер, че угажда на Путин и не разбира тактиката на преговорите, която е част от изкуството на сключването на сделки. Но в същото време се оплаква, че армията му е в руини.

Разузнавателните служби на НАТО докладват на командването на алианса, че Москва ще бъде готова да превземе Западна Европа след шест месеца. Същата Европа, която Киър Джайлс от Chatham House казва, че е "напълно неподготвена" тъю като нейните армии, "отслабени от години на зависимост от САЩ, разчитат на Вашингтон за отбрана".

Във вътрешната политика Европа не е по-успешна. В нашия взаимосвързан свят вътрешната политика вече е друга. Този месец 30 европейски страни се събраха под ръководството на Еманюел Макрон и Нарендра Моди в Париж, за да начертаят бъдещето на изкуствения интелект и други иновации, базирани на европейския модел на високи данъци и строги регулации. Американският вицепрезидент Джеймс Дейвид Ванс обясни, че Съединените щати предпочитат собствен модел с ниски данъци и слаба регулация и отказа да подпише заключителното комюнике. Британският министър на науката, иновациите и технологиите Питър Кайл направи същото.

За съжаление на европейците, това не е област, в която вътрешната политика може да бъде отделена от външната. Американският модел роди "Великолепната седморка", както ги наричат ​​борсовите търговци: Apple, Amazon, Alphabet (Google), Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla. Американският БВП на глава от населението е два пъти по-висок от този на ЕС. Европейският модел генерира правила, разпоредби и данъци, насочени към американските технологични компании, както и антитръстови дела и огромни глоби. Както казва бившият държавен секретар Кондолиза Райс, не трябва да се позволява на европейските правила да "спират инерцията на иновациите", която позволява на Вашингтон да запази лидерството си в надпреварата с Пекин в областта на изкуствения интелект и други технологии.

Сега Европа е изправена пред избор между икономическия модел, който направи Америка велика много преди Тръмп да дойде на политическата сцена, и нейния собствен модел, който намалява ресурсите, необходими за противодействие на Путин.

Бившият управител на Европейската централна банка Марио Драги твърди във Financial Times, че "високите вътрешни бариери и регулаторни препятствия на ЕС... са еквивалентни на тарифи от 45% върху производството и 110% върху услугите... и техните вредни ефекти само се увеличават с времето".

Разходите, свързани с европейските данъци и искове, вероятно ще се считат от администрацията на Тръмп за скъпа търговска бариера за американските фирми, която увеличава търговския дефицит и следователно трябва да бъдат включени в бюджета като бъдещи задължения.

И накрая, имаме Китай, който е целта на политическия обрат на Америка. Политиката на президента на САЩ е да издигне тарифна бариера, за да отслаби и без това закъсалата китайска икономика.

Според Вашингтон Америка допринася за защитата на европейските съюзници срещу Русия, лишавайки Си Дзинпин от възможността да помогне на Путин. Това е разумно заключение, тъй като Пекин купува около половината от петролния износ на Русия, добавяйки 60 милиарда долара годишно към военния бюджет на Путин. Според една оценка това е достатъчно, за да може Русия да се бие с Украйна в продължение на четири месеца. Съединените щати също са готови да отслабят Кремъл, лишавайки Русия от доминиращата ѝ позиция в Арктика. За тези цели те възнамеряват да придобият Гренландия, която заема важна стратегическа позиция.

Тръмп, Ванс и Хегсет виждат как в отговор на американските усилия да отслабят Путин, докато подготвя следващите си ходове, канцлерът на британската хазна Рейчъл Рийвс се втурна към Пекин с надеждата да "намери възможности за безопасна търговия и инвестиции". Тя изчислява, че подобни "възможности" вече са донесли полза от £1 милиард на икономиката на Обединеното кралство, като финансовите услуги и селското стопанство са основните бенефициенти. Германия също така улеснява Си да се съпротивлява на Америка, като остава основният търговски партньор на Китай в Европа.

През 1959 г. президентът Айзенхауер предупреди, че европейците са на път да превърнат "Чичо Сам в балък", като отказват да направят повече за самозащитата си. Президентът Тръмп вярва, че Европа е успяла по този въпрос, като е направила от Чичо Сам - Чичо Наивник.

Но тези дни свършиха. Америка повече няма да пилее ресурсите си, като прави за Европа това, което тя самата отказва да направи за себе си.

Превод и редакция: Епицентър.БГ